Селската община Согя в тибетския автономен окръг Юшу на провинция Цинхай е с площ от над 60 хиляди квадратни километра и средното надморско равнище от 4700 м. Тя е най-отдалеченият скотовъден район в Югозападна Цинхай, известен с широкото разпространение на хипоксия (планинска болест) и малко население, заради което често я наричат „областта на края на света“.
За Посонам Геценг, директор на местната здравна клиника и се нарича от местните жители „лекаря от края на света“. Той е роден тук и тази година навършва 41. От 15-годишен започва да изучава традиционна медицината при баща си, а на 20 става лечител в родното си село.
В миналото транспортът тук е бил неудобен и новостите стигали бавно. Местните жители често виждали Посонам Геценг да язди кон или да кара мотоциклет из обширните пасища, нарамил чантата си с инструменти, бързайки за поредния преглед в някое от селата. От бързане на няколко пъти лечителят падал от коня или докато се опитвал да събира билки, пътувал е и три-четири дни, за да стигне до пациент, живеещ на няколкостотин километра от клиниката.
През 2012 г., когато Посонам Геценг става директор на клиниката, там работили само двама лекари, а пациентите също не били много. „Условията бяха прекалено тежки, лекарите не искаха да остават, а без тях не идваха и кой знае колко пациенти“, спомня си той. Затова подготовката на местни лекари и повишаване нивото на предоставянето от тях услуги се превръщат в главните му задачи.
Скотовъдците, живеещи в рамките на десетина километра до клиниката са по-малко от 300, докато повечето са на десетина или стотина километра. Въпреки това, Посонам Геценг и колегите му предоставят на всички тях редовни прегледи, създали са им здравни досиета и ги обучават в основни знания за обществената хигиена.
Една от тях е Лхамоселта от село Дамчо, която разказва как преди години страдала от тежък артрит и едва можела да ходи. Без значение колко бил зает, Посонам Геценг я посещавал редовно, за да ѝ донесе лекарства и прегледа състоянието ѝ. „Той е пазител на нашето здраве. С него ние сме спокойни“, обяснява жената.
В момента в клиниката работят над 20 медицински служители и всеки ден идват поне 30 болни, както и селските лекари от съседни села, за да се учат от колегите си. „Ако леглата в клиниката са недостатъчни, директорът настанява хора в неговото общежитие“, казва лекарят Джомаюнгцо.
Досега Посонам Геценг е подготвил повече от 50 лекари. „Когато отивам някъде за обучение или участие в семинари, винаги ме питат дали ще си прибера и дали не смятам да се местя. Разбирам, че имат нужда от мен и ще остана тук завинаги“, категоричен е лекарят.