Студеният вятър виеше и развяваше разрошената ѝ коса, но момичето не се готвеше да се прибира, а умело поставяше статива, монтираше преносимия ръчен метеорологичен уред и внимателно записваше посоката на вятъра, температурата, влажността и други данни от наблюдението. Тя се занимава с опазването на Великата китайска стена край град Дзяюгуан, провинция Гансу, повече от три години и това бе нейното четиридесет и шесто посещение на началната точка на западния край на Великата китайска стена от династия Мин.
Лу Тинтин е родена през 90-те години на миналия век в град Дзяюгуан. След като завършва висшето си образование, тя се връща в родния край, за да работи за опазването на Великата китайска стена от времето на династията Мин.
В началото Лу Тинтин работи в офис в продължение на две години. През октомври 2020 г. тя подава молба да я преместят на длъжност, която ще ѝ позволи да защитава стената на място. Лу Тинтин разказва с усмивка, че по онова време искала да излезе от офиса и да работи на открито, т.е. да отиде до Великата китайска стена, за да я види отблизо. След това разбрала, че става въпрос за около 400 инспекции на 30 обекта на недвижимото културно наследство всеки месец, разпръснати в планините и горите на пустинята Гоби и извън отъпканите пътища.
По време на първата си мисия, за да достигне до местоназначението си, трябвало да пътува през Гоби и пясъците. „Глинената стена“ пред нея се различавала доста от Велика китайска стена в представите ѝ. Дали това също е част от Великата китайска стена? Колегата, който бил с нея, ѝ казал, че Великата китайска стена в Дзяюгуан е направена от местни материали и е типична за северозападната част на страната.
Когато става дума за Великата китайска стена, в мислите на Лу Тинтин първо се появяват солидните зидове от тухли и камъни, а не тези „глинени“. Въпреки че е израснала под Великата китайска стена, в миналото никога не е забелязвала тези неприветливи останки, нито е предполагала, че познанията ѝ не са достатъчни. След постъпването на работа Лу Тинтин решава да опресни наученото и заема всякакви материали, консултирала се с колеги и експерти и постоянно обогатява знанията си за опазването на Великата китайска стена.
Самата Лу Тинтин не очаква, че ще се занимава с тази работа повече от три години.
Всеки път, когато излиза на патрул, тя носи различни инструменти и оборудване. Когато пристига на инспекционната точка, пуска дрона и оглежда цялостно мястото преди да започне работа с различните измервателни инструменти, за да направи измерванията на Великата китайска стена. Данните се събират, сравняват се и след това се предприемат различни видове защитни мерки, за да се забави максимално по-нататъшното разрушение, като се постави основата за осъществима научна и разумна програма за ремонт по-късно. Приближавайки се към ремонтираната стена, разликата между оригиналната ѝ част е малка, дори цветът е същия.
„Ключът към добрата консервация е да не се променя първоначалното състояние на наследството, да не се унищожава стойността му, както и да се изключи възможността то да се разруши и изчезне“, казва Лу Тинтин.