„Посещението на южнокорейския президент в САЩ дава напълно реални основания, както на Китай, така и на всички онези, които се опасяват от ескалацията на военно-политическото противопоставяне в международните дела, с безпокойство да следят онова, което то може да отвори като нова страница в огромната геостратегическа битка, на която сме свидетели” – с тези думи започва специалният коментар за КМГ на проф. Захари Захариев – председател на българската национална асоциация „Един пояс, един път”.
- Проф. Захариев, през последните няколко дни се „разгоряха” искри между Пекин и Сеул след некоректни изказвания на южнокорейския президент Юн Сук-йол пред Конгреса на Вашингтон, по време на което той фактически косвено се намесва във вътрешните работи на Китай, засягайки Тайванския въпрос. Китайският външен министър и китайски дипломати реагираха адекватно, отговориха подобаващо на тази некоректна намеса, като отново подчертаха, че китайският народ няма да допусне намеса във вътрешните работи на страната си. Моля За вашия коментар.
- Проф. Захариев: Посещението на президента на Република Корея в САЩ с основание привлече вниманието на световните наблюдатели, защото то се осъществява в условията на все по-остра конфронтация между САЩ и Китай. От друга страна се появиха доста съобщения и коментари от страна най-вече на американски наблюдатели, че темата Украйна, като че ли отстъпва на по-заден план в американската външна политика, на фона на амбициите на САЩ по отношение бъдещето на взаимоотношенията между Вашингтон и Пекин. И разбира се, това съвсем обективно предполага не подобряване на тези взаимоотношения, а точно обратното – все по-остра конфронтация, с включването и на нови елементи на военно стратегическо и военнополитическо противопоставяне.
Именно в този контекст беше и посещението на южнокорейския президент във Вашингтон. Между другото, коментарите в тази посока бяха подсилени и от подписаната Вашингтонска декларация между президентите на САЩ и на Република Корея.
Освен своето значение като важен международен политически документ, тази Вашингтонска декларация успява да презентира допълнително и без това традиционно силните отношения между двете страни. В нея фактически се дават възможности за отварянето на нова страница по отношение на военно-политическото и военно-стратегическо присъствие на американската армия, и най-вече на високотехнологични оръжия, включително и ядрени, на територията на Южна Корея. Оттук се появиха и допълнителните информации и за постоянното дислоциране на американска подводница в териториалните води на Южна Корея, което всъщност представлява съвсем директна заплаха за КНР.
В тази връзка, това, което привлече особеното внимание на наблюдателите беше „творческата изява” на корейския президент, с неговото „караоке-изпълнение” на добре известната популярна американска песен „Ameriсan Pie”/Американски пай/, която е песен от едноименния филм. Онова, което обаче южнокорейския президент не бива да забравя е, че това, което може да се третира като творческа изява и комплимент – като се използва караоке-техниката по отношение на домакините – фактически е неприложимо в международната политика.
Международните отношения не позволяват подобни „караоке волности”, които в крайна сметка нарушават стратегическите интереси на други страни. В случая имам предвид интересите на Китай в този регион на света, но едновременно с това, индиректно тук се засягат и позициите на Руската федерация, която, не бива да забравяме, че има основна брегова линия в тази част на световния океан.
Успоредно с това се появиха и съобщения, че тази визита все пак не е „загърбила” темата Украйна, и че от американска страна е бил засилен натискът върху Южна Корея да се нареди между военните донори на Украйна в рамките на украинския конфликт. Към този момент Южна Корея отказва да бъде страна и да се ангажира с безвъзмездна доставка на южнокорейско военно оборудване и високо-технологични оръжия за украинската армия, Но явно е, че упорито се върви и в тази посока. Така че, това посещение на южнокорейския президент в САЩ дава напълно реални основания и на КНР, но и на всички онези, които се опасяват от ескалацията на военно-политическото противопоставяне в международните дела, с безпокойство да следят онова, което то може да отвори като нова страница в огромната геостратегическа битка, на която всички ние сме свидетели.