Светът навлезе в дълбока криза с глобални измерения. Решаването на социално-икономическите, социо-културните, здравните, технологическите, природно-климатическите, геополитическите, цивилизационните и прочее проблеми, предизвикани или свързани с тази криза, изискват съвместните усилия на цялото човечество. Несъмнено решаването на тази криза изисква ясно разбиране за причините, факторите и условията съдействали за възникването и развитието на тази застрашаваща съществуването но човечеството криза, способна да се превърне в катастрофа с апокалиптични размери.
Всичко това изисква човечеството не просто да осъзнае това, че земното общество споделя обща съдба, но че тази обща съдба е възможна единствено на основата на мира, взаимното зачитане на суверенитета и ненамеса във вътрешните дела, както и прекратяване на политиката на глобален експанзионизъм и хегемонизъм.
Конкретното изясняване и разбиране на тези прости истини преминава през няколко ключови понятия – глобализация и глобализъм, които ще разгледаме както през призмата на историята, така и през фокуса на съвременния остър момент.
За различните страни на феномена „глобализация”
Глобализацията като процес не е ново явление в историята на човечеството. По своята същност тя представлява активно разширяващо се действие, проникване и взаимодействие в търговско-икономически, политически, военен, културен и прочее план, осъществявани от една или повече човешки общности. При това като се поставят надрегионалн, т.е. глобални цели на гореспоменатите действия, проникване и взаимодействия се излиза извън границите на първоначалното възникване и функциониране на съответната общност или общности.
Известно е, че още в древността започва да се наблюдава феномена на т.нар. „цивилизационно усвояване” на първобитната периферия, т.е. на живеещите на основата на лов и събирателство, от страна на „първоначалните цивилизационни центрове” или „цивилизационните острови”, развиващи се вече чрез земеделие, скотовъдство и занаяти, и създали първите градове и протодържави. Като цяло може да се диференцират няколко основни етапа в динамиката на глобализационния процес:
• Древен етап, когато глобализацията е представена от такива цивилизационни огнища като Шумерско-месопотамското, Египетското, Индийските и други, които се опитват да се разширяват не само на основата на вътрешните стимули на развитие, но и на базата на завоюване и включване на пространства и общности от „нецивилизованата” периферия;
• Античен или робовладелски етап, представен от Елинистичната глобализационна вълна, Римската вълна и други подобни не само в Европа, но най-вече в Азия, а също така в Латинска Америка и Африка;
• Средновековен или феодален етап, представен от такива движения като установяване на търговски отношения по линия на „Пътя на коприната”, но също така и такива военни „инициативи” като монголските завоевания, кръстоносните походи, ислямските завоевания, а най-вече „Великите географски открития” довели до т.нар. „феодална колонизация”, демонстрирана най-вече от Испания и Португалия;
• Индустриален етап на глобализация –от една страна създаване на колониалните империи на капиталистически държави като Великобритания, Франция, Холандия.
От друга страна през ХХ век светът стана свидетел на глобализацията на социалистическите обществено-икономически отношения. Те възникнаха през 1917 година с победата на Великата Октомврийска социалистическа революция, а след това се разпространиха на три континента, включително и в Латинска Америка, т.е. на Куба.
Същност на глобализацията като един от основните процеси в развитието
на човечеството
От гореспоменатото започва да се изясняват няколко най-важни момента, когато
говорим за глобализация, а именно:
• Първият момент - Глобализацията е обективен процес на разширяващи се взаимодействия в политически, включително военно-политически, икономически, културен и прочее план между различните човешки общности, които взаимодействия се „подхранват” най-вече от усъвършенстването на материално-техническата и технологическата база на развитие на човечеството;
• Вторият момент е свързан с това, че глобализационният процес е вътрешнопротиворечив процес. Той може да протича в най-малко две базови форми, както и многочислени комбинации между тях. От една страна той може да се осъществява в позитивен план в смисъл, че от взаимодействието всички участващи общности се обогатяват в една или друга степен. Но е възможно и друго - взаимодействието да се осъществява по начин, при който едната общност го прави за сметка на друга, включително до пълното поглъщане и унищожаване на последната;
• Третият момент има отношение към факта, че глобализационният процес протича в рамките на различни модели, при което всеки модел има различен „пълнеж” по отношение на формите, чрез които се осъществява. В този план на мисли може да се каже, че моделът на колониалната глобализация през ХІХ и първата половина на ХХ век като правило се характеризира с доминирането на негативни форми на осъществяване, при което колониалните страни бяха обект на най-жестока експлоатация от страните-метрополии.
