Китай не само зае водеща позиция в геополитиката и лансира стратегии за защита на международното право и ненамеса във вътрешните дела, на която и да е страна. Не само говори чрез слова на Си Дзинпин за „промени, които не са се случвали през последните 100 години”. Но вече намира за необходимо да реагира с остър тон на провокативни изказвания, които засягат интересите на Поднебесната. Нещо, което е различно от традицията да се стои на „една ръка разстояние” при сложни и не особено конкретизирани в дълбочина ситуации. Сега Пекин реагира незабавно на споменаването на Китай по въпроси за Тайван, Източно и Южнокитайско море, Хонконг, Синдзян, Тибет , ядрените оръжия и „икономическия натиск”, които са били обсъждани на срещата на Г-7 в Хирошима, Япония.
Лидерите на страните в този формат са споделяли, че думи на ръководството на Китай за „насърчаване на мира, стабилността и просперитета в света” не се доказват на дело и всъщност страната на Си Дзинпин „пречи на международния мир, вреди на регионалната стабилност и възпрепятства развитието на други държави”. Според говорителя на МВнР на Китай, Хуа Чунин, „Г-7 използва въпроси, свързани с Китай, за да го очерни, да го нападне и да се меси във вътрешните работи”. Китай в писмен вид изразява осъждане на това отношение и изпраща протест срещу Япония, домакин на срещата на върха на Г-7 и други заинтересовани страни. Следва официално изявление, че Китай няма да приеме „така наречените правила”, установени от малък брой държави, които се „опитват да формират изключващ блок”. Хуа е заявила, че „отмина времето, когато шепа западни държави манипулираха световните дела и умишлено се намесваха във вътрешните работи на други страни”. Такъв е новият модел на китайската дипломация, който явно вече е в ход. Предизвикан от демонстрираните стари наративи на САЩ и съюзници. Напомня се за китайската позиция, че „Пекин е привърженик на международната система с център ООН и подкрепя международното право”. Отправен е призив държавите от Г-7 „да спрат да обсъждат и потискат други държави, като създават междублокова конфронтация”. Така се обслужвали закостенели интереси на малък брой държави, които се стремели да разделят света въз основа на идеологии и ценности, които да осигурят „Америка на първо място”. Категорично и остро, право в целта.
Г-7 са решили, че Китай прави опити за „едностранна промяна на статуквото на Тайван” и се противопоставяли на това. Хуа е напомнил, че „Тайван е част от Китай и тайванският проблем трябва да се решава от китайците”. В допълнение се подчертава, че „никой не трябва да подценява решимостта и способностите на китайския народ да защитава суверенитета и териториалната цялост на Китай”. Същото се отнася и за въпросите с Хонконг, Синдзян и Тибет, които са изцяло „вътрешни работи на Китай”. Няма да се допусне някой отвън да се намесва под претекст за правата на човека.
Страните от Г-7 трябвало да спрат да обвиняват Китай и да погледнат собствената си история и данни за правата на човека. Това при положение, че членките на Г-7 са се обърнали към Китай с искане да принуди Путин да спре войната в Украйна. Привикали и Зеленски в Хирошима, за по-убедително. Но се чуват задкулисни слухове, че вероятно са го призовавали да предприеме стъпки за преговори с Москва, че е време Байдън да се прояви като миротворец. Предстоят избори, има финансово-икономическа криза и зад Океана, а и никак не е приятно Пекин да развява по цял свят призивите си за мирно уреждане на конфликтите между държавите по цял свят. И това да се оценява положително от страните от третия свят, например.
Относно обвинението, че Китай „използва икономиката си като средство за натиск”, отговорът е - „със своите мащабни едностранни санкции и действия за прекъсване на икономическите връзки и нарушаване на промишлеността и веригите за доставки САЩ са най-голямата деспотична сила, която политизира и въоръжава икономическите и търговски отношения”. А ядрената стратегия на Китай е само отбранителна и нивото й ще се запази така, както реши Китай. Безспорно самочувствието и силата на Пекин не само не се крият. Интересите се отстояват твърдо и безкомпромисно. Няма място за заплахи и натиск.
Почти по същото време в Сиан Си Дзинпин се обръща към лидерите на Казахстан, Киргистан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан с лансираната визия за „изграждане на общност, споделяща общо бъдеще”. Си подчертава, че тази среща на върха Китай/Централна Азия ще постави началото на нови отношения в тази посока. Това са страни, които бяха и на парада за 9 май в Москва. Всъщност малко е да се каже, че светът преживява бърза трансформация. Ходът на историята се променя по безпрецедентен начин. А Си подчертава, че „Централна Азия, в центъра на Евразия, е в центъра на тези промени. Не е без значение, че срещата е в Сиан, където е започнал преди векове историческият Път на коприната.
Си казва, че Китай е готов да съчетае стратегията си за развитие с 5-те централноазиатски държави, където „етническите конфликти, религиозните борби и културните разделения не са основния дневен ред”. Никой нямал право да сее раздори и конфликти в тези страни. Да търси политически изгоди от това. Китай е готов да подкрепи централноазиатските държави да подобрят капацитета си в областта на правоприлагането, сигурността и отбраната. Ще работят заедно срещу киберопасностите. Заедно ще са и срещу тероризма. Си е категоричен, че „ще се противопоставим твърдо на намесата на чужди сили във вътрешните работи на страните от региона и на инсценировката на цветни революции”.
Предупреждението за опити за цветни революции е казано в прав текст. В това отношение Москва не е сама. Необходимо е укрепване на връзките в областта на сигурността. Ще се развиват и проектите на инициативата „Един пояс, един път”. |Ще се модернизират митническите пунктове, ще се подкрепя проекта на Казахстан за Транскаспийския международен транспортен маршрут, ще се увеличи капацитетът на магистралите Китай-Киргистан-Узбекистан и Китай-Таджикистан-Узбекистан, ще се строи ж.п. линия Китай-Киргистан- Узбекистан и т.н. Предстои насърчаване на пазара за въздушен транспорт между страните и създаването на логистична мрежа в региона. Впечатляващи проекти, които няма как да не противоречат на стремежите на Запада за влияние в Централна Азия.
В специална декларация от Сиан Китай и 5-те страни от Централна Азия решават да задълбочават сътрудничеството, ще гарантират сигурността в региона, включително в Афганистан, Специално трябва да се отбележи, че в декларацията няма и дума за войната в Украйна. Споразумението е и за провеждане редовно на такива срещи на върха, а следващата ще е в Казахстан през 2025г. Китай не само на думи, но и на дело провежда новата си политика за модернизация в китайски стил и прилага новата си стратегия за роля на международната сцена чрез сътрудничество, мир и решаване на проблемите чрез преговори и дипломация. А срещата в Сиан е първата по рода си в сътрудничеството Китай-Централна Азия и духът й няма нищо общо с атмосферата в Хирошима, където се срещнаха и разговаряха страните от Г-7.
На практика червената линия на действията във външен план на Пекин е „ние категорично се противопоставяме на хегемонистичните действия на САЩ”. Без да прекъсват мащабните търговско-икономически отношения между двете държави. Сложна игра, на ръба, но това е единствения начин да се осигури успех на новата роля на Пекин на международната сцена. При спазване на 4-те принципа на Си Дзинпин – зачитане на суверенитета на всяка страна, спазване устава на ООН, мирни методи като се зачита мнението и на другите страни. Видно е, че за прилагането им ще се търсят най-широки допирни точки с другите страни. Това се харесва в останалия извън т.н. Запад свят, а той е по-големия като човешки потенциал и икономически принос към световното производство.