В декларацията след разговора между японския премиер Фумио Кишида и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг бе преувеличена т.нар. „военна заплаха от Китай“. По думите на японския министър-председател страната му иска да участва редовно в заседанията на органа за вземане на решения на НАТО – Северноатлантическия съвет, както и в отбранителното сътрудничество на алианса в азиатско-тихоокеанския регион. Всичко това показва, че Япония бърза да се свърже с чужди сили, за да провокира конфликт и конфронтации в района и да реализира своите лични интереси.
На пръв поглед изглежда, че в своите действия страната следва стъпките на Съединените щати и НАТО, всъщност обаче се стреми към реализирането на собствените си политически цели. През последните години геополитическата ситуация в света се промени значително, а САЩ погрешно определят Китай за „най-големия съперник“, което дава възможност на десните сили в Япония да се завърнат на сцената и страната да се превърне в азиатската държава, която най-силно разпространява твърденията за „китайска заплаха“.
По време на посещението си в САЩ през този януари Фумио Кишида каза, че Китай е „ключовото предизвикателство пред Япония и САЩ“. Според някои анализатори като страна-домакин на тазгодишната среща на върха на Г 7, Япония усилено търси начини как да се противопостави на Китай. Целта ѝ обаче е много ясна - от една страна да манипулира местното обществено мнение, а от друга да удовлетвори апетита на антикитайските сили в САЩ и Запада. Така Япония ще ускори разширяването на военната си мощ и час по-скоро ще се превърне в „нормална във военно отношение държава“.
Крайнодесните сили в Япония чакат възможности да предизвикат спорове в региона, за да се възстанови мечтата им за милитаризъм. Но 21-ви век вече не е епоха за японска агресия срещу съседните ѝ държави. Днес Япония няма условия да се върне на грешния път. Ако японските политици предпочитат да предизвикат спорове и хаос в азиатско-тихоокеанския регион, ще стигнат до ръба на скалата, а пред тях ще зее бездна.