В превод от уйгурски Такламакан означава място, където „ако влезеш, няма да излезеш“. Преди 100 години западният изследовател Марк Аурел Щайн я нарича „море на смъртта". Пустинята Такламакан се придвижва с по 10-12 метра на година и за да не стигне до града, през 1998 г. бе създадена специална станция за борба с вятъра и пясъците. След 24 години в пустинната зона източно от река Черчен постепенно бе изграден екологичен коридор с ширина от 1 до 7 км и дължина 23 км.