През 1998 г. в провинция Гуейджоу бе открит Екологичният музей „Суога“. Той обхваща 12 малки села и бе оформен през последните над 20 години. Музеят не се ограничава в съхраняването на културни реликви или стари сгради. Там посетителите могат да се запознаят с новите начини за защитата на природата, обичаите и традиционните занаяти в селските райони.
Една дървена къща има кухня, спални от двете страни, а стаята в центъра е най-широка. Там стоят тъкачен стан, бамбукова кошница и няколко пластмасови табуретки.
Всеки ден 77-годишната Сюн Шаоджън от село Гаосин сяда на стана, слага очилата и се заема за работа.
Този тъкачен стан е подарък от местната власт. Той е много добър и през последните десет години работи без проблем“, обяснява Сюн Шаоджън. „В миналото всяко семейство само правеше становете си и на всеки 3 или 5 години трябваше да ги поправя.“ Сега тя обучава дори снаха си как се работи на тъкачен стан.
Екологическият музей от няколко селца
Правителството подари тъкачния стан, защото село Гаосин бе включено в рамките на екологическия музей.
„За разлика от другите музеи тук няма стени и изложени експонати“, обяснява Луо Ган, който завършва университета през 1997 г. и участва в подготвителните работи по откриването на музея. През 2013 г. той става и негов директор. За Луо Ган дрехите, езикът, музиката, дори местните занаяти са като „живи експонати“, които заслужава да бъдат съхранявани.
“В провинция Гуейджоу има общо 25 музея като „Суога“, като някои все още не са завършение“, разказва Ян Джънцюен, директор на отдела за управление на музеите към Управлението за защита на културните реликви на провинция Гуейджоу. Според него създаването на тези музеи има за цел да насърчи местните жители да защитават природата, обичаите и занаятите. Екологическите музеи не се ограничават в излагането на експонати и археологически находки. Те следват принципите за устойчиво развитие и носят ползи на местните жители с оригиналната си култура.
Луо Ган, директор на екологическия музей „Суога“, често обикаля селата, за да проучи и запише информация за местните традиции. През 2014 г. село Гаосин бе включено в третата партида традиционни китайски села. Тогава Луо Ган забелязва, че тъкачните станове и предачни машини там постепенно изчезват.
„Традиционните ни дрехи са ръчна изработка, а това е невъзможно без тъкачни станове.“ След съответното проучване Луо Ган открива причините. “Първо, повечето младежи работят в градовете. Второ, много тъкачни станове са направени от местните жители и не са качествени, често се повреждат.“
“Музеят трябва не само да събира и показва различни експонати, той трябва да събужда и интереса на посетителите към местната култура“, уверен е Луо Ган. През 2014 г. той кандидатства за финансиране на проект, с помощта на който да покани експерти да проучат традиционните тъкачни станове и предачни машини. След няколко месеца музеят получава по 50 тъкачни стана и предачни машини.
Луо Ган ги предава на местните жители за безплатно ползване и изисква от тях да обучат поне един човек на съответния занаят.
Защитата на културата на традиционните села
Традиционните къщи в село Суога са направени от местни материали – дърво, пръст или камъни, но покривите на всички са еднакви - от слама, и трябва да се възстановяват редовно.
През последните години много къщи са заменени с тухлено-бетонни конструкции. „Старите къщи са ниски и много селяни биха искали да живеят в нови, които са по-широки, светли и стабилни.“ Луо Ган казва, че не е обезпокен за традиционните къщи, защото селяните знаят как да ги пазят.
През 2017 г. дървената къща на Ян Чаоджун се накланя на една страна, той обче не иска да я замени с тухлена. „В тази дървена къща живеем вече няколко поколения. Ние я обичаме и сърце не ни дава да я разрушим." Ян Чаоджун иска да я възстанови, но няма пари.
Луо Ган научава, че в селото има още 10 семейства с този проблем.
Той успява да издейства финансиране за защитата на старите къщи и веднага се свързва с майстори, които да извършат необходимия ремонт. Селяните също се включват в работата и възстановителните дейности са завършени само за три месеца. Сега тези 10 дървени къщи са най-добре запазените в селото.
“Една от основните характеристики на екологичните музеи е, че насърчават местните жители сами да управляват и защитават традиционните села“, казва Луо Ган. Той дава пример с украшенията за глава на различните етнически групи. След разговор с местните жители те се съгласявта да проучат по-подробно тази традиция, да я усъвършенстват и показват на туристите.
Сюн Ли е жител на село Гаосин. Тя обяснява, че съселяните ѝ са трогнати от това, което прави музеят. „Усъвършенствахме дизайна и начините за традиционните начини за сплитането на косите на местните жени. В миналото използвахме огромни дървени гребени, които тежаха около 4 кг. А сега ги заменихме с вълнена прежда, която е по-лека и удобна.“
Екологическият музей съдейства и за развитието на селския туризъм. В миналото украшенията за коса се носеха само на традиционните празници, а сега те се слагат и когато се посрещат туристи.
Туризмът и културата обогатяват селата
Отначало екологическият музей не е ориентиран към културния туризъм. „Трябва да мислим в дългосрочна перспектива, да развиваме и защитаваме местната култура и да се опитваме да балансираме нещата.“ Луо Ган подкрепя желанието на местните жители да развиват културния туризъм.
“Преди туристите често питаха къде може да видят представления на местни танци и песни“, обяснява Ян Ърмей. Тя говори с десет свои приятелки, които се съгласяват да участват в този тип представления. „Така можехме да припечелваме по нещо.“
Всеки път Ян Ърмей и нейните приятелки посрещат гостите с танци и песни под акомпанимента на традиционни инструменти. Те са облечени в местнтие носии, а представлението им продължава около час. След това много от туристите купуват сувенири. Ян Ърмей използва тази бизнес възможност и със събраните пари купува автоматичен тъкачен стан за изработка на сувенири. По-късно дори открива магазин.
През 2015 г. бе създаден екип за защитата и развитието на традиционните села в провинция Гуейджоу. Две години по-късно бяха приети специални правила, а през 2021 г. - петгодишен план за висококачественото им развитие. Директорът на отдела за защита на нематериалното културно наследство към Управлението на културата и туризма на провинция Гуейджоу Уан Джу казва, че с въвеждането на редицата политики все повече хора са готови да работят за опазването на местните култура и традиции. “Например в провинцията вече са създадени над 300 занаятчийски работилници. Те не само осигуряват работни места, но дават и увереност на местните жители.“
“Сега имаме и платформа за видеа. Ако нямам време да се занимавам с тях, други жители на селото ми помагат.“ В момента Ян Ърмей печели над 10 хиляди юана месечно. Нейното село закупи още 3 автоматични тъкачни стана за сувенири. „Автоматичните машини и ръчни станове са много ценни. Преди ги използвахме за изработката на неща за ежедневието, а днес ни служат като средство за прехрана и забогатявване“, споделя Ян Ърмей.