Като изхождаме от по-горе формулираните най-важни параметри на глобализацията като общочовешки феномен нека да погледнем текущата глобализация. Тя е представяна от актуалната ни политическа, медийна, идеологическа и прочее конюнктура не просто като значимо, което принципиално е вярно, но най-вече като изключително позитивно явление. Въпреки факта, че текущата глобализация е ключов фактор за „потъването” на България в историческото небитие поради социално-икономически, демографски и прочее причини...
Американският глобализъм като ключов формат на осъществяване на
текущата глобализация
С появата на Съветска Русия капиталистическата цивилизация в своята ключова проява – Западът, т.е. страните от Западна и Централна Европа, както и Северна Америка, се сблъска не просто и само с алтернативен тип цивилизация, но и с алтернативен тип глобализационен процес. Казано по друг начин дотогавашният капиталистически глобализационен процес, представян най-вече от западноевропейски страни като Великобритания и Франция, протичащ във формата на колониализъм, се сблъска със социалистическия глобализационен процес.Опитите за пряко военно въздействие върху последния не само не се увенчаха с успех, но точно обратното – доведоха до по-нататъшно скокообразно разширяване на социалистическата глобализация. Тя покри такива територии като част от Централна и почти цяла Източна Европа - ГДР, ЧССР, Полша, Унгария, Югославия, Румъния, България и Албания, Източна и Югоизточна Азия – Китай, Северна Корея и Виетнам, Латинска Америка - Куба.
Това принуди Западът, воден след Втората световна война от САЩ, да започне
трансформация в две направления:
• Да промени системата на външните си взаимодействия – да се откаже от колониализма и да извърши преход към значително по-гъвкавите форми на неоколониализма, така и вътрешното си пространство.
• Да осъществи по-нататъшно развитие на т.нар. ДМК – държавно-монополистическия капитализъм. Същият се характеризира с преход към квазисоциалистически форми на социално-икономическо функциониране. Това включваше:
Усилване на държавното регулиране и стимулиране с помощта на такива инструменти като индикативно макро-планиране, държавно кредитиране, създаване в невралгични точки за стопанската динамика на пряко финансирани от държавата или просто държавни иновационни структури;
Мерки за ограничаване на апетитите на едрия капитал чрез въвеждане на прогресивен подоходен данък;
Активна политика в сферата на заетостта и в други социални области, широко стимулиране на потреблението като начин за увеличаване на търсенето, а оттук и на производството, както и изграждане на прословутата т.нар. „средна класа”, като механизъм за укрепване на социалната база.
Ръководствата на Съветския съюз в периода от средата на 50-те години на ХХ век до края на тази страна, както и тези на създадената общност от социалистически държави се оказаха не напълно адекватни на изискванията на времето, породени от настъпилите трансформации на капитализма. Те не успяха да използват докрай преимуществата, които даваха социализираните форми на стопанска и обществена динамика за осъществяване на изпреварващо развитие. Такова, за което в предходните етапи на базата на изключителни мобилизационни усилия вече бе създаден нужния потенциал. Не осъзнаха напълно новите инструменти на борба, които употреби срещу света на социализма Западът. И поради това не създадоха механизми за достатъчен отпор на стари, но преобразени, както и на новопоявили се негативни тенденции. Така се стигна до съзнателно и целенасочено осъществения разпад на СССР, реализиран от „перестроечната върхушка” воглаве с М.С.Горбачов и Б.Н.Елцин.
