Китайската орбитална станция придоби завършен вид, броят на изстрелванията на ракети в Космоса бе рекордно висок, изследванията на Луната, Марс и Слънцето постигнаха нови резултати. Всичко това се случи през 2022 г., която се оказа изключително успешна за проучванията на Китай, свързани с Космоса и космическите технологии.
От началото на 2022 г. досега в рамките на китайската програма за пилотирани космически полети бяха изстреляни шест кораба – товарните „Тиенджоу 4“ и „Тиенджоу 5“, пилотираните мисии „Шънджоу 14“ и „Шънджоу 15“ и експерименталните модули „Уънтиен“ и „Мънтиен“. Полетите в Космоса отново и отново реализират мечтата на поколения китайци да проникнат в тайните на Вселената.
На 30 декември миналата година бяха обявени десетте най-значими събития в националната и световна космонавтика, избрани от известни китайски учени в сферата. И в двата списъка на челно място бе посочено приключване изграждането на китайската космическа станция.
Изграждането на космическата станция и нейната лаборатория е важна цел от реализирането на т.нар. триетапна стратегия на програмата за пилотирани космически полети, а именно превръщането на Китай в мощна държава в науката, техниката и космонавтиката.
През 2022 г. се навършиха 30 години от старта на програмата за пилотирани космически полети на Китай. Боравещи с едни от водещите технологии и комплексни системи, китайските учени и тайконавти завършиха самостоятелно целия процес по изграждането на орбиталната станция – от проектирането, през производството на отделните елементи и оборудване, неговото тестване, придобиването на редица ключовите технологии, свързани с полетите между Земята и Космоса, за работа в откритото пространство, за скачване и достъп до различни модули в орбита.
На 3 ноември миналата година, с успешното скачване на експерименталния модул „Мънтиен“, приключи сглобяването на основната структура на китайската орбитална станция, която придоби формата на буквата „Т“. На 30-и същия месец за първи път два екипажа тайконавти – на мисиите „Шънджоу-14“ и „Шънджоу-15“ се срещнаха в Космоса. В бъдеще в китайската космическа станция ще се проведат голямо количество научни и технически експерименти, които ще бъдат от полза за напредъка на цялото човечество и неговото научно израстване.
През изминалата година китайската космическа индустрия извърши рекордните до момента над 60 изстрелвания, в това число 53 на ракети-носител от серията „Чанджън“, 4 на ракети от серията „Куайджоу“, и за първи път бе изстреляна успешно ракетата-носител с търговската цел „Дзиелун-3.
През миналата година се развиваше интензивно и частната космическа индустрия. Ракетата-носител „Гушънсин-1“ успешно извърши две изстрелвания на 9 август и 16 ноември, и ще влезе в масова употреба. Разбира се имаше и провали, като например изстрелванията на „Цюсиен-1“ на Interstellar Glory и „Джуцюе-2“ от Blue Arrow, което показа, че космическите технологии се нуждаят от постоянни усилия, капацитет и ресурси.
През март 2022 г. от космодрума „Сичан“ бяха изстреляни първите 6 широколентови комуникационни спътника в ниска орбита. С това Китай утвърди позицията си като страна, способна да разработва и експлоатира спътници с ниска себестойност, необходими за интернет мрежа във въздушното пространството, както и осъществи важна стъпка в изграждането на сателитно-наземна комуникационна мрежа. През септември компанията „Шънлан“ приключи успешно двукратното тестване на 130-тонен двигател с вторичен цикъл на изгаряне на течен кислород и керосин за многократна употреба, а на остров Хайнан започна строителството на първия в страната център за изстрелване на сателита с търговска цел.
След като спускаемият модул на „Чан'ъ-5“ се завърна успешно на Земята с 1731 грама лунна почва, четири части от нея от около 50 грама бяха разпределени на близо 100 научни екипа и след едногодишно проучване те публикуваха резултатите от изследванията си.
През септември 2022 г. Държавното космическо управление и Държавната агенция за атомната енергия обявиха, че екип на Пекинския институт по геология при Китайската корпорация за атомна енергия е открил нов материал на Луната и го е нарекъл „камък Чан'ъ“. Публикуваните от Института по геохимия на Китайската академия на науките резултати от изследванията му потвърдиха, че в образците на лунна почва, които беше донесена на Земята от сондата „Чан'ъ-5“, се съдържа вода, повила се там благодарение на въздействието на слънчевия вятър. Според учените това откритие може да означава възможност за генериране на слънчева вода на Луната, което би било ключово за бъдещото постоянно присъствие на хора там. Под ръководството на Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките и Националната астрономическа обсерватория, редица други организации и екипи продължават с изследването на пробите от лунната почва, надявайки се да разберат повече за историята на земния спътник. Китайски учени също така установиха, че лунната почва може да катализира производството на кислород и гориво, както и създадоха нов функционален модел за лунна ера.
Нови открития направи и марсоходът „Джужун“ в опит да намери следи от вода на Червената планета. Използвайки получените от него данни, китайски учени откриха признаци за водната активност на тази част от повърхността на Марс, която е на по-малка геоложка възраст, показвайки, че там може да има голямо количество вода, заключена в минерали. На провелата се в Париж 73-та международна конференция по астрофизика бе проведена специална презентация за постиженията на китайския екип за изследване на Марс, който спечели и най-високата награда за годината на Международната федерация по астрофизика.
Нови пробиви бяха постигнати и в проучванията на Слънцето. През декември 2022 г. бяха публикувани най-новите снимки на специалния телескоп „Куафу-1“. Качеството на повечето изображения е много добро, което показва способностите на телескопа.
„Погледнете нагоре към Вселената и надолу към просперитета на Земята“. Изследването на дълбокия Космос е безкрайно. В бъдеще Китай ще продължи да работи за по-доброто разбиране на Вселената и развитието на космическите технологии, така че те да служат на цялото човечество.