Проф. Даниела Бобева е била вицепремиер на Република България и министър на търговията и външноикономическото сътрудничество, а в момента е професор в БАН, преподавател в пет български и чуждестранни университета и консултант на няколко световни икономически и финансови компании. Специално за КМГ разговаряме с нея по повод юбилея на мегаинциативата на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път”и по-специално в контекста на постиженията и перспективите в областта на прехода към използването на зелена енергия.
Въпрос: Проф. Бобева, моля за Вашето мнение по повод прехода към използването на зелената енергия - в европейски и световен мащаб, ползите и значението на този преход и специално ролята на Китай в тази насока?
Проф. Бобева: Юбилейните десет години от инициативата „Един пояс, един път“ са добър повод да погледнем постиженията и предизвикателствата. Китай е важен двигател за инвестициите в Югоизточна Европа – регион с изключително значение за ЕС. Някои страни са членки на ЕС, докато други имат желанието да се присъединят към Съюза. Икономическият растеж на относително малките и отворени икономики в региона на ЮИЕ (с изключение на Турция) е силно зависим от притока на преки чуждестранни инвестиции. Тези страни не са особено богати на суровини, страдат от хронична политическа нестабилност, пазарът и населението им са малки. Всичко това прави района непривлекателен за чуждестранните инвеститори, а местните инвестиции са слаби. Китайските инвестиции са мощен стимул за тези икономики. Инициативата „Един пояс, един път“ даде възможност за реализиране на мащабни проекти с висок икономически потенциал.
Въпрос: Бихте ли очертали някои акценти и тенденции в развитието на прехода към зелената икономика от началото на проекта до сега?
Проф. Бобева: Макар че, в началото на инициативата „Един пояс, един път” имаше някои инвестиции в сектора на изкопаемите горива, напоследък има ясна тенденция за екологизиране на китайските инвестиции в страните, които участват в инициативата „Един пояс, един път”. Важна стъпка в подкрепа на зеления преход са китайските инвестиции във вятърни и слънчеви електрически паркове в Черна гора, Сърбия, България и Турция. Пазарите на тези страни са отворени за чуждестранни инвестиции и китайските инвестиции са добре дошли.
Освен оборудването и технологиите, някои от тези проекти включват и китайско финансиране, което е ефикасен инструмент за ефективна инвестиция. Регионът има значителен неизползван потенциал за зелени инвестиции не само в енергийния сектор. Предприятията се нуждаят от преструктуриране, за да постигнат целите за декарбонизация, тъй като повечето страни в региона са подписали Парижкото споразумение.
Въпрос: Кажете ни моля някои конкретни цифри и данни, свързани с енергията за възобновяеми източници?
Проф. Бобева: През 2021 г. енергията от възобновяеми източници е представлявала 21,8% от енергията, консумирана в ЕС.
Една от малкото налични алтернативи на енергия е секторът на възобновяемата енергия, като този дял включва вятърна енергия, слънчева енергия (топлинна, фотоволтаична и концентрирана), водна енергия, енергия от приливи и отливи, геотермална енергия, топлина от околната среда, уловена от термопомпи, биогорива и възобновяемата част от отпадъците.
Въпреки че търсенето на оборудване за всички проекти за възобновяема енергия е огромно, ЕС е изправен пред дефицит на капацитет за производство на това оборудване. Тази ситуация се разрешава до голяма степен от Китай. Трябва да се отбележи специално, че китайският износ на зелено оборудване непрекъснато нараства.
Цените на енергията превръщат инвестициите във фотоволтаични, вятърни и водно-електрически мощности в привлекателни.
Това е и една от причините, през годините след намаляване на пандемията от COVID-19, зеленият преход в ЕС се движи главно от тези реални инвестиции.
В тази връзка трябва да се подчертае, че ЕС продължава да инвестира в слънчева енергия – например, през 2021 г. бе постигнат 33% ръст на инсталирания капацитет, добавяйки 31,8 GW слънчев капацитет. От своя страна, Китай запазва пазарното си лидерство в новите слънчеви мощности. Само през 2021 г. Китай добави 54,9 GW нови слънчеви инсталации.