Този акт стана събитие с огромни геополитически и геоикономически последствия за целия свят. То положи и края на Студената война, т.е. на цивилизационното противопоставяне между „Pax Americana” и „Pax Sovietica”. В крайна сметка разпадът на СССР създаде условия за стартиране на глобализацията в текущия и формат, т.е. този на модела на американския глобализъм. Последният представлява опит за създаване на моноформатен, т.е. монополизиран свят в ключови измерения на международното развитие:
• В геополитически план – еднополярен свят ръководен от единствената останала свръхсила – САЩ, при което само последната има правото и „задължението” на използване на военна сила, както и други форми на натиск и намеса – дипломатически, информационни и т.н. Безспорно САЩ се опират и на определени многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония в зоната на Тихия океан, чрез които да диверсифицират тежестта на носените финансови, човешки и прочее разходи за поддръжката на еднополярния свят;
• В геоикономически план – като специфична структура, на върха на която са глобалните финансови институции най-вече със североамерикански, но отчасти и западноевропейски, и японски произход, доминиращи производствените мощности, разположени по целия свят, а най-вече в страни с благоприятен климат и ниска цена на работната ръка, каквито несъмнено са страните от Източна и Югоизточна Азия. Като ключов оператор на финансови потоци се разглеждат глобалистичните структури като МВФ и Световната банка, контролирани от САЩ, по-точно от глобализирания американски финансов капитал, а основна световна резервна валута – доларът на САЩ. Значим елемент в този геоикономически план е създаването на ЕС(Европейския съюз) като съюзна и доминирана от САЩ структура, която, обаче, в никакъв случай не следва да се допуска да придобива позицията на самостоятелен фактор;
• В общополитически план – тенденция на „размиване на националната държава” и на създаване на глобална система на т.нар. „демокрация без граници”, при която всяка страна в света дръзнала по един или друг начин да се противопостави на САЩ, може да бъде обвинена в нарушаване на „демокрацията” и „човешките права” и съответно да бъде „наказана” за това;
• В икономически план – въздействие върху страните в света в посока на формиране на т.нар. „неолиберални модели на стопанска динамика”. Последните се опират на „три слона” – пълна или почти пълна приватизация на цялото стопанско пространство и даже социалната сфера, квазипазарна конкуренция (тъй като е трудно да се говори за „честна пазарна игра” в условията на свръхмонополизираното световно стопанство, като се изключат ниските етажи на същото) и чуждите инвестиции като базов източник на развитие;
• В общокултурен план – разработката, разпространението и пропагандирането на ценностите на пазарното общество – свръхпотребителството и свръхиндивидуализма, развитие на мултикултурализма, на крайните форми на хедонизма и т.н.
Американският модел на глобализма, т.е. на осъществяване на глобализацията по
американски се разглеждаше като дългосрочен проект. Американските идеолози, такива като Френсис Фукуяма говореха за „край на света”, т.е. за окончателно, безповратно и едва ли не вечно тържество на неолиберализма и американския глобализъм. ХХІ век се разглеждаше като „Американски век”. Но, както нерядко става в историята, изведнъж се появява едно „но”...
„Пукнатини” в модела на глобализацията по американски
САЩ, останали след 1991 година без цивилизационен конкурент в лицето на СССР, сами си повярваха в превъзходството на установената от края на 70-те – началото на 80-те години на ХХ век неолиберална платформа на социално-икономическо функциониране. Макар че тук става по-скоро дума не просто за наивно заблуждение, а за действието на могъщи интереси и сили. Тъй като тази неолиберална платформа бе следствие от развитието на американския и западния капитализъм. Следва да се има предвид, че преходът към неоколониализъм означаваше усилване на икономическите форми на доминиране при взаимодействията със страните от т.нар. „Трети свят”. Ключов инструмент при това станаха корпорациите, т.е. свръхголемите стопански организации, както и стоящите зад тях банкови институти. Те стъпка след стъпка се транснационализираха и глобализираха. Съсредоточиха в себе си огромна финансова и икономическа мощ. Така най-вече в САЩ, но също така и в някои други западни страни и в Япония се формира нова изключително хищническа форма на капитализъм, за която дотогавашното пространство на функциониране се оказа „тясно”. Едрият глобализиран капитал се откъсва от „националните си корени” и формира специфичен наднационален глобален формат на функциониране.
При тази нова форма на капитализъм, започва както надстрояване, така и смяна на цели блокове на дотогавашната система на държавно-монополистическия капитализъм. Един ключов момент е този, че капиталистическата държава в нейния „социален вид”, тъй като го няма вече социалистическия конкурент СССР и Източна Европа, вече се оказва излишна. Стартира ограничаване на подоходното данъчно законодателство. Минава се към разграждане на „средната класа”. Държавата се „разтоварва” от „бремето на социалните задължения” към обществото. Но тя допълнително се товари във военен план. Военните разходи на САЩ преминават всякакви мислими граници в условията на липса на пряк силен военно-политически конкурент и отсъствие на непосредствени предизвикателства към геополитическото лидерство на САЩ след изчезването на СССР.
Парадигмата за социален контрол се изменя. От модела на социален контрол, ориентиран към разширяване на социалната база се тръгва към модел предполагащ ерозия на модернисткия, рационалния тип ценности, изграждани чрез системата на масовото образование, към формиране на ирационалния комплекс на пост-модернисткото мислене, залагани чрез „новата система на образование” и пропагандиран с цялата мощ на средствата за масова информация, кино, театър и т.н.
