Светът горещо обсъжда уж "изтеклите" документи от Пентагона, за които ни се обяснява, че 21-годишен американски военен, очевидно със свръхспособности, е успял да разпространи в интернет. Независимо дали тази история, която западните медии единодушно тиражират, е вярна, факт е, че цялата информация от документите почва да предизвиква ефект. В тях се коментират всякакви неща, от предстоящи украински офанзиви до така наречените инциденти с китайски балони и не само.
Според The Washington Post, документ, който е написан от американската Национална геоспатиална разузнавателна агенция на 15 февруари, съдържа правителствена оценка на три китайски въздушни апарата. Изданието пише, че един от "балоните", които са прелетели над Съединените щати през февруари, можел да генерира достатъчно енергия, за да оперира с "всякаква" разузнавателна технология, включително някакъв много специален радар, чрез който се вижда и през нощта, и през облаци и какво ли не.
От своя страна, китайски военни експерти подчертаха, че значителна част от данните в "изтеклите" документи не са въобще никакви доказателства и сериозни проучвания, а по-скоро политически фабрикации, които целят да развият фурора, който се създаде около китайския безпилотен летателен апарат (който според китайците е цивилен), т.нар. "балон", за да се плашат американците и европейците от "китайската заплаха".
Това напомня много на истерията около Ковид, когато американските власти съвсем неприкрито насърчиха расизма срещу азиатците и особено китайците, стоварвайки по доста прозрачен начин вината за тежестите около пандемията върху тях. Всъщност, това напомня и на т.нар. "Жълта опасност" от 19 и първата половина на 20 век, когато в Западния свят се развива расистка метафора, изобразяваща източноазиатците като коварни ориенталци, нямащи душа и планиращи нещо зло срещу Запада.
Според някои съвременни учени, "жълтата опасност" е била използвана като оправдание от европейските сили, например от Втория германски райх, Британската империя и Франция, за да нахлуят в Китай (по време на т.нар. Боксерско въстание) и да се възползват от тогавашната слабост на империята Цин, за да обезпечат колониалните си икономически интереси. Тази "жълта опасност" се появява също и през втората половина на 19 век, когато работници от Китай започват да пристигат в САЩ, Канада и Австралия, където често са нападани от расистки настроени бели англосаксонци, страхуващи се, че ще загубят работата си, защото уж китайците били готови да работят за по-малко пари и на по-дълъг работен ден. По подобен начин през 1895 година германският кайзер използва една алегорична литография, където Райхът е представен като лидер на Европа, като богиня на войната, водеща европейците срещу "жълтата заплаха от изтока".
Връщайки се към съвремието, що се отнася до балоните редно е да отбележим, че подобни съоръжения се употребяват от всички големи държави за научни изследвания. Само през 2018 година САЩ са пуснали повече от 2000 балона, летящи на голяма височина, а една Япония поне 800. И разбира се, винаги има случаи на балони, които се отклоняват от курса си и дори навлизат в чужди въздушни пространства. Говори ли някой за американските, японските, френските или британските балони днес? Не.
В добавка към това, според т.нар. Чикагска конвенция, цивилните безпилотни летателни апарати имат същия правен статут като цивилните самолети. И тъй като САЩ нямат никакви доказателства, че китайските балони имат оборудването и мощностите, за да поддържат споменатато разузнавателно оборудване (освен медийни спекулации), то следва те да се третират по същия начин, по който се третират цивилни самолети. Което не попречи на американските власти да унищожат тази китайска държавна собственост, напук на международни спогодби и закони, които самите те са подписали.
По-късно се оказа, че САЩ се опитват да обвържат и визитата на Антъни Бликен в Китай с т.нар. инцидент с балоните, което от своя страна показва, че Вашингтон е готов да използва всеки случай, за да дискредитира страните, които вижда като конкуренти, вместо да се фокусира върху така нужното в това бурно време, в което живеем, международно сътрудничество. Може ли Китай да се фокусира върху незаконната визита на Нанси Пелоси на остров Тайван, който е признат дори от САЩ за територия на Китайската народна република? Може, разбира се, защото тази визита беше груб опит за легитимация на една сепаратистка местна власт и провокация срещу Пекин. Но Китай избра да не създава световен скандал от това и да разрушава съвсем отношенията си със САЩ, макар че, разбира се, Пекин отговори и то сериозно.
Но разликата е, че Китай винаги е сдържан и се стреми да търси общ език с американците, което не може да се каже за Вашингтон, който използва всичко - от Ковид до "балоните", за да създава антикитайски настроения по света. Това е грешна тактика, която ще доведе само до по-ускорен упадък на американската хегемония. САЩ трябва да разберат, че в 21-и век мирът, просперитета и интересите на всички страни, включително тяхната, ще се гарантират само чрез равнопоставен диалог с Китай, а не ултиматуми, "сдържане" и агресивност.