Какво е положението през 2022 г.: Размерът на световния пазар на слънчева енергия нараства до 234,86 милиарда долара, като Китай е най-големият източник на внос на вятърни турбини (64% внос от всички турбини) и слънчеви панели в ЕС (89% от общия внос на панели). Внесените слънчеви панели достигнаха 9,8 милиарда евро, течни биогорива на стойност 3,4 милиарда евро и вятърни турбини на стойност 0,6 милиарда евро. Прогнозите сочат, че ако тенденцията продължи, Китай ще увеличи световния си пазарен дял до 95% до 2025 г.
Нека се върнем малко по-назад, коментира Даниела Бобева: „На 12 декември 2015 г. страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата постигнаха споразумение (Парижко споразумение) за борба с изменението на климата и за ускоряване и засилване на действията и инвестициите, необходими за устойчиво нисковъглеродно бъдеще. Това включва намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г. в сравнение с нивата от 90-те години на миналия век и превръщане в въглеродно неутрална до 2050 г. Всички държави се опитват да се справят с тази амбициозна задача, въпреки че кризата с COVID-19 и последните геополитически сътресения поставят под въпрос постигането на тази цел и достигане на крайния срок.
ЕС започна амбициозен зелен преход, като подписа така наречената Европейска зелена сделка на 11 декември 2019 г. Това е стратегия за растеж, целяща да превърне Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. Амбициозната цел на прехода се възприема положително от гражданите на ЕС, освен ако не бъде застрашена енергийната сигурност.
Китайският подход е доста по-различен. Той акцентира върху триединството на зеления преход на Китай: политика, наука и икономика, планиране и пазарни инструменти, икономическа рационалност на процеса, а също така и постепененен, а не „шоков” преход при ограничаване на използването на ресурси.
И ЕС, и Китай избират приобщаващ зелен преход, който включва всички заинтересовани страни и цялото общество, от което всички имат полза.
Зеленият преход изисква общи действия, и затова най-важното е сътрудничеството.
Това не е зелен преход на ЕС или зелен преход на Китай; това е нашето съвместно усилие да спасим климата и природата, това е цивилизационен избор, в който всички допринасящи за него трябва да бъде приветстван!” категорична е г-жа Бобева.
Китай играе решаваща роля за амбициозните цели на Европейския съюз за екологизиране на икономиката. ЕС си поставя доста амбициозни зелени цели, които не може да постигне сам.
Днес Китай не само е най-големият производител в света на слънчеви панели, вятърни турбини, батерии и електрически превозни средства, но е и най-добрият инвеститор в чиста енергия за девет от последните десет години, според Франкфуртския университет за финанси и мениджмънт. От 2014 г. китайските капиталови инвестиции са подкрепили общо 12 622 мегавата (MW) вятърни и слънчеви проекти само в Южна и Югоизточна Азия, според ново проучване на Грийнпийс.
Китайските инвестиции в чужбина стават все по-екологични. Пренасочването от изкопаеми горива към възобновяема енергия е чисто положително поради безброй причини: защита на оскъдни ресурси, намаляване на въглеродните емисии, които стимулират глобалното затопляне, и повишаване на енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от скъп внос на горива. Въпреки че само няколко нации могат да се похвалят със значителни запаси от нефт и газ, почти всички имат потенциала сами да развиват чиста енергия, независимо дали чрез слънчеви, вятърни, приливни, геотермални или водноелектрически централи, смекчавайки геополитическото напрежение, като правят света по-малко зависим от неспокойни региони като средния Изток.
Въпрос: Какво бихте пожелали на европейските, включително и на българските експерти в извършването на зеления преход, сега, в навечерието на отбелязване на 10-годишнината от инициативата „Един пояс, един път”?
Проф. Бобева: Бъдете амбициозни, но в същото време реалистични в извършването на зелен преход у дома. Китай допринася за доставките, инвестициите и постигането на зелена икономика в страните, участващи в инициативата „Един пояс, един път“. Време е да научим уроците си от последните 10 години и да подновим инициативата с повече зелени инвестиции. Това е общ основен приоритет, както за Китай, така и за страните, участващи в мегаинициативата.