Тази нова система на капитализъм е наричана по различен начин – „турбокапитализъм”, „казино-капитализъм”, „корпокрация” и т.н. Именно този нов корпокративен формат на най-вече американски, а още по-точно на англо-американски капитализъм, стана източник, ядро на генериране на американския глобализъм, т.е. глобализацията по американски.
Както вече бе казано по-горе тази глобализация предполагаше определено структуриране, на върха на което застанаха крупните американски финансови институции, свързани с ФРС – федералната резервна система. Последната, въпреки гръмкото наименование „федерална” е „частно дюкянче”, което, обаче, във времето успя да приватизира американската държава. Глобалната американоцентрична финансово-икономическа система постепенно придоби спекулативен характер. Тя започна да работи не по класическата капиталистическа формула „пари-стока-пари прим”, а по друга свръхпаразитна такава - „пари-ценни книжа-пари прим”(вж. David M. Kotz. Marxist Crisis Theory and the Severity of the Current Economic Crisis в http://people.umass.edu/dmkotz/Marxist_Cr_Th_09_12.pdf).
Този американски глобализиран капитал заедно с подобни нему западноевропейски и японски такива, водейки се от капиталистическия стремеж за максимизация на печалбата, съдейства за трансфера на производството на редица стоки от Щатите в страните от Югоизточна и Източна Азия, а най-вече в Китай. Оказа се, че високите норми на краткосрочна бърза печалба идват не толкова от осъществяване на пробивни иновационни проекти, колкото от експлоатацията на работна ръка с ниско равнище на заплащане в гореспоменатите страни.
Това прехвърляне на производство зад океана създаде ситуацията, когато Щатите се деиндустриализираха, а КНР се превърна в световна работилница. Робърт Зелик (Robert Bruce Zoellick) - днешният глава на Световната банка отбелязва по този повод, че „драконът се появи и се присъедини към света”(вж. Harvard Business Review, December 2010).В тази връзка редица западни експерти критикуват, че се е проявила недооценка на последствията от горепосочената политика. До голяма степен тези изводи се оказаха закъснели.
Що се отнася до самия Китай трябва да кажем следното. Подобно на положението в СССР и социалистическите страни от Източна Европа от средата на 70-те години на ХХ век в КНР започват да се проявяват признаците на структурна криза. Но в Китайската комунистическа партия, за разлика от КПСС, възглавена от Горбачов, начело се оказаха мъдри и прозорливи комунисти и патриоти като Дън Сяопин. Вместо „смяна на системата” и неминуемия в този случай разпад като геополитическо образувание, както и превръщане в периферия на капиталистическия Запад, както стана със СССР, в Китай избраха друг път.
Тръгва се по пътя на реформи, при които се „глътва капитализъм”, но се запазва икономическото и политическото ядро на социалистическото развитие. Създава се своеобразен синтез на държавно регулиране и стимулиране от една страна, и пазарни взаимодействия от друга. За текущия момент този синтез в конкретната му китайска форма и при дадените международни условия се оказа изключително мощен механизъм за техно-икономическа динамика.
Допуснатите западни капитали несъмнено формират своята свръхпечалба за сметка на експлоатацията на китайските работници. Но едновременно с това те обективно повишават технологическото равнище на китайското стопанство и в крайна сметка работят за укрепване на „социализма с китайска специфика”. Създадоха се и собствени капиталисти, но тяхният предприемачески дух бе канализиран в посока на производството. Банките останаха държавни, така че финансовите потоци да са под общонароден контрол. Фактически по собствен начин Дън Сяопин и неговите наследници осъществиха Ленинската стратегия „Крачка назад, две крачки напред”.
През август 2010 г. Китай изпревари Япония и стана втората след САЩ страна по икономическа мощ в света. Четири години по-късно през октомври 2014 г. КНР изпревари САЩ по брутен вътрешен продукт/БВП/, изчислен по паритет на покупателната способност. Не случайно се чуха гласовете даже на американски специалисти, които отбелязаха, че САЩ под въздействие на примера на Китай ще бъдат принудени да повишат нормите на спестяванията и на капиталовото натрупване, а най-вече ще трябва да преодолеят пасивното следване на пазарните сили и да разработят собствена агресивна стратегия на национално развитие(Harvard Business Review, December 2010). Следва веднага да отбележим, че това не се случи.
