Някои не особено доброжелателни западни медии обичат да коментират демографската ситуация на най-многолюдната страна в света - Китай. Според тях, Китай има демографски проблем, тъй като много семейства имат само по едно дете, а освен това страната, подобно на повечето развити държави, започва да застарява. Правейки си умозаключения от това, те твърдят, че китайската икономика ще започне да се забавя или дори ще се свие (интересното е, че не правят същите умозаключения за застаряващи страни като Германия, Италия или Япония, които са американски съюзници, а ги правят за страна, която миналата година е имала 9,56 милиона новородени, което е повече от всичките страни в ЕС и САЩ). Но тайната на китайците е, че те разчитат не на огромното си население, а на неговото образование и висока квалификация, за да генерират голям и реален икономически и обществен резултат.
Тук е важно да се отбележи отново, че за разлика от западните страни, където възрастта за пенсиониране расте поради демографските проблеми, в Китай възрастта за пенсиониране за мъжете е 60, а за жените е 55 (за работниците от първа трудова категория е 50). Това не е политиката на демографски застаряваща и проблемна в това отношение страна. Но да продължим нататък.
Американски зложелателни медии се подиграват, че "Китай ще стане по-стар преди да стане по-богат", но истината е, че надали преди 2050 година страната ще има някакъв демографски проблем или затруднение. Демографията, освен това, не е задължително съдба. Китайското правителство не само, че насърчава раждаемостта, но и има други способи, с които да промени структурата на населението и да продължи да насърчава икономическия растеж.
В Китай разбират, че най-големият актив, който една страна има не са природните ресурси или нещо друго, а народът й. Ето защо държавното ръководство последователно работеше, за да изкара стотици милиони хора от бедността. След като победиха бедността и извадиха по-голямата част от китайците от нея, от Китайската комунистическа партия могат да се похвалят, че са допринесли сериозно за промяната на баланса в световната бедност и социо-икономическо положение. За да се постигне голямата цел до 2049, когато е стогодишнината на Китайската народна република, а именно изграждането на просперираща социалистическа нация, в Китай залагат на първо място на подобрение на самото население чрез образование и квалификация.
В китайския модел на развитие няма място за нещата, които можем да видим по улиците на американски градове като Детройт и Филаделфия, където стотици хиляди хора са станали наркозависими и са второ или трето поколение безработни и необразовани.
Първо, китайската икономика няма да пострада, защото модернизаторският импулс на Китай го доведе до това да е лидер в развитието на големите данни (big data), изкуствения интелект и роботиката, което със сигурност играе вече голяма роля в индустриалната автоматизация (с уговорката, че в социалистически Китай, за разлика от капиталистическите страни, се прави всичко възможно това да не афектира социалното благополучие на населението). По-важното, Китай вдига продуктивността на работната си сила непрекъснато. Най-явното доказателство за това е, че ако през 1970-те БВП на глава от населението е било едва 200 долара годишно, то днес е над 12,700.
Новият фокус на китайската модернизация в частта й за продуктивността е "по-умен, по-ефективен и по-висококачествен растеж". Специален акцент се прави от китайските власти, че страната не може да е "пристрастена към миналите трудово интензивни нискокачествени производствени процеси".
Друг фактор е, че Китай има все още голямо селско население, което може да попълни редиците на висококвалифицираните градски служители чрез продължаващо и допълнително образование и квалифициране. Урбанизацията в Китай е едва 47 процента, тоест има резерв от стотици милиони хора от селските райони, които могат да получат по-висока квалификация и да попълнят редиците на сложните технологични и икономически сектори.
През следващите няколко години, броят на младите хора, които завършват китайските университети ще се увеличи с над 10 милиона годишно, което ще предостави огромен човешки ресурс за високия икономически растеж на страната. Това също е индикация, че демографският ресурс на Китай се измества от количеството на населението към неговото качество.
Още тази година китайската икономика ще възстанови значителен растеж от поне 5-6 %, както казват дори и западните икономисти. Размерът на китайската икономика най-вероятно ще надмине 20 трилиона долара през 2024 година, тъй че престорените притеснения за нея от западни икономисти и медии надали са основателни.
