Навършват се десет години, откакто китайският лидер Си Дзинпин разви своята концепция за "общността на споделената съдба" на човечеството. През това време тази идея се превърна не просто в лозунг, а в алтернатива на политиките на разделение, "сдържане" и продължаване на Студената война, които се преследват от някои по-агресивни играчи на международната сцена. Общността на споделената съдба е китайското разбиране, че има общочовешки проблеми, които, при уважение към националните интереси на всеки, все пак могат и трябва да се решат от всички задружно.
Много важно нещо в идеите на Си Дзинпин и китайската държава е уважението към различните цивилизации и факта, че нито една от тях не е по-висша и доминираща над другите. Във всяка цивилизация има нещо уникално, което трябва да бъде запазено и което трябва да се уважава. И това е в контраст с идеите на други големи държави, които си въобразяват, че тяхната култура, политическа система и устройство са най-съвършени и трябва да се пренесат автоматично върху целия свят, дори той да не иска това. И от това уважение и равнопоставеност вече произтича и логиката, че човечеството има споделена съдба и трябва вместо да се дели на "висши" и "нисши", на "първи", "втори" или "трети" свят, да работи задружно за справяне с общите предизвикателства.
"Не сме сами във Великия път и целият свят е едно семейство. След година на трудности вече можем да разберем още повече от преди значението на общността на споделеното бъдеще за човечеството", заяви през 2021 година китайският президент.
Идеите на Си Дзинпин за споделената съдба на човечеството са особено релевантни сега, когато цялата планета преживя три години на трудности и ужаси в рамките на Ковид пандемията и свързаните с нея трудности.
Факт е, че всички народи имат своите национални интереси и това трябва да се уважава - това е било винаги китайското разбиране, благодарение на което Китай успява да развива позитивни връзки с целия свят, които да са взаимно изгодни. Но също така човечеството има един общ дом и е част от едно глобално село със споделено бъдеще. И едностранните действия, разделението и нападките няма да решат проблемите на света, било то екологични, икономически, здравни или социални.
В далечната вече 2013 година Си Дзинпин изнесе речта си за "общността на споделената съдба" в Московския държавен институт за международни отношения и думите му, тогава може би неразбрани от мнозина, се потвърдиха като истинни и верни след Ковид пандемията и икономическата криза по света.
"Човечеството, живеейки в същото глобално село, в същото време и пространство, където историята и реалността се срещат, все повече излиза на преден план като общност на споделената съдба, в която всеки има в себе си по нещо от другите", каза тогава китайският президент пророчески.
Това се превърна и в пътеводна концепция на китайската външна политика, която както и преди, така и сега още повече, започна да търси пътища за сътрудничество и многостранна дипломация с всички държави по света.
Тази концепция подчертава китайската ангажираност с политиката на развиване на двустранните стратегически отношения между страните, в рамките на външнополитическите цели на Китай за мир, равнопоставеност в международните отношения, общо развитие и взаимноизгодно сътрудничество.
Китай, за разлика от други, е научил, че няма защо да се страхуваш от конфронтация и мними врагове, когато всеки има изгода от отношенията си с твоята страна, и всеки се чувства еднакво уважаван и равно третиран. Там, където има добра воля и гарантирана взаимна изгода, няма причина за влошаване, ескалация, "сдържане" или конфронтация.
Общността на споделената съдба за човечеството не е просто лозунг, а нещо, което залегна в конституцията на Китайската комунистическа партия и влезе в преамбюла на конституцията на Китайската народна република. Едва ли може да има по-голямо доказателство от това, що се отнася до ангажираността на Китай с тези принципи.
Човечеството няма друг дом освен планетата Земя и би било безумие тя да бъде унищожена, защото една, две или повече държави не са се разбрали или отделни страни искат да наложат своята система и възгледи по целия свят.
"Чисти води и зелени планини са толкова добри, колкото планини от злато и сребро. Трябва да поддържаме хармония между човека и природата и да преследваме устойчиво развитие", заяви още Си Дзинпин в една реч в Женева.
Концепцията намери и голяма подкрепа на глобално ниво, на първо време от самото ООН, което я вписа в няколко свои резолюции, включително резолюция 2344, която беше свързана с мира и стабилността в Афганистан. Общността на споделената съдба беше спомената и от резолюциите на ООН по отношение на "Правото на храна" и "Въпросът за осъзнаването от всички страни на икономическите, социални и културни права".
"Общността на споделената съдба" изпъква на фона на засилващите се в света тенденции на протекционизъм, краен национализъм, ксенофобия, разделение, политики на "сдържане" и връщане на сенките на Студената война. Тази концепция иде да покаже, че глобализацията е многолика и не представлява само опитите на някои отделни държави да доминират над другите. "Общността на споделената съдба" е доказателство на концептуално, а все повече и на практическо ниво, че има и друг тип глобализация, която е изгодна за всички и не нарушава националните интереси на отделните държави.
"Развитието на Китай беше възможно заради света, и Китай допринесе за развитието на света", каза Си Дзинпин, обещавайки, че страната му ще продължи да следва политика на отваряне, взаимна изгода и споделяне на възможностите за развитие с всички.
И в крайна сметка това е логично. Защо да се изолират отделни държави и Китай да ги настройва срещу себе си, след като може да си създаде добри и дългосрочни стратегически партньорства? Без значение от политическата уредба на отделни страни или техните специфики. Защото за разлика от други големи държави, Китай не вижда нужда да налага своята идеология и устройство на света. Вместо това той предлага "общността на споделената съдба" - идеята, че независимо какви са различията ни, политически, културни, етнически и тнт., всички ние живеем на една и съща планета, имаме същите проблеми и можем заедно да се възползваме от плодовете на сътрудничеството и търговията.
Ярък пример за активно прилагане на идеята за "общност на споделената съдба" от сферата на теорията в практиката, е инициативата "Един пояс, Един път", която от 2013 година насам разви колосална мрежа от пътища, железопътни линии, пристанища, летища, складове, логистични хъбове и какво ли още не, и то не в една, две или три държави, а в практически цяла Азия, Русия, Близкия изток, Тихоокеанския регион, Африка, Европа и тнт. Това е най-голямата инициатива в човешката история, която фактически свързва по-голямата част от човечеството с общи търговски, икономически и културни връзки, насърчавайки разбирателството на базата на диалог, взаимоизгодност и свързаност, която доколкото е възможно тушира всякакви конфликти. Това е пример за китайското разбиране, че когато си добре, трябва да споделиш ползите и плодовете на труда си с целия свят.