Промените в геополитиката, на които сме свидетели през последните години, припомниха старото правило, че „за да се разбере накъде върви световната икономика, да се види реалната сила на държавите в международен план, трябва задължително да се познава материята”. Правилото обаче е от времето, когато се смяташе, че политиката върви след икономиката.
Днес е видно, че политиката, не само на световната сцена, крачи пред икономиката. И все пак, равнището на икономическото развитие няма как да не определя насоките на международните отношения. В това отношение докладите на МВФ , изграден след Втората световна война с неговия следвоенен доклад, „Световни икономически перспективи” е онзи инструмент, който безотказно служи за поддържане и подкрепа на американската хегемония и то вече десетилетия. Тези доклади наистина се нещо като книга с вероучения. Но днес те все по-често се игнорират от държава №1, защото няма как да скрият истината и фактите. Всъщност и всяка държава или управляващ елит, който е в плен на т.н „американски вятър”, също игнорира, например, доклада на МВФ за световните икономически перспективи за 2023г. За някои е притеснително, че този доклад разкрива, че светът на развиващите се страни, доскоро потиснати, се е мобилизирал. Докато САЩ с едва ли не всяка стъпка губят поне един регион и затрудненията трудно се крият. Саудитска Арабия и ОАЕ гледат в друга посока. Централна и Южна Америка обръщат палачинката. Африка е в подем, но той трудно може да се нарече западно ориентиран. Франция, след посещението на Макрон в Пекин, е разколебана или най-малкото объркана и в разнобой, а Германия е като безконтролен ветропоказател в последните си политически действия. Турция е в предизборен период със силно вмешателство на западните сили и някои в Анкара се сетиха за мисъл от времето на Сюлейман Великолепни, че „тези, които са в дълбокото, не познават дълбокото”. Казват, че напомняло за отчаяние.
Всъщност докладът на МВФ за април 2023г , озаглавен „Предизвикателно възстановяване”, прави съпоставка между икономическото ниво на Китай и САЩ и подчертава, че приносът на Пекин към световната икономика ще се удвои в сравнение с Вашингтон през следващите 5 години. Блумбърг побърза да направи изчисления въз основа на този доклад и сочи, че приносът на Китай към световната икономика ще достигне 22.6% до 2028г. Следват Индия с 12.9%, а САЩ ще бъдат трети с 11.3%. Дали наистина има обрат на САЩ относно войната в Украйна или има „бунт” на страните от ЕС, които винаги са стояли, според някои безразсъдно, зад Вашингтон е трудно да се твърди с категорична убеденост. Но все по-малко хора вярват, че „Америка ще се върне към предишната си слава”. Не и при тези показатели от доклада на МВФ. Делът на Китай в света се е удвоил за 20 години. Тази година Китай ще представлява 18.8% от световния БВП по паритет на покупателната способност. Доста повече от икономическото производство на САЩ и ЕС. Само преди 20 години делът на Китай е бил 8.1%. Това са прогнози на МВФ. Делът на САЩ в световния БВП е намалял от 19.8% на 15.8/% между 2021 и 2022г. Делът на ЕС е спаднал от 19.9% на 14.8% за същия период.
Очаквано разликите между Китай, САЩ и ЕС ще се увеличат още повече през следващите години. Ролята на инфлацията, високата безработица, икономическото свиване си казват думата. Според доклада на МВФ 75% от световната икономика ще бъдат съсредоточени в 20 държави – Китай, Индия, САЩ, Индонезия и т.н. За Русия е предпочетено избягване на конкретика. Явно делът на страните от Г-7 ще се свие, макар че САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция ще останат сред първите 20 в света. В същото време страните от БРИКС ще имат 40% от световната икономика.
И все пак докладът на МВФ е оптимистичен по отношения на бъдещето на света. За 2023г се очаква световната икономика да нарасне с 2%. САЩ и развитите западни икономики ще увеличат своя ръст с 1.3% , но развиващите се страни - с 3.9%. МВФ предвижда за Китай ръст от 5.2% за 2023г. Но през следващите 5 години световната икономика ще нарасне с 3%, което е най-слабия растеж за последните 30 години. Тези данни само потвърждават защо се казва, че светът вече не е еднополюсен. Прави са в Пекин като казват, че светът е навлязъл в нова ера. Нещо като отношенията Москва/ Пекин – нова ера, нови нива, стратегически връзки и сътрудничество.
Данните на МВФ са категорични - на Индия и Китай ще се падне половината от световния растеж. На този фон прави впечатление, че се отбелязва забавяне на икономическата активност в САЩ и ЕС, защото лихвените проценти са потиснали търсенето. С други думи, през 2023г се очаква спад в темповете на растеж на 90% от развитите икономики. Докато Китай отбелязва ръст от 4.5% за първото тримесечие на т.г. „Икономист” бе принуден да пише, че „новите данни за БВП на Китай могат да върнат вярата в икономиката му”. Принудата идва от факта, че ”Икономист” доста дълго време твърдеше, че „китайската икономика потъва”. Пекин сам обяви данните за растежа за първото тримесечие на 2023г. „Икономист” отбелязва, че „икономическото възстановяване е очаквано и инвеститорите наблюдават внимателно процесите”. Всички съмнения за следковидния период са се разсеяли . Независимо че ръстът на Китай не е така впечатляващ като преди пандемията, но в сравнение с другите големи, това е повече от задоволително. Явно Пекин е излязъл от дупката на затворените градове, предприятия и хора по домовете им. Днес продажбите на дребно в Китай отбелязват двуцифрен годишен ръст. Услугите в общественото хранене са нараснали с 26%. Впечатляващо е, че Китай постига този успех заедно с намаляване на инфлацията. Има ръст на преработващата промишленост, на промишления износ, на продажбите на дребно, растеж на инвестициите.
Може би най-любопитното при представянето на тези данни е факта, че Синдзян-уйгурският автономен район , въпреки наложените от САЩ санкции, е шампион на Китай по износ. Този регион, за който Западът се е загрижил за спазване правата на човека, е отбелязал ръст 80.3% на износа. Това е най-високото постижение сред всички провинции на Китай. В същото време, делът на страните от инициативата „Един пояс, един път” при износа е 77.4% . Докато на ЕС се е увеличил само с 16.3%.
Изводът е, че САЩ могат да „натискат колкото си искат, колкото силно искат, но развиващите се страни сами определят кое как да правят”. Дори и да не е съвсем вярно, факт е, че се разчита на мобилизация на народа, на собствени сили и на интелигентна външна политика. Китай го доказва. А заедно с Русия така разтревожиха Запада, че светът вече се готви за новия ред. Неизбежно е. Украйна е само спирка по този път. За съжаление, потърпевша.