Китайският юан продължи да поскъпва, достигайки четиримесечен връх спрямо щатския долар в петък, очевидно подкрепен от новата политика на страната по отношение на COVID-19, предвиждаща отваряне на границите и повече усилия за активизиране на икономическата дейност.
В петък Китайската народна банка (КНБ) определи централния паритетен курс на 6,8912 юана за 1 долар, но борсите и офшорните котировки затвориха на приблизително 6,83 юана за долар, показвайки силният интерес към покупка на китайската валута.
Тъй като Пекин продължава да е ангажиран с по-широкото отваряне на финансовия си сектор и по-дълбоката икономическа интеграция с външния свят, юанът естествено ще придобие по-висока стойност и сила, тъй като все повече централни банки купуват и съхраняват китайски активи като свои резерви в чуждестранна валута. Нараства и броят на международните компании, които използва юана за разплащания при търговията с петрол, природен газ, руда, промишлени артикули и земеделска продукция.
МВФ съобщи, че използването на китайския юан в резервите на централните банка продължава да се увеличава, докато притежанията на щатски долари са спаднали от 70 процента през 2000 г. до по-малко от 60 процента в началото на 2022 г.
Китайските капиталови пазари се възприемат с ентусиазъм от международните инвеститори. Например, през първите четири работни дни на 2023 г., нетният приток на капитали през системата за „северна търговска връзка“ за закупуване на A-акции в континенталната част на Китай надхвърли 20,1 милиарда юана (2,93 милиарда долара). Китайските акции и облигации вече се считат за активи-убежища, като се разграбват от запалените инвеститори.
Най-значимият двигател зад интереса към юана идва от добрите икономически перспективи на Китай за 2023 г., тъй като новата противоепидемична политика се очаква да доведе до цялостно икономическо възстановяване. Според местни експерти, може да се очаква дори покачване на курса до 6,6-6,7 юана за 1 долар в края на годината.
Постоянното отслабване на индекса на щатския долар, с който се мери неговата стойност спрямо кошница от други основни валути, от септември насам юанът поскъпва устойчиво. Индексът на долара се повиши до 114,78 пункта на 28 септември, но отстъпи през четвъртото тримесечие. Съответно, юанът спечели повече от 4900 базисни пункта през последните три месеца, което е много силно представяне за валутата на основната нововъзникваща икономика.
Широкият консенсус на пазара е, че Федералният резерв на САЩ ще повиши референтните лихвени проценти с общо 75 базисни пункта през 2023 г. В допълнение към това, съществуват и други фактори, които биха могли да повлияят на стойността на щатския долар, като например внезапна икономическа рецесия или друг финансов или фискален провал. И ако в Япония и Европейския съюз обърнат курса и преминат към затягане на паричната политиката, това ще засили натиска върху долара.
Парадоксално, през 2022 г. правителството на САЩ използва долара като оръжие, за да наложи широкообхватни санкции срещу Русия, включително замразяване на стотици милиарди активи, деноминирани в щатска валута. Това обаче би алармата, събуждайки други правителства по света да проучат начини за заобикаляне на американската валута и така китайският юан се оказа в центъра на повишения интерес.
Същевременно, отварянето на Китай след почти три години ограничения, заради COVID-19, накара глобалните инвеститори да залагат на силно икономическо съживяване, особено на фона на трудностите в останалите големи икономики. В самия Китай също улесняват и насърчават допълнително този процес. Така например, КНБ и Държавната администрация за чуждестранна валута решиха да удължат часовете за търговия с юани от 3 януари, в опит да увеличат международното му използване. Според експерти, това ще помогне да се проучи „широчината и дълбочината на местната и офшорната търговия с юани“, ще осигури все по-голямо удобство за търговци и инвеститори от целия свят, особено в Близкия изток, Централна Азия и Европа.
На този фон, в западни медии бяха тиражирани материали, в които се твърди, че Пекин ускорява кампанията си за дедоларизация. И макар някои да представят това в негативна светлина, Китай, като втора по големина икономика в света и най-голяма търговска страна, особено със суровини, има право и е длъжен да направи юана по-лесно достъпен при транзакции и сетълменти.
Скорошно проучване на Банката за международни разплащания (BIS) показа, че юанът е участвал в едва 7 процента от всички сделки със стоки през 2022 г., в сравнение с 88 процента за долара. Така че юанът ще трябва да извърви дълъг път до реалното си налагане като международна валута, като същевременно Пекин ще трябва да поддържа непрекъснато неговата глобална привлекателност.