По време на едноседмичната почивка за миналогодишния национален празник много млади хора се оказа, че предпочитат т.нар. „обратен“ туризъм. В сравнение с традиционните дестинации, мнозина избраха по-удобна почивка с по-малко хора в практически неизвестни градове и райони.
Няколко слабо известни досега градове се превърнаха изненадващо в популярни туристически дестинации. Според данните от някои онлайн туристически платформи, т.нар. „обратен туризъм“ се превръща в нова тенденция сред младите хора. И той постави на туристическата карта места като Хъншуй в провинция Хъбей, Хъган в Хейлундзян, Дзиджао в Шандун и други, интересът към които нарасна значително по време на почивните дни около националния празник на 1 октомври.
По данни на туроператорът Qunar.com, към 22 септември броят на хотелските резервации в „малки градове“ се е увеличил със 70% в сравнение с 2020 г. Сред тях резервациите за хотели с повече звезди е нараснал значително – с 40% в сравнение с 2021 г. и 50% в сравнение с 2020 г. Тези данни показват ясно популярността на туризма в малките градове.
Не е изненадващо, че все повече млади хора избират „обратен туризъм“, вместо да се тълпят в популярни туристически дестинации, където по време на празници посетителите са огромен брой и това се съпътства от дълго чакане на опашки, задръствания по пътищата, а голямото търсене води до ръст на цените. Оказва се, че посещението на популярна туристическа дестинация за няколко дена може да коства едномесечна заплата и дори повече.
Благодарение на интернет и най-вече на споделянето на информация от известни инфлуенсъри се повиши и популярността на някои малко градове и неизвестни живописни места. Освен това за много млади хора се оказва по-подходящо да посещават такива райони, не само заради по-ниските разходи, но и заради по-приветливата природа и среда. Липсата на прекомерна комерсиализация позволява на човек да усети автентичния дух на мястото.
Този „обратен“ избор се дължи на две обективни условия.
Първо, ефектът на интернет за популяризиране на неизвестни туристически дестинации. През последните години в редица социални платформи се появиха голям брой снимки и видеоклипове на малките градове с уникални характеристики, които досега не са получавали внимание, като Хайдун в провинция Цинхай и Йендзи в Дзилин, които имат уникални обичаи, Хъган в Хейлундзян и Цаосиен в Шандун, които станаха видими благодарение на онлайн събития там. Този вид популяризация е несигурен, но това е уникалният чар на ерата на социалните медии – всеки и навсякъде имат равни възможности да се прочуе.
Второ, транспорт, хотели и друга инфраструктура са подобрени, а разходите са все още сравнително ниски. Очевидно е, че ако високоскоростните железопътни линии и самолети са неудобни, „обратният“ туризъм също би бил невъзможен. Инфраструктурата като високоскоростна железница, самолети и петзвездни хотели в близост до непознати дестинации е сравнително добра, цените на нощувките и храната са ниски, и това дава на младите хора алтернативи за туризъм.
След епидемията от COVID-19 много хора започнаха да планират по-внимателно пътуванията си. Рядко вече чуваме намерения за околосветски обиколки. Натиск върху младите е от всеки ъгъл на обществото. На този фон много млади хора вече предпочитат да търсят забавления в селата или по-малки градове. Те се стремят да се отпуснат и почувстват живи, но не както преди – в пренаселени градове и луксозни курорти.
Данните показват, че повече от 70% от младите имат желание да повишават потреблението си на местни специалитети, а близо 63% от тях са готови да увеличат разходите си за настаняване. Може да се види, че младото поколение, което преследва качество и деликатност, предпочита удобно пътуване и е по-склонно да плаща за вкусна храна. Цената на нощувките в някои популярни дестинации е прекалено висока, а предлаганата храна не толкова качествена. И непопулярните дестинации печелят в тези области.
Има един известен стих на китайската поетеса Сан Мао, който гласи: „Да пътуваш, трябва само спокойно сърце и твърда стъпки. Постоянно да се срещнеш, да мислиш, да предадеш мислите си и да обновяваш спомените си“. Радостта, която младите хора намират в „обратния“ туризъм, го превръща и в „позитивен“, в който преживяването и истинското удовлетворение е най-важно.
Затова не е лошо младите хора да обърнат гръб на големите и известни дестинации и популяризират „обратния“ туризъм. Най-малко, защото това означава, че изборът на хората ще по-разнообразен, а и по-изгоден. Което на свой ред би помогнало за разширяване на туристическия пазар и потребление.
По-важното е обаче, че „обратния“ туризъм отклонява интереса към някои популярни дестинации и така може да ги стимулира да подобрят нивото на услуги, вместо да разчитат на лесната печалба от известността си. Например, много интернет потребители казват, че някои традиционни дестинации са прекалено комерсиализирани и разработвани по еднакъв начин, особено т.нар. „древни градове“, които продават едни и същи храни, едни и същи сувенири и нямат собствена специфика. И обратното, непопулярните места, които са запазили в достатъчна степен особеностите си, не са се превърнали просто в средство за печалба и могат да дадат на посетителите истинско преживяване.
Новите промени в туристическия пазар, представени от „обратния“ туризъм, означават, че в ерата на интернет младите хора имат по-високи изисквания за преживяване и качество. Затова туристическият пазар също трябва да ускори предлагането на висококачествени продукти, особено на някои традиционни популярни места, като обслужването и опита е необходимо постоянно да се подобряват. Разчитайки на богатите туристически ресурси и без да се променят, рано или късно хората ще им обърнат гръб.