Тук трябва специално да се отбележи ролята на държавните компании в Китай. В рамките на неолибералната парадигма на мислене диверсифицираните държавни компании по определение са смятани за неефективни. На Запад често може да се чуят критики по отношение на държавните корпорации от КНР и други развиващи се страни, основани на сравнение на водещи частни корпорации с първите.
Но редица от преимуществата на тези частни корпорации са плод на досегашния натрупан опит на развитие. През последните години ставаме свидетели как държавните компании от развиващите се страни догонват своите западни конкуренти. И примерът на Китай в това отношение е най-показателен. Така например през 2010 година производителността на труда в Китай скача с 8,2%, в същото това време в САЩ расте само с 1%, а във Великобритания се съкращава с 2,8% (Harvard Business Review, December 2010).
Така или иначе, появата на превъзходящ модел на социално-икономическо функциониране в такава значима страна като Китай, при което на основата на този модел КНР се трансформира от регионална в глобална сила, нанася допълнителен удар по глобализацията по американски. В резултат на това в САЩ, а с тях и в целия Запад, в който се включва ЕС и даже такава източна държава като Япония, се зароди структурна криза...
В същото това време и Руската федерация се върна като глобална сила като резултат на това, че тя изпревари САЩ в новия кръг на надпревара във въоръжаването с нов клас оръжия – хиперзвукови оръжия, торпедото „Посейдон“ и други.
Несъмнено, когато говорим за американския глобализъм трябва да кажем, че в основата на могъществото на същия са два основни стълба:
(1)Доларът като основна резервна валута в света, особено във формата на т.нар. „петро-долар“, т.е. факта, че основният енергиен източник днес в света – нефтът, за да се закупи трябва да се мине през долара, т.е. нефтът се купува само с американски долари;
(2)Американската военна мощ в различните и измерения – въздушно-космически, морски и сухопътни сили, мрежата от военни бази по целия свят, военно-промишлен комплекс, включително високотехнологичната и изследователска база на същия. Например през последните 10 години в общите разходи на САЩ за научно обслужване военните разходи стабилно надвишават половината от общата сума(вж. в www.nistep.go.jp/achiev/ftx/jpn/rep091j/pdf/rep091j.pdf - p.137). От друга страна не бива да се забравя, че днес над 40% от общите военни разходи на света се падат на Щатитe.
Въведената в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век неолиберална
политика, първоначално във формата на т.нар. „рейгъномика“ постепенно водеше до нарастване на държавния дълг, както се вижда от дадена по долу таблица.
Таблица 1. Нарастване на държавния дълг на САЩ по години
(вж. в FY 2011 Budget Historical Tables Pages 133-134 PDF)
Години Размер на държавния дълг в милиарди долари на САЩ % на държавния дълг спрямо БВП на САЩ
1980 909,041 33,4
1990 3 206,290 55,9
2000 5 628,700 58,0
2005 7 905,300 64,6
2010 14 131,0 96,5
Днес при брутен вътрешен продукт(БВП) от 26.267 трилиона по оценка от 15.03. 2023 г.(вж. http://www.usdebtclock.org/ Последно влизане 15.03.2023/) държавният дълг на Щатите е 31.616 трилиона (Там.) Общият дълг на Щатите т.е. държавата, отделните местни администрации, физическите и юридическите лица като цяло надхвърля 94.604 трилиона долара(Пак там).
По някои приблизителни оценки количеството на пуснатите в обръщение долари надхвърля 1 квадрилион, т.е. хиляда трилиона долара. Фактически в световен план се наблюдава т.нар. „неравностоен пазарен обмен“, при който Щатите срещу цветни хартийки или даже електронни символи получават реални продукти. Казано с други думи САЩ при условие, че произвеждат по различни оценки от около 17 до 24% от брутния продукт на света потребяват между 35 до над 40% от световното потребление именно благодарение на тази нееквивалентна размяна на долари срещу реални продукти.
Ето от това произтича проблемът? Могат ли САЩ да си позволят повече да
трупат държавен и общ дълг, както и да печатат долари, запазвайки при това доларът като световна резервна валута? Какъв може да бъде изходът от тази ситуация? Дали събитията в условията на днешната глобална криза са напреднали в такава степен, че са станали неспасяеми за американския глобализъм?
Тук могат да се прогнозират два основни изхода или пътя – относително мирен и конфликтно ориентиран такъв. Конфликтно-ориентираният „път“ от своя страна може да бъде прогнозиран в две платформи.
