В съвременните международни отношения се откроиха отчетливо два различни подхода, които идват от две от трите световни суперсили - Китай и Русия. От една страна е американският подход, който се базира на опита за запазване на американската геополитическа хегемония чрез система от военни съюзи и "сдържането" на независимите сили, които отказват да следват линията на САЩ. Този подход към международните отношения намира своята предистория, както в Студената война, когато Джордж Фрост Кенан изработи именно стратегията на "сдържането", така и в по-ранния 19-и век, когато САЩ изработиха доктрината "Монро", според която никоя друга сила няма право на интереси или намеса в Западното полукълбо. От друга страна е китайският подход, който се основава на поддържане на дружелюбни отношения с възможно най-голям брой страни, базирани на взаимната изгода и уважение. Този подход е в съзвучие с обявената от китайския лидер Си Дзинпин "общност на единната съдба на човечеството".
Американският подход произтича от доктрината за американската изключителност, както и убеждението на либералните идеолози, че краят на историята е дошъл и всеки, който не приема американската политика, е враг. Именно в рамките на американския подход към международните отношения, бяха започнати интервенциите в Ирак и Афганистан, Сирия, Либия и Югославия, които доведоха до смъртта на стотици хиляди хора, както и прогонването от домовете им на десетки милиони.
Обратното, китайският подход към международните отношения доведе до реализацията на крупни икономически, търговски и научни проекти в рамките на "Един пояс, Един път", а също и по линия на голямата помощ, която Китай оказа на страните от Азия и Африка в борбата срещу Ковид например.
В рамките на политиката на САЩ от десетилетия се насърчават различни конфликти и военни съюзи, които трябва да държат "в шах" противника. Сред тях се открояват войните около разпадането на Югославия, които бяха започнати, за да се фрагментира геополитическото пространство на Балканите и да се пресече всеки бъдещ руски опит за взаимодействие с региона на база на обща история, вяра и интереси. Но освен Югославия и войните в Ирак и Афганистан, следва да отбележим и подпалването на прокси война в Сирия, което имаше за цел да неутрализира една независима близкоизточна страна, да прокара един газопровод, който да е конкурентен на руския газ, да лиши Русия от база в Средиземно море и да предизвика миграционна криза в Европа.
Отново в рамките на американския подход бяха насърчавани регионални конфликти като този в Нагорни-Карабах, където американски агенти на влияние разпалваха напрежението и от арменска, и от азерска страна. Подклаждаше се напрежението и около Приднестровието и Молдова. Но "венецът" на американския подход към международните отношения е Украйна, в която през 2014 с американски пари и под американско давление беше свалено демократично избраното правителство с насилие. По-късно САЩ наляха милиарди за превъоръжаването на страната и подготовката й за война, като същевременно не спряха да провокират Русия и да приближават военната си инфраструктура до границите й. Резултатът е печално известен и доведе до смъртта на може би 200,000 украинци и не малко руснаци.
Нека обаче да видим какво представлява и китайската концепция за общност на споделената съдба на човечеството, която Си Дзинпин огласи преди 10 години. Това е идеята, че има общочовешки проблеми, които трябва да се решат колективно от човечеството. Но същевременно това не е глобализъм по американски, защото Китай смята, че трябва да се уважават националните интереси на всяка страна и да няма недоволни от цялостния процес. Противно на американската идея за "игра с нулева сума".
През 2014 година Си Дзинпин започва да предлага реализация на своята концепция и нова външнополитическа стратегия за целия свят, основана на първо място, на взаимно партньорство на всички нива. На второ място, придържаща се към принципа на взаимоизгодните съвместни отношения и отказ от едностранни действия (например едностранни санкции, конфликти и т.н.). Трето, придържане към концепцията за достигане на такива резултати, които да биха били изгодни и удовлетворяващи всички. В рамките на идеята на Си Дзинпин, Пекин успя да намери общ език с почти сто държави, а също и с много международни организации.
