Симеон Миланов: Модернизацията не е равна на западнизация и Китай го доказва

2023-03-23 15:33:44 |

Има едно разпространено схващане, което в голяма степен е с расистки корени и концепции, че модернизацията и прогресът са равни на западнизация. В българската история, винаги от Освобождението през 1878 насам, модернизацията с изключение на периода на социализма се е обвързвала със западнизация. И това се е приемало за нещо нормално, добро и задължително, дори когато унищожава културния фундамент на българската нация. По същия начин това важи и за повечето страни по света. Но днес Китайската народна република показва, че модернизацията не е равнозначна на западнизацията, както и че има и други модели и начини.

Така през февруари 2023 година Си Дзинпин подчерта, че "модернизацията в китайски стил" трябва да бъде "енергично прокарвана". Според китайския лидер, тя е "нов модел за човешко развитие" и "разпръсква мита, че "модернизацията е равна на западнизация".

В рамките на "модернизацията по китайски" властите, начело със Си Дзинпин, правят специални промени, които да направят управлението на страната по-гъвкаво спрямо локално-регионалните особености, ситуации и характеристики. Те смекчават някои политики що се отнася до технологическия сектор, както и дават индикации, че ще се харчат повече пари за подкрепа на местните власти.

Това е в съзвучие с идеята на Си Дзинпин, че иновациите "трябва да се поставят на водеща роля в цялостното национално развитие", за да се постигне "по-висока ефективност, отколкото при капитализма, докато се поддържа справедливостта в обществото по-ефективно". 

В крайна сметка Китай и Си Дзинпин имат основания да претендират, че модернизацията не е задължително западнизация. Китай отдавна не е просто "работилницата на света", още по-малко пък само за евтини стоки, както стереотипизират някои хора на Запад. Китайският път на модернизация извади от състояние на бедност стотици милиони жители на най-многобройната нация в света. 

И отново този модел позволи да се посрещнат и задоволят основните потребности на 1,4 милиарда китайски граждани. В средата на ХХ век Китай е страна с предимно селско население и все още примитивна земеделска икономика. Днес той, макар и не развита, а все още развиваща се страна, е вече обществото с най-многобройната средна класа на планетата, при това и най-големият пазар.

През последните 40 години  броят на бедните хора в Китай е намалял с цели 800 милиона души, или намаление от 75 % - безпрецедентно в човешката история. И това дава основание на Си Дзинпин и китайците да казват, че модернизацията може да бъде направена по модел, който е по-различен от класическия западен, при който обикновено бедните обедняват още повече, а богатите забогатяват още повече. 

Има и други факти. Китай вече води в повечето ключови научни области, докато някои от доскорошните лидери (страните от Запада) изостават, както научно-технически, така и образователно. Китайското общество става все по-модерно във всеки един смисъл, докато тези, които вчера са били колониални и индустриални империи, днес все повече се архаизират. Но модернизацията не е въпрос само на научно-техническо превъзходство или на огромни инфраструктурни проекти. Истинският плюс на китайската модернизация е това, което беше подчертано на 16 октомври 2022 година от Си Дзинпин, че тя ще донесе всеобщ просперитет, хармоничен баланс между материалната и духовната цивилизации, както и хармонично съществуване между човека и природата. Защото, нека да сме честни - западната модернизация, особено през последния един век, застраши природата до такава степен, че днес говорим за климатични промени, някои от които може да са невъзвратими. 

Що се отнася до хармонията между духовна и материална цивилизация, западната модернизация, започнала през 18 век и продължавала през голяма част от ХХ век, така и не я постигна. На Запад духовните начала бяха напълно забравени и изоставени в полза на материалните. А в крайна сметка резултатът е, че и материалните, и духовни темели на цивилизацията на Запада изостават и изпадат в лошо състояние. Днес, както някои учени хуманитаристи отбелязват, Западът е Пост-Запад, който се е отрекъл дори от собствените си духовни ценности, унищожавайки собствената си култура и експериментирайки с всякакви нововъведения и псевдо-човешки псевдо-ценности. Обратното, в Китай икономическата и научна модернизация се развива с бурни темпове, но не за сметка на духовните начала на китайската цивилизация, а паралелно с тях и в тяхна помощ. Китайското ръководство цени хилядолетната история на своята страна и черпи от нея сила за модернизацията на КНР. 