Първата платформа е конфликт основно ориентиран „навътре“, т.е. изграждане на диктатура от фашистки, респ. неофашистки или квази-фашистки тип, макар и под едно или друго прикритие, като опит за силово решаване на проблемите, така че да се запази статуквото.
Другото е ориентиран „навън“ конфликт, т.е. „продуциране на хаос“ и даже войни в други страни и континенти, така че единствено САЩ да останат „обетована земя“, която да привлича чужди капитали и доларът да стане „острова на спасението“ в условията на всеобща турбулентност. Естествено тук не са изключени хибрид или синтез между тези два варианта.
Мирният изход или път означава следното за САЩ:
- Да се откажат от ролята си на световен жандарм с цел да съкратят значително военните си разходи, включително да трансформират ядрото на останалата си индустрия, която основно е съсредоточена във военно-промишления комплекс в произвеждаща мирна продукция;
- Да се съгласят на въвеждането на кошница от валути като световна резервна валута и заместител на долара в горната му роля;
- Да проведат политика на снижаване на реалното равнище на потребление до чертата на реалното си производство на стоки и услуги, което несъмнено ще доведе до определено силно социално напрежение, включително искания за равенство и солидарност в преодоляване на кризата в доходите;
- Да преформатират стопанството си от потребителско ориентирано към производствено такова;
- Ориентация на цялата си научно-изследователска мощ, която несъмнено днес е най-голямата в света, в създаването на иновационна платформа на развитие;
- В крайна сметка за самите Щати това би представлявало смяна на днешната неолиберална система със значително по-социализирана такава.
Остава само да си зададем въпроса способни ли са днес САЩ на подобно нещо, ще се намерят ли в управляващите кръгове на страната и/или в американското общество трезви сили и хора, които да искат и да могат да проведат такава реалистична и отговаряща на истинските интереси на американския народ и целия свят политика? Или ще се продължи с осъществявания досега, насочен към разпалване тук и там конфликти курс, курс на управляем хаос по целия свят. Този управляем хаос при всички случаи ще има свойството да формира диктатура в самите Щати. Но преди всичко не бива да се забравя, че в един момент този управляем хаос съдържа в себе си голямата вероятност да се превърне в неуправляем хаос със страшни последствия от гибелна световна война...
24 февруари 2022 г. като точка на бифуркация, стартираща тенденцията на трансформиране на света от еднополярен към многополярен
Западът начело със САЩ в случая с Украйна накара същата да премине няколко „червени линии“ . Първата е сключения на 17 февруари 2022 г., съюз за сътрудничество в сигурността между Украйна, Великобритания и Полша, което превръща по един косвен начин Украйна в член на НАТО. Втората е заявлението на президента на Украйна Влодимир Зеленски на 19 февруари 2022 г. на Мюнхенската конференция по сигурността за това, че Украйна има намерение да си върне ядрения статут.
Съществува и трета „червена линия“ – струпването на над 150 хилядна въоръжена сила близо до границите на непризнатите от Украйна и подхвърляни от 2014 г. на постоянен обстрел ДНР и ЛНР/Донецка и Луганска народни републики/. Това струпване е сигнал за предстоящо нападение и израз на стремежа на Киев да реши въпроса с обявените от него за „сепаратисти“ ДНР и ЛНР.
„Руският свят“ и във формата Руска империя, и във формата СССР има трагичния опит на тактическата изненада на вражеското нападение /Наполеон и Хитлер/, което му е коствало значими мирни жертви. В дадения момент – 24.02.2022 г. явно урокът е научен и решението е инициативата да бъде на руска страна. Фактически датата 23 февруари 2022 г. стана точка на бифуркация, от която стартира тенденцията на трансформиране на света от еднополярен към многополярен такъв. Да, знаци и събития за такава промяна, подобно ва предварителните трусове преди голямо земетресение, имаше множество. Но именно след горната дата тази тенденция открито стартира изменения, които както и да завършат, но в глобален план човечеството ще бъде качествено различно от това, което беше преди 24 февруари 2022 г.
За ролята и мястото на Китайската Народна република в съвременните глобализационни процеси – Глобализационният модел на Китай, придържащ се към концепцията за "Общество на споделена съдба на човечеството"
Несъмнено събитията в глобален план не зависят само от САЩ. Ако говорим за други реални фактори, които влияят върху тях следва да споменем на първо място Китайската народна република. Тук не бива да се забравя, че „меката сила“, т.е. икономическата съставляваща на съвкупната мощ на Китай постоянно расте. Ще може ли тя да служи като средство за глобално хармонизиране или обратното ще действа като инструмент за по-нататъшно „конфликтизиране“ на глобалните взаимоотношения и взаимодействия?
