Преди няколко дни посолството на САЩ на Соломоновите острови, което бе затворено в продължение на 30 години, отново отвори врати. Държавният департамент излезе с изявление, в което се казва, че ще изпрати повече дипломатически персонал в тихоокеанския регион, за да свърже програмите и ресурсите на САЩ с местните нужди. Много западни медии не го виждат по този начин, смятайки, че това е последният ход на Вашингтон да се „конкурира с Китай“ и „ускори разполагането си в Азиатско-тихоокеанския регион“.
От „отваряне“ през „затваряне“ до „повторно отваряне“ – през последните 30 години „влизането и излизането“ на Съединените щати на Соломоновите острови винаги е било обвито в стратегическо безпокойство и геополитически игри. Местните хора имат повод да се запитат: наистина ли САЩ се интересуват от развитието на островната държава? Третират ли ги като равностойни партньори?
През юни 2022 г. журналистката от Соломоновите острови Дороти Уикъм написа в „Ню йорк таймс“, че бомбите от Втората световна война са „едно от малкото неща, които често им напомнят за Запада“. „Била съм на всички острови в страната и не съм видяла никакво американско наследство. Но китайските строителни компании модернизират нашата главна болница и строят стадион“, посочи тя и попита какво право имат Съединените щати да обвиняват всяка една страна в сътрудничество с Китай?
Искреността е крайъгълният камък на сътрудничеството между страните. За тихоокеанските островни държави развитието е основен приоритет, и те са още по-малко склонни да станат пионки и жертви в игрите на великите сили.