Представянето на традиционна китайска атмосфера чрез западен танц е „сблъсък“ в изкуството. Това бе коментарът на критиците относно постановката на Китайския национален балет по един от четирите класически китайски романа „Сън в алени покои“, чиято премиера бе на 10 февруари в Пекин. Режисьорът Тун Жуейжуей, композиторът Йе Сяоган, сценаристът Фън Ли и балетистите Цю Юнтин, Ли Уънтао и други заедно пресъздадоха своята трактовка на този литературен шедьовър .
Не е лесно да се разкаже история чрез танца, особебо балета. Това вероятно бе първото предизвикателство за екипа на постановката. Този роман е обемен и с много персонажи. Затова екипът трябваше да го синтезира максимално. „Сън в алени покои“ е изключително популярен сред китайците и всеки знае основния сюжет, но „съкращенията“ не попречиха на публиката да разбере какво се случва на сцената. В тази версия на националния балет бяха запазени всички ключови сцени в романа и описана голямата любов между главните герои - Дзя Баою и Лин Дайю, както и историята на голямата фамилия Дзя. По този начин бе запазна основната сюжетна линия.
Балетът е добър начин за представяне на емоции и чувства. Това предимство бе използвано в цялата постановка от основния творчески екип на „Сън в алени покои“ и техните идеи бяха отлични. В началото на спектакъла Дзя Баою поема по пътя на отшелничеството и си спомня за миналото – във величественото имение се събират майка му, сестра му и други членове на фамилията, за да се насладят на семейното щастие. Той иска да се качи на горния етаж и да поздрави баба си. Изведнъж на сцената се появява „малкият Баою“, облечен в червено, и се втурва в прегръдките на майка си. Всичко това са негови спомени. Така е изразена трогателната тъга, която разтърсва душата. В края сцената е като една необятна бяла шир – Дзя Баою все още е в света на призраците и сенките, преплитат се реланото и нереалното, истината и лъжата.
Изненада на прмиерата за публиката бе талантливата Цю Юнтин. На новата си позиция като водеща балерина на театъра, тя игра другия главен персонаж - Лин Дайю. Никой преди нея не бе изпълнявал тази роля и тя се превърна в модел за следващите изпълнители. Когато Цю Юнтин, облечена в тюркоазения костюм, стъпила на палците, танцува с Дзя Баою, или протяга изписаната със стихове кърпичка в ключовата сцена, за публиката няма дисонанс между западното танцово изкуство и пресъздаваните на сцената китайски образи.
Чрез танца на Цю Юнтин за зрителите е много лесно да усетят какви чувства вълнуват главната героиня Лин Дайю. Много красиво е па де дьо-то ѝ с Ли Уънтао, който е в ролята на Дзя Баою. Сюжетът на целия спектакъл е съсредоточен върху двата слоя на разказа – реалния свят и психологическото пространство. На заден план по време на танца на двамата влюбени Дзя Баою и Лин Дайю, като символ на живота им в миналото, танцуват духът на придружаващия монах и магичното растение. Смесицата от настояще и минало допълнително акцентира върху атмосферата в романа „Сън в алени покои“. Лин Дайю е любим персонаж за китайската публика, което създава голямо пространство за повече солови изпълнения за тази роля.
Танцът е като „божествена сила“ при пресъздаването на цялостната атмосфера в спектакъла. На сцената се издига бяла стена с размери 12 × 9 метра, а в долната ѝ централна част има кръгъл отвор, който наподобява т.нар. „лунна врата“ в традиционните китайски паркове. Отпред огромната стена е бяла, а отзад фонът е златисточервен. Тя се завърта на 180° според промяната в чувствата на героите. Танцьорите също могат да преминават от другата страна, което разширява визуалното пространство на сцената и пресъздава атмосфера от древността. В предната част на сцената е поствена тънка червена рамка, в която калиграфски са изписани известни стихове от романа „Сън в алени покои“. По време на спектакъла на бялата стена често се прожектират откъси от текста, а танцьорите сякаш се движат сред тях, което е още една различна интерпретация и пресъздаване на красотата.