Ключов момент стана развитието в рамките на концепцията на Си Дзинпин, на стратегията за интеграция на източните страни. Пекин даде добър пример с проекта "общност на единната съдба Китай-АСЕАН", като на 15 ноември 2020 година във виетнамската столица Ханой беше подписано "Всестранното регионално икономическо партньорство" - проект за свободна търговия между КНР и 14-те страни от АСЕАН.
И докато САЩ продължават да вярват в своето културно превъзходство и изхождайки от доктрината за своята изключителност, се опитват да американизират целия свят, Китай обратното, изразява уважението си към всяка цивилизация и всяка политическа система. Все още никой не е чул за китайски "износ на идеология". Но пък всички знаем за големи китайски проекти, носещи многомилиардни печалби на страните от Азия и Африка, например.
В рамките на американския подход Джо Байдън организира две "срещи на върха на демокрациите", където фактически раздели света на "демокрации" и "автокрации", т.е. на "висши" и "нисши", на "добри" и "зли", без никакво уважение към самобитността и интересите на отделните държави. А какво направиха Си Дзинпин и Китай? Показаха на дело, а не на думи, че човечеството наистина има споделена съдба в това глобално село, в което живеем. Първо, Китай предложи една адекватна формула за мир в Украйна, която можеше да реши голяма част от настоящите проблеми.
Китайците поискаха: 1. Уважение за суверенитета на всички страни. 2. Изоставяне на менталността от Студената война. 3. Прекратяване на военните действия. 4. Възобновяване на мирните преговори. 5. Разрешаване на хуманитарната криза. 6. Защита на цивилните и военнопленниците. 7. Обезопасяване на атомните електроцентрали (да припомним как САЩ насърчаваха украинския обстрел срещу контролираната от руснаците ЗАЕЦ). 8. Ограничаване на стратегическите рискове от ядрена ескалация. 9. Възобновяване на зърнения износ. 10. Прекратяване на едностранните санкции. 11. Поддържане и запазване на сигурносттан а индустриалните и логистични вериги. 12. Насърчаване на реконструкция след конфликта.
Русия беше готово да обсъжда, а може би дори и да приеме китайското мирно предложение, което гарантираше някои от стратегическите руски интереси и опасения за сигурността. Но САЩ го отхвърлиха категорично, защото техният подход към МО не предполага омиротворяване на Украйна, а поддържане на конфликта, който има за цел да изтощи Русия и да доведе до смяна на руското правителство чрез цветна революция.
Вторият път, когато Китай на дело доказа, че вярва в споделената съдба на човечеството беше, когато с посредничеството му започна размразяването между десетилетните врагове Саудитска Арабия и Иран. И външният министър и съветник по националната сигурност на Кралство Саудитска Арабия, Мохамед ал-Айбан, и секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Шамхани благодариха на китайското ръководство и подкрепа за преговорите и успеха им. Трите страни заявиха, че Рияд и Техеран са постигнали споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения помежду си, отваряне на посолства и представителства, при това в кратък срок от максимум два месеца, размяна на посланици и проучване на по-нататъшните възможности за развитие на двустранните отношения.
Това е изключителен успех на китайската дипломация, защото в крайна сметка, заради регионалната студена война между Рияд и Техеран целият Близък изток беше застрашен. Конфликтите в Сирия и Йемен до голяма степен бяха отражение на противоборството между двете ислямски сили. А това противоборство беше насърчавано активно от САЩ и тяхната анти-иранска политика. Сега, обаче, с намаляването на американската мощ и влияние, Саудитска Арабия може да провежда по-независима политика, което й позволи да приеме китайското посредничество за помирение с Иран. Няма по-добър пример за "общност на споделената съдба на човечеството" от това, че с дипломацията си Китай предотврати още конфликти и напрежение в Близкия изток, които биха довели до стотици хиляди жертви и милиони бежанци.
Концепцията на Си Дзинпин може да доведе до един по-мирен, по-уреден, спокоен и благоденстващ свят. И все повече държави по света са съгласни с нея, особено на фона на сриването на еднополюсния хегемонистичен модел.