Фу Цяомей, депутат в 14-ото ОСНП, работи в Института по палеонтология на гръбначните и палеоантропология към Китайската академия на науките.
През последните години тя и екипът ѝ са осъществили голям брой експериментални проучвания и широкомащабни генетични анализи, направили са множество пробиви и са успели да дешифрират най-стария човешки геном в Източна Азия, механизма за подбор на уникални източноазиатски адаптивни гени, запълвайки липсващото китайско участие в генетичната история на древните.
„Често ми задават въпроса: „Каква е полза от твоите изследвания?“ По време на беседа на генералния секретар Си Дзинпин с учени на 11 септември 2020 г. се изказах и стигнахме до това питане. Тогава той каза: „Как да мислим за непопулярните специалности? Според масовата представа те са безполезни, но такова разбиране може да забави развитието на дадена област. Оценяването на научните изследвания трябва да става с дългосрочна, глобална и научна перспектива“. Това негово разбиране за „непопулярните“ фундаментални изследвания засилиха убеждението ни, че е нужно да продължаваме да се занимаваме с тях.
Научните изследвания са наистина упорита работа, има много трудности, отнемат време и човек потъва в собствения си свят. Онова, което кара учените да продължават е тяхното любопитство към непознатото, и то не липсва и у Фу Цяомей.
През последните години тя ръководи изследванията на съвременния човешки геном в Западен Сибир преди 45 хиляди години, и серията от проучвания на древния геном на източноазиатската популация в продължение на десетки хиляди години, които разкриха важна информация за генетиката, еволюцията и адаптацията на населението в Източна Азия, особено в Китай, и дадоха материал за по-нататъшното търсене на отговор на въпросите кои са и откъде идват китайците. През 2016 г. Фу Цяомей бе избрана от списание „Природа“ за един от „десетте топ учени в Китай“.
„Бъди честен и не спирай да търсиш фактите“ е мотото на Института по палеонтология на гръбначните и палеоантропология, но също така и на самата Фу Цяомей. Това е, което я движи непрекъснато в работа ѝ и днес, тя и екипът ѝ, продължават активно с проучванията си, надявайки се да допринасят повече за развитието на своята „непопулярна“, но всъщност важна за човешкото общество научна сфера.