Защо китайската е единствената древна цивилизация в света, която е просъществувала без никакво прекъсване през хилядолетията и е жива и днес? Една от основните причини са отвореността и инклузивността. Историята показва, че в периодите на просперитет китайската цивилизация не е била нито в конфликт, нито е отказвала да поддържа отношения с чуждите култури. Уважение, усвояване, търсене на обща основа при запазването на различията и хармонично съжителство – това е един от най-убедителните примери на древния град Цюенджоу, който е бил международно търговско пристанище по време на династиите Тан, Сун и Юен.
Как се отразява отвореността и инклузивността на китайската цивилизация? Каква е основата й? На тези въпроси отговаря професор Йе Лан от Пекинския университет.
Репортер: Каква е основната причина китайската цивилизация да оцелее толкова хилядолетия?
Йе Лан: Като направим преглед на китайската история ще осъзнаем, че китайската цивилизация винаги е била отворена и инклузивна спрямо чуждите култури в проспериращите си периоди. От една страна китайците са толерантни и проявяват уважение към спецификите на другите, а от друга, поглъщат някои елементи и фактори от тях, за да се обогатят и същевременно да се интегрират с тях, т.е. всяка култура има своите уникални предимства и красота. Затова културите трябва да се наслаждават взаимно. Отвореността и инклузивността на китайската цивилизация са вкоренени във философията и вярванията на китайците, т.е. нещата са разнообразни и съществуват хармонично. Всяко от тях запазва своите характеристики и предимства. Ако всички неща съжителстват в хармония, могат да растат и да се развиват, ако са идентични изцяло, няма напредък и развитие.
Тук под „идентичност“ се има предвид „един, единен“, абсолютно „еднакви“ и се изключват хетерогенните културни фактори и елементи. Китайците се стремят към хармонично съжителство с различните културни елементи и фактори, което включва отвореност и инклузивност. Разбирането им за собствената им цивилизация е като за една сложна система, която обхваща различни култури и непрекъснато генерира нови значения и създава нови ценности. Затова те не се страхуват от чуждите култури, а напротив, приемат ги и ги усвояват като част от своята цивилизация. Именно поради тази причина китайската цивилизация успява да поддържа своята жизненост през хилядолетията.
Репортер: Като един от най-проспериращите международни метрополисите в историята на Китай, град Чан'ан от династия Тан е посрещал пратеници от много страни, които идват, за да отдадат своята почит на императорите от династия Тан. Какво е вашето мнение за просперитета на династия Тан от културна гледна точка?
Йе Лан: По отношение на културата проспериращата династия Тан е била отворена към другите култури и демонстрира своя културен плурализъм в цялото общество.
Например в императорския дворец на династия Суей са се изпълнявали музикални произведения от различни места на империята, докато през династия Тан те са включвали и такива на етническите малцинства от Западен Китай, както и от Индия, Югоизточна Азия и много други места по света. През династия Тан на мода са били музикални инструменти и танци от различни страни.
В областта на религията тази династия също е била отворена и приобщаваща. Будизмът идва в Китай през династия Хан, но се интегрира в китайската култура и общество през династия Тан. Тогава Сюан Дзан е изпратен в Индия, за да изучи будизма. Император Тайдзун му поставя задачата да преведе санскритските писания в храма Хунфу и избира 50 монаси, които да му помагат. Известният монах Идзин също отива до Индия, но по море, за да вземе писанията. При завръщането си той е посрещнат лично от императрица Удзътиен. Ръководеният от него проект по превода продължава 16 години. В него участват 13 чужденци и 32 чиновници, много от които заемат важни постове. Това напълно демонстрира широките възгледи на императорите от династия Тан и желанието им да абсорбират и задържат чуждите култури. Несторианството, зороастризмът и манихеизмът от Европа и Западна Азия също стигат до Китай през династия Тан.
Репортер: Защо търговското пристанище на Цюенджоу през династиите Сун и Юен е било типичен пример за отвореността и инклузивността на китайската цивилизация?
Йе Лан: Цюенджоу, по-рано известен като Сътун, е едно от четирите основни пристанища за външната търговия на Китай по време на династия Тан. В този оживен търговски пристанищен град хората се запознават с различни култури. Различните нации имат свои квартали, храмове, улици, хотели и складове и живеят спрямо своите традиции. Това се споменава в една древна книга. По това време един еврейски бизнесмен, който е бил в Цюенджоу, казва, че в града се изповядват различни религии. Хората са уверени, че всеки може да намери спасение за душата в собствената си религия, посочва той.
По това време освен евреите в Цюенджоу живеят много мюсюлмани от арабските и персийски страни. Християнството и индуизмът също се разпространяват тук и оставят много следи. В будисткия храм Кайюен, построен по времето на императрица Удзътиен от династия Тан, е въплътено именно това съжителство между множество култури. В него са запазени образци от изкуството на етноса хан, на тибетския будизъм, каменни стълбове с индуистки елементи и стил, лъвове и летящи ангели в западен стил.
Репортер: През последните години заради бързото развитие на Китай някои страни разпространяват абсурдни твърдения, като тези за „заплаха от Китай“, „конфликт между цивилизациите“ и други. Как бихте коментирали това?
Йе Лан: Т.нар. „заплаха от Китай“ е свързана с неразбирането на Запада към другите цивилизации. То се дължи както на реалистични фактори, така и на разликите между културите и начините на мислене. Жителите на Запада отъждествяват реформата и развитието на Китай със своите „етапи на развитие“. Според тях Китай, също като тях, ще се стреми към колониализъм, експанзия и хегемонизъм след като стане могъща държава. Според тях това е единственият път за развитието на човешката цивилизация.
Съществуват обаче и други модели и пътища на развитие. Просперитетът на династия Тан и на Цюенджоу като международно пристанище през династиите Сун и Юен показва, че китайската цивилизация винаги се е отнасяла отворено и инклузивно към другите култури. Китайският народ не отрича другите култури и не се конфронтира с тях, напротив, уважава ги и абсорбира от тях, търсейки общи основи за съвместното съжителство при запазване на различията. Това също е една от важните причини за просъществуването на китайската цивилизация през хилядолетията без никакви прекъсвания.
Йе Лан е професор във факултета по философия на Пекинския университет. Той е и почетен директор на Института по изкуства, на Института за културната индустрия, на Изследователския център по естетика и естетично образование, президент на Пекинската философска асоциация, заместник-председател на Пекинската федерация по социални науки и председател на Комитета по художествено образование към Министерството на образованието. Той е бил член на Постоянния комитет на 9-ия и 10-ия Национален комитет на КНПКС.