Светлината прониква през пожълтелите листа на дърветата и се удря в сивите стени на входа на хутунга (типични за Пекин тесни улички с жилищни сгради). Един пекински бродяга с псевдонима „Ъргоу“ обикаля тези стари пекински улички с електрическия си велосипед. Погледът му обаче не се спира на златистите листа, а на струпаната купчина ненужни стари вещи в един ъгъл. За пекинчани това са просто "вехтории", които обаче някои са склонни да вземат и продължат да използват у дома.
В днешно време младите китайци са намерили по-модерно наименовани на този вид практика. Те използват американската дума „stooping“ (т.е. когато някой се мести или почиства жилището, оставя старите вещи на входа, за да може онези, които имат нужда от тях, да ги вземат преди камионите за боклук). В Китай тази тенденция се появи за първи път в Шанхай и оттогава бързо се разпространи в големите градове като Пекин, Гуанджоу, Шънджън и Ухан, превръщайки се в интерактивно събитие с десетки хиляди последователи.
Ъргоу е мъж роден след 90-те години на миналия век, който живее в Пекин от седем години. Той обича културната среда и поп музиката и поради тази причина е наел жилище възможно най-близо до центъра на града. През юли тази година Ъргоу прочита в социалните мрежи за кампания за събиране на стари вещи, стартирана от блогърка в Шанхай, и в мислите си започва да се връща към всички онези захвърлени вехтории, които понякога вижда в хутунзите. „Тези неща бяха изоставени, но все още можеха да се използват, а това отговаряше на личното ми състояние по онова време“, обяснява Ъргоу.
Така той регистрира свой акаунт с името „stooping Beijing“ и става инициатор на кампанията в китайската столица. Разбира се някои хора поставят под съмнение добрите намерения на тази инициатива. „Добре звучи, но може би е само вид шоу“, казват те. Ъргоу обаче е честен с приятелката си, която също много го подкрепя и му помага, когато има време. Тя прави снимки на старите вещи, на които попада край пътя, и му ги предава.
Ъргоу казва, че най-много се притеснява дали другите ще го разберат правилно, за да не си навлече излишни неприятности. След като прави акаунта „stooping Beijing“ някои го обвиняват, че се подмазва на чужденците, използвайки елементи от американската култура, за да прикрие зад тях факта, че просто събира стари вещи. Затова той решава да промени името на китайското „Шъдупин“, което в превод означава „събирач на вехтории“. Ъргоу обяснява, че това не е елемент на западната култура. „В Китай има много възрастни мъже и жени, които събират стари вещи и продължават да ги използват. Това е стилът на старото поколение, което е пестеливо. Винаги сме го имали в нашата култура“, обяснява той.
В момента кампанията за събиране на стари вещи е популярна във всички големи градове на страната.
Превозното средство, което използва Ъргоу, също е старо. Това е един електрически велосипед втора употреба. Поне два или три дни в седмицата той обикаля с него из хутунзите предимно в района Гулоу. Ъргоу обръща специално внимание на кофите за боклук и ъглите, както и входа на къщите в ремонт или от където се местят обитатели.
„Пред една къща видях да разтоварват кола, а зад нея на земята бяха разхвърляни всякакви боклуци - дървена кутия и капак, няколкометрово парче канап, огромна платнена торба и няколко пластмасови декоративни картини.“ Ъргоу слиза от колелото, взема дървената кутия и платнената торба. „Вратата на тази къща бе отворена и пред нея беше спрял камион, в който товареха вещите. Изглежда семейството бе купило нови мебели и изхвърляше старите на входа“, разказва Ъргоу. Благодарение на вече натрупания опит той бързо определя кои вещи биха били все още годни за употреба.
В хутунзите около района Гулоу вече има много магазини и там живеят множество млади хора като Ъргоу, които се захласват по модерната музика. Възрасните жители обаче също не са малко и именно те събират онези стари вещи, които все още са годни за употреба. Ъргоу няма намерение да им ги отнема. За него е по-важно те да продължат да служат на някого. Ето защо обикновено излиза да „търси плячка“ вечер, около 20 – 21 ч., когато възрастните вече са се прибрали по домовете, а чистачите още не са започнали работа. „Това е най-удобното време“, уверен е той.
Разбира се най-често става дума за „случайни срещи“. Да си събирач на вехтории не означава да искаш от хората да търсят боклуци, а да правят снимки на намерените стари вещи и да ги качват на уебсайта, указвайки времето и мястото, където нуждаещите се могат да ги намерят.
„Така че, независимо дали сте на път за работа, разхождате кучето или тичате сутрин, снимайте всичко, което ви се изпречи, и го споделяйте с другите, за да се увеличи броят на участниците в кампанията“, призовава Ъргоу. Някои много добре познават старите неща около тях, а по-професионалните „събирачи на вехтории“ носят със себе си рулетка, за да направят необходимите замервания и предоставят удобство на онези, които имат нужда от тези стари вещи.
Поради малкия размер на наетата стая Ъргоу няма големи мебели. Най-големият стар предмет, който има, е табла на легло, а най-малкият - стара резбована кутия за бижута. Първият е превърнат в котешка тоалетна, а вторият е добре почистен и се използва за любимите му гривни и сувенири. „Всеки, който види резбованата кутия за бижута с гривните и другите неща вътре, би си помислил, че това е перфектната комбинация,“ казва той.
Ъргоу се чувства удовлетворен, когато донесе някоя стара вещ вкъщи и я преработи. Тя става още по-ценна, ако успее да я даде на някой в нужда. „Да събираш стари вещи и да ги преобразяваш за своя собствена употреба означава да следваш вътрешния си глас. Това е като продължаването на живота, възраждането на старото, на собственото ти сърце и душа, както и желанието за живот. Да имаш в живота неща, които наистина харесваш, независимо откъде са дошли“, уверен е Ъргоу.