Това е третият път, в който 22-годишната Ацуо идва в Чунцин.
Тя още помни, че преди 3 години, когато стъпна тук за първи път, е била толкова впечатлена от тълпите и високите сгради, че не смеела да помръдне, когато слязла от влака. Сега обаче познава града много добре и този път е тук да посети „леля Ян“, заедно с осем свои приятели.
„Леля Ян“ – Ян Ся, работи в данъчен офис и от 2017 г. насам помага финансово на пет деца от планината Ляншан, в това число и Ацуо, и е убедила нейни колеги и приятели да направят същото за повече от 20 бедни ученика.
Всяка лятна ваканция децата идват в Чунцин да я посетят. През 2020 г. са били две, през 2021 г. – пет, а миналата – девет. На някои от тях е помагала с пари Ян Ся, а други са просто техни приятели, дошли да видят големия град. Миналата лятна ваканция Алие идва в Чунцин заедно с Ацуо. „В началото се притеснявах да не безпокои леля Ян. Тя обаче се оказа много гостоприемна и мила, помогна ни да си намерим квартира, за стаж, заведе ни да гледаме и вечерните пейзажи в града“, казва младото момиче.
„Не съм богата, но когато ги гледам, виждам себе си преди и много искам да им помогна. Докато ми вярват, ще им помагам“, споделя пък Ян Ся.
Майка на Ян Ся умира, когато тя е на 14 години. Баща ѝ работи на друго място. От осми клас до края на гимназията момичето учи и същевременно работи на полето. След гимназията решава да влезе в армията, а след като се уволнява през 2007 г. започва работа в данъчна служба в Чунцин.
След голямото земетресение в Уънчуан през 2008 г. Ян Ся започва да се занимава с благотворителност и след като случайно научава за момичетата от бедни семейства в планината Ляншан, тя се свързва с местни доброволци, и започва да ги подкрепя финансово пет от тях. Помощта на Ян Ся не е единствено материална, а благодарение на нея момичетата градят своето самочувствие, справят се трудностите и градят живота си.
Ацуо използва лятната ваканция, за да припечели средства, и същевременно да разшири хоризонтите си. Тя помни като вчера първата си работа в кафе: „Учих се да правя кафе и за пръв път пих“.
Освен специална лятна ваканция за децата, всеки месец Ян Ся им дава по 300 юана и в замяна иска само да ѝ пишат писма. „Ако не беше леля Ян, щях да напусна училище“, казва Ацуо и обяснява, че когато са се срещнали е водила вътрешна борба дали да спре с учението и отиде да работи, затова решила да напише писмо на Ян Ся и ѝ разкаже за положението си. Ян Ся ѝ отговаря веднага и я убеждава да продължи да учи, защото само знанията могат да променят съдбата на човек.
„Ако не бях продължила да ходя на училище, нямаше да имам сегашната си работа и нямаше да мога да ви помогна. Благодарение на учението промених съдбата си и се надявам сега и вие можете“, насърчава момичетата Ян Ся.
Думите ѝ не са напразни. Ацуо продължава да учи в гимназията, и сега вече е студентка по специалност „Счетоводството“. Друго момиче – Ау, което е в 12-ти клас, и също получава финансова подкрепа от Ян Ся, също е взело решение да учи упорито.
За тези момичета „леля Ян“ вече не е просто жената, които им дава пари, а роднина, на която могат да разчитат и да се доверят. За тях тя е като втора майка. Благодарение на усилията в помощ на бедните момичета Ян Ся попадна и в списъка на „Добрите хора на Чунцин“, но за нея това не е най-важното. „Просто правя това, което усещам като правилно, и се надявам повече хора да обърнат внимание на децата в нужда“, казва тя.