В тази връзка не може да не се спомене издигнатата от Генералния секретар на ККП Си Дзинпин през ноември 2012 г. на 18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия/ККП/ концепция за "Общество на споделена съдба на човечеството"/кит. трад. 人類命運共同體, кит. съкр. 人类命运共同体, пинин Rénlèi mìngyùn gòngtóngtǐ, бълг. транскр. Жънлей минюн гунтунти).
По-късно през 2015 г. той предлага на 70-то Общо събрание на ООН да се въведе тази концепция като платформа за осъществяване на мирно развитие и изграждане на хармоничен свят./вж. http://russian.china.org.cn/exclusive/txt/2015-11/02/content_3695672 1_2.htm „Совместное формирование новых партнерских отношений сотрудничества и взаимного выигрыша, создание Сообщества единой судьбы человечества“– Выступление председателя КНР Си Цзиньпина в ходе дебатов на 70-й Генассамблее ООН/последно влизане 01.12 2017 г./.
Именно тази концепция става един от крайъгълните камъни на външната политика на Пекин, която може да бъде илюстрирана чрез различни събития. Тук следва да припомним редица неотдавнашни събития и процеси. Начинът, по който Китайската народна република се справя с проблемите – от борбата с COVID-19 до преодоляване на икономическите трудности, не просто впечатлява, но се превръща в нагледен урок за това как следва да се управляват социално-икономическите, здравните и прочее процеси в една страна в трудни условия. Като един пример е политиката на Китай по отношение на COVID-19. Съгласно «Worldometer's COVID-19 data»/Вж. в https://www.worldometers.info/coronavirus/ Последно влизане 29.01.2023/ по брой на починали от К-19 страните се нареждат по следния начин:
1.САЩ с 1,128,330 души;
2.Бразилия с 696,148 души;
3.Индия с 530,730 души;
4.Русия с 394,569 души;
5.Мексико с 331,605 души.
На фона на тези данни, къде се намира Китай. При население от 1,4 милиарда броят на починалите е 5,272 души. Несъмнено тези изключително ниски показатели са резултат от провежданата «нулева толерантност» спрямо COVID-19. Тази политика доказва не само своята ефективност, но най-вече дълбоко хуманния характер на предприетите мерки. По този начин са запазени милиони животи на редовите трудови хора на КНР, но подобни резултати са действително „очеваден“ пример за това как човечеството следва да се справя с бъдещи угрози от пандемии.
Друга илюстрация е несъмнено социално-икономическата и технологическата политики на Китай. Тук следва да споменем, че през 2021 г. КНР навлезе в нов етап на развитие и изграждане на съвременния социализъм с китайска специфика. „Двете сесии“ - ключовите събития в Китай в началото на месец март 2021 година - поставиха ясни цели и начертаха маршрути за тяхното постигане. От една страна това е Сесията на Върховния консултативен орган – Общокитайския комитет на Народния политически консултативен съвет на Китай (ОК на НПКСК). На този форум присъства висшето ръководство на КНР начело със Си Дзинпин. От друга страна бе Четвъртата сесия на 13-то Общокитайското събрание на народните представители/ОСНП/. На тези два форума е обсъден и утвърден 14-ия петгодишен план (2021-2025 г.) за социално-икономическо развитие на КНР. Също така е дискутиран и приет Планът за развитие до 2035 г. Одобрените стратегически документи стават ключови насоки, които да ръководят по-нататъшната икономическа и социална динамика на КНР през следващите 5 и 15 години.
Редно е да видим кои са онези най-важни моменти, заложени в гореспоменатите начертания. От една страна е записано, че китайската икономика все повече ще се открива към света. Подобно положение успешно е изпълнено. На фона на слабата световна търговия до края на 2021 г. Китай е предложил на различни 120 държави – развити и развиващи се, както и на международни организации, около 372 милиарда маски, над 4,2 милиарда защитни костюми и 8,4 милиарда тестови комплекти. Тук трябва да се включат и над 2 милиарда дози ваксини срещу COVID-19. Несъмнено, когато говорим за «откритостта» на КНР следва да кажем и за Зимната олимпиада в Пекин – 04.02.-20.02.2022 г. Тя в известен смисъл е уникално явление, доколкото за първи път в света лятна и зимна олимпиади се провеждат на едно и също място.
