На 31 януари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който е на посещение в Япония, и японският премиер Фумио Кишида излязоха със съвместно изявление, в което се казва, че двете страни ще си сътрудничат в областта на морската сигурност, киберпространството, контрола на въоръжаването и други. Двамата не пропуснаха да разговарят и за китайската военна сила и въпроса за Тайван. Японски медии коментираха, че сближаването между Япония и НАТО се ускорява.
Преди няколко дни по време на посещението си в Южна Корея Йенс Столтенберг също „посочи с пръст“ към Китай като заяви, че страната представлява предизвикателство за „ценностите, интересите и сигурността“ на Запада. НАТО, която сама по себе си е продукт от Студената война, се ръководи от така наречената „Индо-тихоокеанска стратегия“ на Съединените щати, използвайки Китай като извинение да разпростре пипалата си към Азиатско-тихоокеанския регион, носейки призрака на Студената война. Това заслужава висока бдителност на страните в Азиатско-тихоокеанския регион.
С приключването на Студената война НАТО се превръща от военен съюз в дипломатически и политически алианс. Общият оперативен капацитет продължава да намалява. Множество страни членки на организацията са изправени пред недостиг на финанси и редица други трудности.
На множество от страните в Азиатско-тихоокеанския регион им е ясен опитът на САЩ и НАТО за намесата във вътрешните работи на региона и категорично се отказват от това. НАТО счита, че Южна Корея и Япония са ключови за реализирането на нейните амбиции. Като азиатски страни Япония и Южна Корея трябва да разберат, че независимо от сметките, които си водят, сътрудничеството с НАТО е като „да вкараш вълка в кошарата“ и в крайна сметка ще доведат до горчиви загуби. Ако те настояват да продължават да предизвикат конфронтации, провалът им е неизбежен.