Лу Бан е представител на опитните занаятчии и въплъщение на народната мъдрост, почитан като предшественик на множество занаяти в Китай. През 2008 г. легендите за него бяха включени във втората група обекти на националното нематериалното културно наследство. Те се предават от уста на уста в Китай повече от две хилядолетия не само централните части на страната, но и в югозападния регион, където живеят етнически групи като Джуан, Шуей, Буи, Яо, Бай, Тудзя, И и Миао. Историите за Лу Бан в различните места са разнообразни, което показва културната идентичност на всеки етнос в Китай.
В различните райони на Китай историите за тази легендарна личност носят свои специфични характеристики. За Лу Бан, известен още като Гун Шубан, се твърди, че е живял в царство Лу в периодите Пролети и есени и Воюващи царства. Той бил почитан занаятчия с превъзходни умения. Развитието на легендите за него може да бъде грубо разделено на няколко етапа. Преди династия Цин до началото на династия Хан записите за делата на Лу Бан са били предимно за това как той изобретява и прави предмети. През династиите Хан, Уей, Суей и Тан той постепенно се превръща в легенда, а историите за делата му разширяват своя обхват и добавят повече преувеличения и свръхестествени елементи. От династиите Сун и Юан до по-нови времена е период, когато легендите за него се разпространяват из цялата страна и се доразвиват. В югозападния регион, населен предимно от етнически групи, като Джуан, Шуей, Буи, Яо, Бай, Тудзя, И и Мяо, хората съчетават в легендите за Лу Бан местни елементи, като обичаи, производство и начин на живот, дарявайки ги с отличителна естетическа осъзнатост, ценностна ориентация и културни емоции.
Легендите за Лу Бан от югозападния регион на Китай са отражение на приятелския обмен между различните етнически групи. Такива са например за произхода на триона на етноса Бай, за това как Лу Бан строи къщи на етноса Шуей, за дървения кон на етноса Буи и други истории. В тях се разказва как той изминал хиляди километри, за да обучи етническите групи в дърводелски умения. В истории като „Мастилницата на Лу Бан“, „Дървеният стълб“, „Бамбуковият кръг и малкият чук“, „Лу Бан прави риба“, „Мастилницата и трионът“, „Лу Бан преподава метод за забогатяване„ и други се разказва как той помага на хората да строят къщи, да решават проблеми свързани с дървообработването и справянето с житейските трудности.
Легендите за Лу Бан са пресъздадени, съчетавайки местните навици, традиции и ежедневие. Много от тях показват, че където и да отиде, Лу Бан спазва обичаите и е живее като местните хора. Например етносът Бай има песен за него и дърводелството. Етносът Шуей го възпява как пие вино от лепкав ориз, яде речна риба и помага на хората да строят къщи.
Легендите за Лу Бан са навлезли и в истории свързани с религията и митовете. Например в записките на етноса Буи се споменава, че Пангу, който се счита за негов родоначалник, му дава задачата да помогне на хората да построят къщи и да излязат от пещерите. Романът „Занаятчията, който направи дървен човек“ на етническата група Джуан съдържа важни елементи от легендата за създаването на дървения човек, който носи инструментите на майстора, и в същото време съчетава историите за Лу Бан с митологичните спомени на етносите Яо, Джуан и Мяо, които имат общ източник.
Легендите за Лу Бан често са свързани с традиционните празници и различни ритуали, например монголският етнос в провинция Юннан има празник, който носи неговото име. Една местна легенда разказва за произхода му. Джан Бан, който бил ученик на Лу Бан, се завръща в родния край и учи местните жители на архитектурния занаят. В по-късните си години Джан Бан приема ученици само на втория ден на четвъртия лунен месец, защото това е денят, в който Лу Бан му предава дърводелските умения. Джан Бан също прави статуя на Лу Бан от най-доброто сандалово дърво и я поставя в залата, където преподава, за да насърчи учениците си да учат усилено. След смъртта на Джан Бан, местните власти решават всяка година да има празник с името на Лу Бан в чест на двамата майстори. Той се празнува от всички етнически групи.
Като родоначалник на занаятчийството Лу Бан заема важно място в ритуалите, свързани със строежа на една къща. На много места в югозападната част на страната има специални церемонии, свързани с него, които се спазват и в наши дни. Например етносът Дун по време на строежа на къща има ритуал за „отваряне на вратата към богатството“, в който майсторът дърводелец се представя за безсмъртния господар Лу Бан, а гадателят, който идва, за да стъпи на вратата, се представя като бога на богатството. Двамата извършват церемонията, изпълнявайки песен под формата на въпроси и отговори.
Очевидно е, че легендите за Лу Бан са дълбоко интегрирани в ежедневието на етническите малцинства в Югозападен Китай и са тясно свързани с производството, празничните обичаи и вероизповеданията на хората в региона.
Лу Бан се е превърнал в китайски културен символ, споделян от всички етнически групи. Легендите за него са важно средство за пренасяне на колективните спомени. След адаптирането им от различните етноси, те не губят тясната връзка с реалния живот и се превръщат в средство за изграждане и изразяване на културните спомени. В Югозападен Китай създаването и споделянето на свързаните с Лу Бан символи от различните етнически групи укрепва общата културна памет и засилва културната идентичност.
Легендите за него са разнообразни, но основните културни елементи са изключително последователни и отразяват единството на китайската култура в цялото ѝ многообразие. Лу Бан е бил почитан от занаятчиите от всички етнически групи като техен велик майстор, и всички те го определят за свой учител. Като културен символ Лу Бан допринася за сближаването на хората, събужда спомени за корените им и засилва идентификацията им с китайската култура. Катосимвол на китайската култура, споделян от всички етнически групи, Лу Бан допринася за обединяването на нацията. Легендите и произлизащите от тях фолклорни културни елементи имат важен принос за обогатяването на образа му. Това е част от процеса на оформяне на китайските културни символи, в който участват всички етноси в страната.