Богомил Петрушев
Първо, САЩ вкараха Европа в тежък икономически конфликт с Русия, от която повечето европейски страни си доставяха евтини енергийни ресурси, както за потребителите, така и за производствените мощности и икономиката. Десет месеца след началото на конфликта в Украйна, ЕС все още се чуди как да си набавя газ и как индустрията в страни като Германия ще оцелее. По-нататък, европейските страни започнаха да забелязват, че САЩ правят и колосални печалби от кризата в Украйна чрез продажби на оръжия и скъп американски природен газ, което беше отбелязано от реномираното издание Politico. Поредният удар от американските "партньори" е т.нар. Закон за намаляване на инфлацията на САЩ, който беше одобрен от американския Конгрес през агвуст и включва план за намаляване на 369 милиарда долара разходи за климатични и енергийни политики.
Става въпрос в голяма степен за данъчни кредити за електрическите коли, които се правят в Северна Америка и за подкрепа за логистичната верига за американски батерии, което сериозно повдигна притеснения в ЕС.
По същество става въпрос за пореден път за протекционизъм от страна на Вашингтон, който иначе говори под път и над път за "свободна търговия". Подобен протекционизъм преформатира икономическите условия в Европейския съюз, но е изцяло в полза на американците. Неслучайно европейските политици са притеснени, че този закон ще допринесе за изтичането на европейски индустрии, технологии и кадри от Европа в САЩ.
Освен това между САЩ и ЕС има и други разлики, които не са в полза на Европа. Американците все пак имат достъп до евтини природни ресурси на своя континент. А европейците нямат, но се отказаха от руския газ под натиск от САЩ. И сега американците продават на Европа четири пъти по-скъпо своя газ, отколкото на вътрешните си американски пазари. Това прави САЩ все по-атрактивни за европейските индустриалци, които на своя територия се борят с по-високи цени за живителната сила на всяка индустрия - енергийните ресурси, по-високи данъци и различни европейски регулации.
Връщайки се на инфлационния акт, САЩ и ЕС вдигат лихвите, за да се борят с инфлацията, но ЕС има много по-малко пространство да маневрира и да работи в този смисъл, отколкото американците. Ако еврото падне, това означава, че износните цени за европейските компании ще се увеличат, което, разбира се, е в интерес на Америка, защото много компании ще се преместят там.
Според инфлационния акт американските потребители ще получат различни поощрения, ако купуват нови или пък втора ръка електрически автомобили и не само. От европейска гледна точка това е протекционизъм пар екселанс, което въобще не се вписва в декларираните идеи за свободна търговия. И то опасен протекционизъм, защото, както по-горе беше споменато, заплашва да изсмуче европейска индустрия, работни места и прочее.
Фактически инфлационният акт (IRA) дава щедри данъчни облекчения за високотехнологичните екологични производители, но само при условие че създават електроавтомобилите и друга продукция в Северна Америка.
Инфлационният акт на Конгреса на САЩ не се различава кой знае колко от протекционистките мита, с които оперираше бившият президент Доналд Тръмп, което пък иде да покаже, че в Америка по всички важни въпроси има "двупартиен консенсус" и всъщност прехвалената американска демокрация често може би е по-скоро маскировка.
И Европа, която обикновено мълчи на фона на американските искания и нагло поведение, този път изглежда усеща, че САЩ я водят към заколение, защото френският президент Еманюел Макрон повдигна въпроса за всичко това. Дори Урсула фон дер Лайен коментира, че американският закон ще причини сериозни икономически проблеми за Европа.
Байдън обеща, че някои неща могат да се променят в новия американски закон, но по същество експертите се съмняват, че ще има реални ползи за европейците. Нещо повече, нито демократите, нито републиканците в Конгреса не изразяват кой знае какво желание да дадат карт бланш на европейските си "съюзници". Има възможност, заради всичко това, Европейският съюз да се обърне към Световната търговска организация, но все още не е ясно.
Едва ли трябва да ни изненадва в този смисъл и фактът, че първо Олаф Шолц, а после и Шарл Мишел посетиха Китай и се срещнаха със Си Дзинпин. Защото изглежда, че европейците усещат, че трябва да ребалансират външната си политика и търговията си, както и защото китайците от своя страна са доста по-добър партньор със своя подход, който се основава на взаимна изгода, за разлика от американската игра с нулева сума.
При всяко положение обаче, всичко това ще повлияе на европейско-американските отношения, а и не само. Целият свят вижда, че САЩ са готови да хвърлят съюзниците си, както се казва на кучетата, само за да извлекат някаква печалба. Европа направи редица жертви заради съюзничеството си с американците, но няма никаква реципрочност от тяхна страна.