Богомил Петрушев
Покрай геополитическите развития и проблеми често се забравя, че 21-и век не е време само на противопоставяне, игра с нулева сума от страна на някои геополитически актьори и конфронтации, а и епоха, в която виждаме най-големият импулс за свързване на човечеството, за мир и за взаимноизгоден просперитет. Става въпрос за инициативата "Един пояс, един път", започната от президента Си Дзинпин преди 10 години, която е най-големият геоикономически проект в човешката история, свързващ Азия, Европа и Африка. А какво бе постигнато за тези 10 години?
Въпреки опитите на някои сили на Запад, предимно САЩ, да попречат на инициативата, в нея влизат десетки държави от няколко континента. За първи път от Средновековието и епохата на династията Юан, когато Китай и Европа за последно са сериозно свързани в рамките на "Пътя на коприната", именно днес, между двете цивилизации, има подновен непрестанен търговски, социален, културен и икономически обмен. Всъщност не само между цивилизациите на Европа и Китай, но също и мюсюлманския свят, африканските държави и много други.
"Един пояс, един път" е многомилиарден проект, уникален по своята природа, защото за първи път в историята една държава излива колосални финансови средства, за да изгражда инфраструктурата, мощностите и активите на.... други държави.
Инициативата "Един пояс, един път" има и геополитическо измерения от гледна точка на това, че доколкото е възможно тушира многобройните исторически и съвременни конфликти в Евразия и Африка, като на мястото на конфронтациите предлага взаимноизгодно сътрудничество и обща свързаност. В геополитическото измерение има и друга точка обаче. Тя се състои във факта, че Съединените щати са възприели военноморска и геополитическа доктрина, която не крие, че цели да "сдържа" Китайската народна република, а най-логичният от гледна точка на САЩ начин това да стане е чрез опит за блокада на морските търговски пътища в Азиатско-тихоокеанския регион. Те свързваха Китай с Европа и Близкия изток дълго време, но бяха открити за евентуална намеса на американските военни флоти, които кръстосват международните (и не само) води, за да налагат доминация на САЩ.
В този смисъл "Един пояс, един път", макар и да има морско измерение, залага особено на сухопътната свързаност, което гарантира, че геополитически актьори като САЩ, които все още се придържат към манталитет от Студената война, няма да могат да прекъснат връзките между Китай, Европа, Близкия изток и Африка.
Връщайки се на въпроса за сътрудничеството между Китай и останалата част от света, без съмнение можем да кажем, че инициативата "Един пояс, един път" е успешна. Към 2021 година, например, Китай успя да сключи меморандуми за разбирателство със 140 държави и 32 международни организации. Сред тях 46 в Африка, 37 в Азия, 27 в Европа, 11 в Северна Америка, 11 в Тихия океан и осем в Латинска Америка. Към лятото на 2022 година броят на тези страни е още по-голям - вече говорим за 149 държави в инициативата.
Освен това през 2012 година чуждестранните директни инвестиции (FDI) на Китай са били 82 милиарда долара, докато 2020 година преди Ковид пандемията вече са 154 милиарда долара, с което страната стана най-големият инвеститор в чужбина, в целия свят.
"Един пояс, един път" не само свързва държавите търговско-икономически и не само създава инфраструктура, но и спомага за общочовешките каузи за устойчиво и екологично развитие. За разлика от много западни наративи за екологията, които обаче не са подкрепени от реални действия, "Един пояс, един път" има съвсем реални и измерими резултати в това отношение.
Три от целите на "Един пояс, един път" са: 1. Да насърчава растежа по целия свят, свързвайки националните икономики и работейки за дългосрочното световно развитие. 2. Да балансира между морската и сухоземна глобализация, като води до една приобщаваща и равнопоставена глобална икономика за всички държави. Тук ключова е децентрализацията на света и премахването на стремежа едни да доминират над други и да ги експлоатират. 3. Да създаде един нов регионализъм чрез система от икономически коридори и пояси.
Благодарение на инициативата днес хиляди товарни железопътни транспорти пътуват между двата далечни края на Евразия - Китай и Европа. Първият такъв товарен влак беше пуснат през 2016 година от Китай за Полша. Оттогава насам успехите са страхотни и между двата края на Евразия са обменени стоки за стотици и стотици милиарди. Освен към Европа, тези влакове се движат и към Русия и други ключови дестинации.
Тази междуконтинентална железопътна връзка, част от "Един пояс, един път", игра и продължава да играе ключова роля в стабилизирането на глобалните вериги на доставки, подпомагайки растежа на икономиките на Китай, Европейския съюз и всички страни между тях.
Впрочем, неслучайно от началото на "Един пояс, един път", постепенно Китай се превърна в най-големия търговски партньор на Европейския съюз. И не само на ЕС, но също на Руската федерация, Пакистан, Иран и други страни. От 2016 до 2021 година годишният брой на товарни влакове между Китай и Европа се е увеличил от 1702 на 15,182, а стойността на транспортираните стоки от 8 милиарда долара годишно на 74,9 милиарда долара. Това е безпрецедентно.
Инициативите в рамките на "Един пояс, един път" са ключов стабилизиращ и подпомагащ фактор и за редица по-малки страни. Те играят важна роля за икономиките на страни като Монголия, Беларус и не само. Развиват се и други региони, например, беше построена първата високоскоростна жп линия в страните от АСЕАН, първата магистрала в Камбожда, нова железопътна линия в Нигерия, транспортен коридор от Китай през цял Пакистан до ключовите пристанища на Индийския океан и ред други.
Общият обем на изтъргуваните стоки между Китай и страните, които са част от "Един пояс, един път", между 2013 и 2021 година е бил 11 трилиона долара - нещо наистина колосално. Животът на цели народи и общества е променен и то в позитивна посока, чрез подобряване на местната инфраструктура, услуги и прилив на инвестиции, особено в по-бедни страни от Азия и Африка. Според доклад на Световната банка към 2030 година благодарение на инициативата на Си Дзинпин "Един пояс, един път", седем милиона и шестотин хиляди души по цял свят ще бъдат изкарани от живот в крайна бедност, а още 32 милиона от "умерена" бедност.
"Един пояс, един път" е доказателството, че на този свят има и стратегия, която може да се основава на взаимна изгода, сътрудничество, което води до всеобща печалба, а не т.нар. "игра с нулева сума", изолация, протекционизъм и "сдържане", каквито се демонстрират от някои големи държави, които не могат да се примирят, че няма повече да контролират цялото човечество, насъсквайки едни срещу други. "Един пояс, един път" показва, че човечеството има обща съдба, общи проблеми и решението им трябва да бъде общо и такова, че всички да са доволни и равнопоставени.