Американският политолог Франсис Фукуяма пише в своята книга „Краят на историята и последният човек“, че разпадането на СССР и краят на Студената война през 1991 г. „бележат не само края на един определен период от следвоенната история, но и на самата история“, т.е. краят на идеологическата революция на човечеството и разпространението на либералната демокрация на Запада като финална форма на управлението. Книгата бе публикувана през 1992 г.
Учителят на Фукуяма – Самуел Хънтингтън, бе потънал в идеи за геополитиката и вечна война. Той призова Запада да остане бдителен, което бе като студен душ за „положителните“ идеи на Фукуяма. През 1996 г. Хънтингтън публикува книга със заглавие „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“, основана на редица статии от 1993 г. В нея той посочва, че конфликтите между западния либерално-демократичен модел и ислямските държави и дълбоко повлияния от конфуцианството Китай са неизбежни.
През последните 30 години на войни и икономически и финансови кризи развитието на Азия, с Китай като основен представител, даде лъч надежда на света. Все повече и повече страни са привлечени от този нов център на икономическа сила, предимно заради доверието им в идеята за общност на споделена съдба. През 2013 г. китайският председател Си Дзинпин предложи инициативата „Един пояс, един път“, през 2014 г. страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) публикуваха „Декларацията от Форталеза“, ШОС се развива и укрепва, а изграждането на общност на споделена съдба на човечеството се ускорява.
Тъй като светът е изправен пред все повече и по-сложни предизвикателства, през 2021 г. китайският председател Си Дзинпин предложи Инициатива за глобалното развитие, през 2022 г. – Инициатива за глобалната сигурност, а на 15 март 2023 г. Инициатива за глобална цивилизация по време на диалога на високо ниво между ККП и политически партии от различни държави.
Инициативата за глобална цивилизация е специална и нейна цел е да предложи план за глобалното управление и отношенията между различните нации и култури. Тя извежда политическия диалог на нов етап, разглежда дълбоко вкоренени философски въпроси, като целите на съществуване на различните нации и цивилизации, начините за мирно съжителство между страни с различни култури и история, религия, начин на живота, политически и социални системи. Във време, когато светът е пред опасно разделение, Инициативата за глобална цивилизация възстановява оптимизма и обещава край на илюзиите за „сблъсък на цивилизациите“ и „край на историята“.
Китайският председател Си Дзинпин даде ясни отговори относно основните проблеми, пред които е възможно да се изправят Китай и други държави по пътя на модернизацията.
Придържайки се към концепцията за върховенството на народа, се акцентира върху обикновените хора в процеса на модернизацията, чиято крайна цел е да се реализира свободното и всестранно развитие на хората.
Тя трябва не само да бъде наследник на историята и културата, но и да интегрира съвременната цивилизация, не само да подобри благосъстоянието на сегашното общество, но и да защитава правата и интересите на бъдещите поколения.
Трябва да се поддържа принципът за независимост и самостоятелност, да се търси многообразието по пътя към модернизацията, която не е „патентован продукт“ на няколко държави, нито „единствен избор“, и не може просто да се „копира“ от другите без никакви промени.
Пред лицето на различните нови проблеми, ситуации и предизвикателства в процеса на модернизацията партиите трябва да поемат отговорност и да действат смело, да не се ограничават от традиционните идеи или механизми, да търсят и да усъвършенстват начините и пътищата, непрекъснато да обновяват теориите и практиките и да влеят един мощен жизнен поток от енергия.
Трябва да се разпространява духът за общия успех, да се засили инклузивността на модернизацията. Човечеството е общност на споделена съдба.
Трябва да се защитават културното наследство и иновациите, да се използват пълноценно историята и културата на всяка нация, да се съдейства за креативната трансформация и развитие на отличната традиционна култура на различните държави.
Гласът на разума е от решаващо значение в тези времена на сериозни екологични и икономически кризи, както и рискове за сигурността.
Целта на Инициативата за глобална цивилизация е да започне „диалог между цивилизациите“ вместо да се предизвиква „сблъсък“ между тях. Тя напомня на страните и нациите за собствените им цели, за това какво означава пълноценното използване на оставеното от предците и затова с какво може всеки да допринесе и остави на следващите поколения.
Светът се нуждае спешно от диалог за истинската природа на човечеството и целите му на съществуване, а Инициативата за глобална цивилизация със сигурност е навременен импулс за подобна дискусия.