Китай отбеляза важен крайъгълен камък за своите инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (R&D). Той също така представи смела визия за бъдещето на Китай, с акцент върху научните и технологични иновации.
През последните пет години китайският председател Си Дзинпин отдава изключително голямо внимание на насърчаването на научноизследователската и развойна дейност за бъдещия растеж на страната. Според него иновациите са основната движеща сила за развитие и именно иновациите трябва да бъдат поставени в центъра на националната стратегия за развитие. Китай трябва да се стреми към технологична самостоятелност, като основна цел за страната трябва да бъде ускоряването и превръщането на научните и технологични постижения в производителност. Това беше отразено в увеличените държавните инвестиции в R&D, както и в усилията за повишаване на ефективността на системата в страната.
С подкрепата на централното правителство и местните власти за последните няколко години Китай направи значителни и нарастващи инвестиции в R&D. През 2020 г. правителството инвестира 441,3 милиарда долара, което представлява 2,4 процента от БВП, в научноизследователска и развойна дейност, което отбеляза ръст от 14,2 процента на годишна база. , според Националното статистическо управление. Това поставя Китай на второ място сред страните с най-голям бюджет за научноизследователска и развойна дейност в света след Съединените щати. Освен това, според състоянието на науката и инженерството в САЩ за 2022 г., публикувано от Националната научна фондация, Съединените щати с 27 процента и Китай с 22 процента представляват почти половината от глобалните разходи за научноизследователска и развойна дейност. На следващите места са Япония със 7 процента, Германия с 6 процента и Южна Корея с 4 процента.
Инвестициите в тази сфера се изплащат изключително бързо. През 2022 г. Китай се изкачи до 11-то място в Глобалния индекс на иновациите на Световната организация за интелектуална собственост. Според доклада на Центъра за стратегически и международни изследвания „Как човешкият капитал на Китай влияе върху неговата национална конкурентоспособност“, Китай също е източник на най-много рецензирани статии и китайски изследвания, което също ги поставя на водещо място в световните класации.
Но заедно с това и предизвикателствата пред Китай в тази област също се увеличиха. Времето ще покаже дали мащабът, структурата и ефективността на инвестициите в тази област могат да тласнат Китай към успех.
Въпреки значителните увеличения на разходите за научноизследователска и развойна дейност, някои експерти твърдят, че инвестициите на Китай не са достатъчни, за да се конкурират в ключови области на технологиите. Това съмнение например важи с пълна сила за един от най-важните сектори на модерната технологическа индустрия, а именно технологиите, свързани с производството на полупроводници. Освен това, въпреки че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са се увеличили, някои се съмняват дали настоящата структура на инвестициите е ефективна за насочване към проекти с най-голям потенциал за въздействие или се разпределят твърде слабо в широк кръг от инициативи. Съществува също така загриженост, че финансирането за научноизследователска и развойна дейност не се използва ефективно, като твърде много ресурси се консумират от бюрократична неефективност.
Но може би най-важният въпрос е дали Китай идентифицира, развива и привлича талантите, необходими за постигане на високи нива на технологична самостоятелност. Това беше признато и чрез артикулирането на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал, която започва с детското развитие и началното образование, заедно със специален акцент върху намаляването на разделението между градовете и селата.
По отношение на университетското образование между 2012 г. и 2021 г. Министерството на образованието на Китай е увеличило разходите за висше образование от 24 милиарда долара на 47 милиарда долара. Според Центъра за стратегически и международни изследвания до 2025 г. се предвижда китайските университети да произвеждат повече от 77 000 STEM докторанти годишно, повече от два пъти повече от нивото от 2010 г. За сравнение Съединените щати ще дипломират само приблизително 40 000 STEM докторанти през 2025 г., цифра, която включва над 16 000 международни студенти.
И така, докато остават въпроси относно мащаба, структурата и ефективността на китайските инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, особено в светлината на една по-сложна и предизвикателна международна среда, постигнатият досега напредък показва огромен успех. Гледайки напред, култивирането на човешки капитал и гарантирането, че способностите на младите специалисти са напълно развити и разгърнати, ще отговори на много от тези въпроси. Колкото по-бързо Китай успее да развие огромния си потенциал от таланти и да привлече най-добрите и най-умните млади специалисти от целия свят, толкова по-бързо страната ще осъществи мечтата си за своята научноизследователска и развойна революция.