Разбира се, че Китайската комунистическа партия взема под внимание потенциалното намаляване на населението. На 20-ия Национален конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври, демографските промени бяха взети предвид, подчертавайки се, че страната ще направи всичко възможно, за да проведе нужните политики за увеличаване на фертилността и раждаемостта. Сред тях са намаляване на цената на бременността и раждането, грижи за децата и образованието им от яслата та до университета. Местните китайски власти започнаха да предлагат много щедри социални програми и пари, жилищно осигуряване и данъчни отстъпки за млади двойки, които искат да имат две или три деца.
Но отново, фокусът тук е, че Китай залага на едно по-дигитално, модерно и образовано общество, в което младите хора работят висококвалифициран труд с висока добавена стойност. БВП на глава от населението в Китай ще достигне нивото на умерено развитите страни до 2035 година, а националният икономически продукт на Китай ще надмине този на САЩ през 2030 година. За да сме по-конкретни, БВП на глава от населението ще достигне 23,000 долара през 2035 година, което е индикация, че продуктивността на труда в Китай се вдига непрекъснато.
В духа на всичко това, струва си да разгледаме китайските образователни планове, които са ключови за бъдещето на икономиката. През 2019 Държавният съвет на страната публикува два важни плана за продължаваща реформа и напредък в образователния сектор. Това са "Планът за образователна модернизация на Китай 2035" и "Прилагането на плана за ускорена образователна модернизация 2018-2022". Те имат за цел допълнителната модернизация на образователната система до 2035 година. Ето какви са целите им:
1. Установяването на модерна образователна система.
2. Постигането на всеобща посещаемост на качественото предучилищно образование.
3. Предоставянето на висококачествено и балансирано задължително образование (от 1 до 9 години).
4. Постигането на максимална посещаемост в горните класове на средното образование (10-12 години).
5. Значително подобряване в професионалното образование.
6. Изграждане на по-конкурентно висше образование.
7. Предоставянето на адекватно образование за деца и младежи с увреждания.
8. Установяването на нова система за образователен мениджмънт с участието на цялото общество.
За да се постигнат тези цели, планът за 2035 предвижда няколко задачи, включително: подобрение на учителските квалификации и и образователната инфраструктура (включително закони, политики, квалификационни рамки, оценки и тнт); намаляване на неравномерността и универсализиране на достъпа до образование; насърчаване на ученето през целия живот и други.
А какво е постигнато досега? Към днешна дата над един милиард китайци са вече интернет потребители. Тази цифра включва и почти 250 милиона потребители, които са ангажирани с някаква форма на онлайн образование. Според плана за 2035 г., трябва да има "образователна реформа в информационната епоха", която да се засили от изграждането на "умни" образователни институции и използването на технологиите за обучение, образование и преквалификация. При насоките на Министерството на образованието още към 2019-2020 година се предлагат 24,000 онлайн образователни курса към висши учебни заведения, които са безплатни. Министерството също е създало национална "облачна" платформа за началните училища и средношколците, която дава достъп на децата и младежите до образование през телефони, компютри и телевизия. През 2020 година около 189 милиона ученици и 38 милиона студенти са били ангажирани в този смисъл с изследвания и задания през домашни онлайн ресурси.
Освен това, китайското правителство, както споменахме залага и на изкуствения интелект. Още през 2017 година е пуснат план за развитие на изкуствения интелект (ИИ), включително за ИИ образование в началното и средното училище. Конкретен план за действие в това направление е приет през април 2018 година. Той насърчава китайски студенти, които да учат в чужбина развитието на ИИ, а китайските институции да се ангажират с по-голямо международно сътрудничество в това направление. Пекинския университет и други вече са изградили научни и изследователски центрове за ИИ още през 2018 година.
През 2020 година Министерството на образованието и Националната комисия за развитие и реформа, а също Министерството на финансите на Китай пък излизат със съвместен план за продължаващо насърчаване на следдипломното образование в областта на ИИ технологиите. Още към 2020 година бакалавърската програма по "ИИ технологии" е одобрена от над 100 китайски образователни институции.
Темата е твърде огромна и това са само няколко примера как Китай повишава квалификацията и качеството на населението си, за да вдигне продуктивността. Факт е, че към днешна дата китайското население генерира повече научни дисертации, трудове и изследвания от Съединените щати и води в повечето световни научни области с няколко изключения (при които обаче Китай заема почетно второ или трето място в най-лошия случай). С други думи, демографските проблеми на Китай, както ги описват на Запад, съвсем не са толкова плашещи. Напротив, преди всичко става въпрос за демографски и икономически преход - от количество към качество и за създаването на сложна и високотехнологична икономика.