Западната модернизация често означаваше западнизация, загуба на култура, идентичност и политическа независимост на народите, а съответно и на икономическите им права. Китайската модернизация показва, че има път на самобитно развитие, при който една нация постига впечатляващи успехи, но не загубва своята цивилизационна същност, език, култура, независимост и национални интереси. За съжаление някои страни, преди всичко САЩ, днес разглеждат "модернизацията" като инструмент по същество за установяване на квази-колониални режими по света. Китай обратното, дава пример, че модернизацията е нужния път, чрез който всички страни по света да добият своя национален суверенитет и да защитават своите легитимни интереси, както и общочовешките интереси. 

В този контекст именно трябва да се разсъждава и за нуждата от модернизация на България. Страната има вопиюща нужда от модернизиране и развитие на инфраструктурата, а също и ревитализиране на някога силната българска наука и образование, например. Китай има какво да предложи на България, както като инвестиции, така и като научен ноу-хау и обмяна на идеи, култура и опит. Досега всички български правителства гледат само на Запад, но не е имало видим положителен резултат в модернизирането на България. Обратното, България може да се поучи от опита на съседните Гърция и Сърбия. 

В съседна Сърбия, която дори не е член на ЕС, Китай не само даде от своите ваксини, но изгражда високоскоростна жп линия между Белград и Будапеща. Тази скоростна отсечка ще позволи не само пътническите превози, но и транспорта на стоки между двете столици да се придвижва за уникално бързо време. В момента у нас нито един влак не се движи с повече от 50 км в час, а по тази отсечка ще се пътува с цели 200 км в час. Един ден китайците най-вероятно ще помогнат на местните правителства да осъществут и връзка на Белград с Атина. Междувременно, никой не се е замислял, че там където ЕС не може или не иска да помогне, китайският опит в модернизацията може да е полезен на България. Например, в изграждането на очакваната от десетилетия магистрала "Хемус", или пък модернизация на жп линиите у нас. 

В Сърбия Китай изгражда освен високоскоростната жп линия, също мостове и пътища, за които по-рано от европейските инвеститори и от ЕС не се е проявявал никакъв интерес за помощ или инвестиране. Това е ясна индикация, че с китайска помощ могат да се модернизират и изоставените и забравени краища на България, като Северозападния регион, крайдунавските пристанища и прочее.

Не трябва да се забравя, че България е част от инициативата на века - "Един пояс, Един път", както и от механизма за сътрудничество "Китай - Централна и Източна Европа 17+1". Това са мощни инструменти на страната за модернизация. Но най-полезното би било да се усвои модернизацията по китайски като концепция, защото тя се фокусира върху гъвкавостта и ситуационните нужди и характеристики на страната, а не върху догми и остарели идеи и правила, разпространявани от западни теоретици. Още повече, че Китай никога не си е позволявал да се меси във вътрешните работи на България или други страни по света, за разлика от някои западни сили. Модернизацията по китайски не е китаизация, за разлика от модернизацията по западен образец, която е и западнизация и респективно денационализация.

С модернизацията по китайски модел българският народ няма да заговори на китайски език вместо родния си (за разлика от процеса на англицизиране на българския език, който е почти принудителен), няма да се откъсне от своите цивилизационни корени. Защото китайската модернизация е преди всичко хармония между модерното и традиционното, между цивилизационния опит и научния прогрес. Със сигурност има какво България да научи от водещата икономика в света, която вече води и в повечето ключови научни области. 

Двустранното сътрудничество и ноу-хау за "модернизацията в китайски стил" не само, че биха помогнали на България да укрепи икономиката си, да ревитализира и изгради инфраструктурата си, както и да възроди българската наука, която от 30 години е изоставена, но и ще помогнат за ключовите европейско-китайски отношения. В крайна сметка Китайската народна република е най-големият търговски партньор на Европейския съюз и подобни сътрудничества и обмяна на опит ще бъдат само от взаимен интерес за всички, както и за цялото човечество.

Our Privacy Statement & Cookie Policy

By continuing to browse our site you agree to our use of cookies, revised Privacy Policy. You can change your cookie settings through your browser.
I agree