Друг важен момент в плана за периода 2021-2025 и този до 2035 г. е това, че иновациите трябва да станат решаваща платформа за по-нататъшната динамика на Китай. При това иновациите следва да се разбират в най-широк смисъл – технически и технологически, организационни и социални, и т.н.
В подкрепа на всичко казано дотук, може да се направи заключението, че въпреки усложняваща се геоикономическа и геополитическа обстановка, дългосрочната тенденция в развитието на Китай остава непроменена. Благодарение на целевата подкрепа за пазарните субекти от държавата, продължават да се проявяват благоприятните ефекти, изразени в засилване на устойчивостта на социално-икономическата динамика.
Друг значим извод, който се налага е този, че КНР се превръща в локомотив, който тегли влака на глобалното икономическо възстановяване. Доказателство в това отношение е оценката на националната статистика, според която през 2021 г. Китай е допринесъл 25% (1/4) за световния икономически растеж. Казано по друг начин Пекин доказва със своето развитие позитивния характер на своя глобализационен модел, стоящ на платформата за споделената съдба на човечеството.
Осъществяваните от Китай мултилатерални отношения, засилват процеса на формиране на многополярен свят
Външната политика на КНР строго се придържа към горепосочената платформа за споделената съдба на човечеството. Редица външнополитически инициативи на Пекин следват именно този курс. Китай се включи в инициативата Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), което бе «зачената» на регионалната среща във виетнамската столица Ханой. РВИП отговаря за 30 процента от световната икономика, 30 процента от световното население и ще достига до два милиарда и двеста милиона потребители. РВИП става най-големия търговския блок в света, който обхваща най-бързо растящия икономически регион на планетата Земя, в който блок несъмнено локомотив е КНР.
Друг пример стана 17-та среща на Г-20/15-16.11.2022 г./ на о. Бали, Индонезия. Китайската страна, отчитайки, че китайско-американските отношения, особено след посещението на Нанси Пелоси в Тайван, се намират на много ниска точка в своята динамика, призоваха САЩ да работят заедно с Китай за връщане на китайско-американските отношения по пътя на стабилно развитие, което „обслужва интересите и на двете страни и отговаря на очакванията на света"/ Вж. „ Xi to attend G20, APEC to present vision; events show China's devt brings opportunities to world“ в https://www.globaltimes.cn/page/202211/1279296.shtml /Последно влизане 12.11.2022 г./ .
В тази връзка може също да бъде посочен Планът от 12 точки за разрешаване на конфликта в Украйна, наречен «Позиция на Китай за политическо решение на украинската криза». Тази позиция съдържа такива моменти като пункт 1, изискващ да се уважава суверенитета на всички държави. КНР смята за необходимо да спазва международните закони, включително Устава на ООН, но без „двойни стандарти“.
Съответно в точка 2 се изисква да се изостави манталитета на Студената война. Китай е убеден, че "сигурността на една страна не може да бъде постигната за сметка на сигурността на други страни, а регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или разширяване на военни блокове". Той призова да се вземат сериозно "легитимните интереси на сигурността на всички страни", както и да се "насърчава изграждането на балансирана, ефективна и устойчива европейска архитектура за сигурност" и "да не се допуска образуването на блокови конфронтации". В следващите точки се говори за прекратяване на войната, започване на мирни преговори, поддръжка безопасността на атомните електростанции, снижаване на стратегическите рискове, прекратяване на едностранните санкции и т.н.
/https://meduza.io/news/2023/02/24/kitay-predstavil-svoy-mirnyy-plan-po-uregulirovaniyu-voyny-v-ukraine/ Последно влизане 12.03.2023 г./
Друга важна и резултатна международна инициатива е Споразумението постигнато на 10 март на преговори в Пекин между воюващите Иран и Саудитска Арабия за възстановяване на дипломатическите отношения. Уан И - ръководител на Службата на Комисията по външни работи към Централния комитет на ККП, който участва в посредническите усилия, нарече споразумението "победа за мира".
В крайна сметка следва ясно да се заяви, че КНР се явява в днешния „бременен с конфликти“ турбулентен свят сила на стабилността. Китай придържайки се към платформата за света като Глобално общество на споделената съдба на човечеството осъществява чрез мултилатерални отношения формиране на многополярен свят на мира н развитието.