Погледът ѝ е ясен и решителен, усмивката – топла и вдъхваща спокойствие, а ръцете – груби и жилави. Това е 62-годишната Долкар, носителка на най-различни национални отличия, но останала все така трудолюбива и простодушна като хилядите скотовъдци в Тибет. Дълги години тя, заедно с баща си и по-малката си сестра, са били единствените жители на село Юме по южната тибетска граница, но никога не са помисляли и за миг да го напуснат.
Днес Долкар продължава да се грижи за домашните животни, да разказва за живота си на всеки, който я разпита, и да обикаля по границата. Но този на пръв поглед обикновен и с нищо незабележим живот е всъщност живота на човек, отдаден на родината и дома, на място където малцина биха оцелели.
Долкар още си спомня първия път, в който вижда националния флаг на Китай. Онзи ден баща ѝ Сангайджогба взел червен и жълт плат и дълго време ги изрязвал. После зашил внимателно звездите върху платното, и когато двете сестри го попитали с любопитство „Какво е това?“, той отвърнал: „Това е най-скъпоценното нещо в Китай“.
Така, в онази далечна утрин, в малкото селце Юме се развяло националното знаме, ушито от Сангайджогба. Тогава двете момичета не разбирали защо това е важно, но с времето осъзнали, че то символизира държавата, а държавата е територията, в която те живеели. И опазването на земята е всъщност защита на страната.
Юме се намира в подножието на величествените Хималаи и често било наричано „селото на тримата жители“, защото дълги години единствените хора тук били Сангайджогба и двете му дъщери. Преди тук е имало над 20 домакинства с повече от 300 души, но те постепенно го напуснали, заради отдалечеността му от цивилизацията. Така, дълго време в Юме, чието землище е колкото половин Шанхай, останало само семейството на Сангайджогба.
Дори и яковете избягвали този район, тъй като търсели вода и пасища, а какво оставало за хората! Сестрите молили баща си да се преместят, но той бил непреклонен: „Ако и ние тръгнем, тази земя ще бъде изоставена. Юме е китайска територия, където трябва да има хора. Трябва да останем тук, независимо колко сме самотни и колко трудно е“. И семейството от трима души останало да пази границата.
През 1996 г. нещата в Юме започнали да се променят. Властите изпратили там партиен ръководител, лекар, заселили се още две семейства и населението се увеличило до 18 души, а днес там има 67 домакинства с повече от 200 члена.
През октомври 2017 г. китайския лидер Си Дзинпин изпрати отговор на писмо сестрите Долкар и Янгдзом, в което каза: „Тук, на това високо и покрито със сняг плато години наред вие и Вашият баща охранявахте в продължение на десетилетията територията на родината ни. Духът ви буди възхищение. Няма да има семейства без държава, няма да има мир за хората без мир по границите. Желая ви да продължите да охранявате границата с вашия патриотизъм, да накарате повече хора да пуснат корени тук и да станат и те като вас пазители на свещената територия на държавата ни и да градят своето щастие в нея“.
Идеята на Долкар да пише на Си Дзинпин ѝ дошла, когато гледала често по телевизията репортажи от посещения на китайския лидер в отдалечени и изостанали райони. „Не очаквах той да ми отговори наистина“, разказва с вълнение и днес жената. Признанието за мисията на живота ѝ обаче идва скоро след това.
През март 2018 г. Долкар е избрана за депутат в ОСНП и представлява родния си край в делегацията от Тибетския автономен район. През същата година започва изграждането на Юме като „гранично село със средно ниво на благосъстояние“. В него са построени нови къщи, канализация, комуникационни съоръжения, училище и парк. През 2019 г. властите влагат 500 милиона юана за изграждането на 50 км шосе, свързващо селцето с външния свят. Същевременно селото с националната електропреносна мрежа, в резултат на което то получава стабилно електроснабдяване.
Днес проектът за развитието на Юме е вече реалност. През 2022 г. доходите на глава от населението на цялото село е бил близо 44 000 юана. Много жители се занимават със семейни хотели, има магазини и пункт за бързо превозване на стоки.
През 2018 г. първият студент от Юме и племенник на Долкар – Сонамдхондуп, се връща тук след университета и започва работа в селската управа. Година по-късно по-голямата дъщеря на Долкар – Пасандолкар, също завършва университет и започва да работи като експерт по програмата за възраждане на селата.
„Като дядо, майка и леля, бих искала да остана на тази земя и да работя за развитието ѝ“, казва Пасандолкар. И има с какво да се гордее, тъй като благодарение на усилията на семейството ѝ животът в Юме става по-добър и повече хора идват да живеят тук.
А историята на Долкар, баща ѝ Сангайджогба, сестра ѝ Янгдзом и техните наследници е пример за това как човек не се ражда велик, а става такъв чрез живота и делата си.