Началото на януари месец отбелязва добро начало на още една амбициозна година за космическата индустрия на Китай. Страната успешно извърши две мисии за изстрелване от различни площадки миналия петък, 13 януари, изпращайки първия комуникационен сателит на Китай с изцяло електрическо задвижване на предварително зададена орбита чрез ракета носител Long March-2C и три други сателита в орбита.
В 02:10 сутринта на 13 януари ракетата носител Long March-2C излетя от сателитния център Сичан в провинция Съчуан в Югозападен Китай, изпращайки комуникационния спътник APSTAR-6E в орбита. Сателитът ще служи за предоставяне на висококачествени комуникационни услуги за потребителите в Югоизточна Азия. Сателитът се очаква да бъде в употреба в продължение на 15 години и ще бъде позициониран на 134°E, съвместно с два други комуникационни спътника.
APSTAR-6E е новото поколение търговски спътници с изцяло електрическо задвижване, а също и първият китайски сателит, който постига автономно прехвърляне в орбита. Успешното изстрелване на сателита бележи поредната успешна стъпка към новата ера на сателитни платформи с голям капацитет и ниска цена и подобрява конкурентоспособността на международния пазар. Това заявяват от отговорната за проекта компания China Great Wall Industry Corporation, дъщерно дружество на Китайската корпорация за аерокосмическа наука и технологии (China Aerospace Science & Technology Corporation).
Също на 13 януари, в 15:00 часа, Long March-2D изпрати сателита за дистанционно наблюдение „Яоган-37“ заедно с два други малки тестови спътника в орбита от центъра за изстрелване на сателити Дзиучуен, който се намира в пустинята Гоби в Северозападен Китай. Наречена „златната ракета“ в семейството на Long March, ракетата носител Long March-2D се очаква да извърши 13 изстрелвания, планирани за 2023 г. Китай направи перфектен завършек на миналогодишната мисия за изстрелване на ракети като Long March-3B успешно излетя от центъра за изстрелване на сателити Сичан в провинция Съчуан в Югозападен Китай, изпращайки експериментален сателит в предварително зададена орбита. Китай поставя рекорд за космически мисии през 2022 г. с над 50 изстрелвания на ракети. Още по-голямо постижение е, че за 2022 г. китайската космическа програма постига 100% успеваемост.
За 2023 г. Китай е планирал повече от 60 изстрелвания в космоса. Китайска корпорация за аерокосмическа наука и технологии се очаква да има повече от 50 изстрелвания, а други китайски космически предприятия ще имат повече от 10 изстрелвания. Сред тях ракетите-носители Long March-2F и Long March-7 ще изпълняват мисии, свързани с работата на китайската космическа станция, която вече е в редовна експлоатация и навлезе в първия етап от своето приложение и развитие. През 2023 г. се очаква първият полет на новата модифицирана версия на ракетата носител Long March-6. Това е първата китайска ракета-носител, която използва нетоксично и незамърсяващо гориво.
PR-1 в момента е най-голямата китайска ракета с твърдо гориво. Миналия юли PR-1 успешно изпрати шест спътника в тяхната предварително зададена орбита. PR-2 се очаква да бъде пусната през първата половина на 2023 г.
През 2023 г. Китай ще продължи да популяризира своите проекти за изследване на Луната и другите планети от Слънчевата система и ще разработи лунната сонда „Чан‘ъ-7“, сондата за изследване на Марс „Тиенуън-2“ и редица други модели и разработки. На 3 януари се отбелязва четвъртата годишнина от кацането на лунната сонда „Чан‘ъ-4“ на Луната. Това все още е единствената лунна мисия, която направи успешно кацане на обратната страна на Луната и изпълни успешно всички свои изследователски мисии. Луноходът „Юту-2“, което буквално на български означава „нефритеният заек“, идваща от древната легенда за образа на заека в китайската митология, е в добро състояние и е изминал 1455 метра от обратната страна на Луната към 3 януари.
„Чан‘ъ-6“ ще трябва да събере проби от обратната страна на Луната и да ги върне на Земята около 2025 г. Ако успее, това ще бъде първият път, когато човечеството постига такава мисия. Следващата мисия от тази поредица е „Чан‘ъ-7“, която се очаква да кацне на Южния полюс на Луната, където главно ще търси остатъци на вода.