Миналата година пекинският художник Син Уандзюн вижда в онлайн платформа за стоки втора употреба добре запазен пощенски велосипед от 60-те години на миналия век и решава да го купи. Продавачът иска нищожните 60 юана, но проблемът е, че купувачът трябва да отиде и да си го вземе от дома му в отдалечено планинско село в провинция Юннан.
Син, който през 2015 г. напуска известният пекински район за изкуство „798“ и заживява в юннанската провинция, за да търси вдъхновение, не се колебае дълго. Наема кола от град Тънчун и след деветчасово пътуване, струвало му повече от 500 юана, пристига в малкото планинско селца и намира собственика на велосипеда.
Неговият пример е показателен за това как стари предмети могат да заживеят нов живот, да придобият нова ценност за други хора. А освен, че употребата на стоки втора ръка има социална значимост, тя е важна за опазването на околната среда, което я превръща в смислен начин на живот. За някои хора употребяваните предмети са не просто начин за спестяване, но и избор за по-екологичен живот, създаващ емоционално удовлетворение.
Проучване на Световната банка от 2018 г. показа, че до 2050 г. обемът на отпадъците от човешката дейност и живот ще бъде над два пъти по-голям от ръста на населението. Възможността за печалба от отпадъци пък е стимул за иновациите и насърчава нови модели на потребление. Факт е, че в ерата на споделената икономика някои неща, които са на път да бъдат унищожени, могат да бъдат продадени и се включат отново в пазарната циркулация, техният живот ще бъде удължен и от тях ще се появят нови истории.
Собствениците на старият велосипед, който Син Уандзюн решил да купи, е семейство над 60-те, които не разбират Интернет, и синът им е този, който е сложил обявата. И разбираемо очакванията им някой да го купи не са били особено високи.
Художникът обаче купува колелото, почиства го и го прави част от инсталация в модерна кравеферма. За него процесът по намиране на стари предмети и вкарването им в нова употреба е като „търсене на съкровища“, в той казва, че открива чара на това „даден обект да напусне сцената на историята“.
Преди шест години Син Уандзюн започва реализацията на проект в няколко юннански села, който определя като „трансформиране на провинцията чрез изкуство“ и важна част от него е използването на предмети втора употреба, които носят следи от историята. По думите му, така той се надява за пробуди паметта на хората и в същото време иска дава старите вещи нови функции.
Син знае, че за младите подобни стари предмети изглеждат странно, но смята, че „всички млади хора ще остареят и затова спомените трябва да бъдат събрани“. Преди да купи някакъв стар предмет, художникът се опитва да разбере историята зад него. Самият процес по намиране на такива неща отнема време.
„Това е като търсене на съкровище и всеки може да участва в него“, казва Сун Сюдун, собственик на антикварен магазин в Чунцин, пълен със стари кутии, някогашни уреди и мебели. В склада му има касетофони от 80-те и 90-те години на миналия век. „Това също са популярни стоки“, обяснява той.
Върху табелата на магазина му пише „събиране, обмен, размяна, търсене“. Често хора, които сменят домовете си и трябва да се освободят от много стари вещи, но им е жал да ги изхвърлят, ги предлагат за продажба в магазина му. И всеки предмет идва с някаква история. Сун Сюдун изслушва историята на всеки и след това взима предметите. „Това, което може да се предава от поколение на поколение, някои предмети са редки, а с времето могат да се превърнат в истински съкровища. Хората притежават все повече неща и по-често ги продават“, обяснява той.
За разлика от Син Уанзюен и Сун Сюдун, които обръщат повече внимание на емоционалната страна на старите вещи, други хора ги предпочитат, изхождайки от навиците си на потребление и живот.
Джан Ютин, млада жена, роден след 1995 година, е привърженичка на устойчивия и минималистичен начин живот. Казва, че е вдъхновена от книгата на японският минималист Фумио Сасаки „Решението да живееш просто: от освобождаването от непотребни предмети до минимализъм“, в която той опитва опита си от това да използва само най-необходимите вещи: легло, маса, малко дрехи, лаптоп и още няколко неща. Всеки път, когато открива, че има нужда от нещо, той решава дали да го вземе според минималистичния стандарт – семпла форма, лесно за почистване, цветът да не е твърде ярък, да може да се използва дълго време, да има проста структура, леко тегло и различни приложение.
След като тази година започва да живее и тя по този начин, Джан Ютин започва да използва често сайтове за предмети втора употреба. Първо се освобождава от натрупаните в дома си предмети, а с тях пречиства сърцето и възприема нов начин на мислене. След това продава стари дрехи, книги и козметика в сайтове за предмети втора употреба.
Когато някой купи нещо, тя го почиства внимателно и ги поставя в опаковка, благодарейки им за тяхната компания. „Казвам им довиждане и им пожелавам да отидат при по-добър собственик“, обяснява младата жена, добавяйки, че това е един вид церемония преди раздялата.
Докато Джан Ютин се занимава с освобождаването си от ненужните заобикалящи я предмети, тя открива, че много от нещата, които се продават в сайтовете са съвсем нови, но собственикът им не ги използва. Купувала е раници втора употреба с 40% отстъпка от първоначалната цена, хамак с 50% отстъпка. Това са нещата, от които тя се нуждае. „Те струват повече и могат да намалят прахосването на средства“, обяснява жената.
Преди, како много млади хора, Джан Ютин е обичала да променя често гардероба и аксесоарите в дома си с модните тенденции. Сега, преди да купи нещо, тя отваря сайт за предмети втора употреба, за да погледне от какво има нужда и се убеди, че ѝ е нужно. „Когато искам да купя нещо си задавам въпроса ако много хора искат да продадат този предмет, дали това не означава, че той всъщност е безполезен“, обяснява Джан. Това, според нея, ѝ помага да намали желанието си за пазаруване.
Много купувачи в платформите за търговия втора употреба са също и продавачи. Те обикновено продават свои предмети, когато купуват нещо друго, от което се нуждаят. Съгласно доклад за намаляване на въглеродните емисии в сферата на търговията със стоки втора, публикуван от Института по енергетика, околна среда и икономика на университета „Цинхуа“, вътрешният пазар в този сегмент е надхвърлил 1 трилион юана до 2020 г., а очакванията са до 2025 г. размерът му са достигне 3 трилиона, като голяма част от него заемат мобилните телефони, компютри, телевизори и други технологични продукти. Това означава, че този пазар и перспективите за развитието му са далеч пред тези в Европа и Съединените щати.