В интервю за КМГ Директорът на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките чл. кор. проф. Екатерина Бъчварова разказва за ролята на института, който е един от най-новите към БАН, създаден само преди три години. Тя споделя мнението си и за проведената наскоро в Египет 27-а Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за измененията на климата, както и за представянето на китайската делегация.
Въпрос: Климатичните промени са изключително важен въпрос, който засяга цялото човечество. Разкажете ни повече за дейността на ръководения от Вас институт в посока на справянето с климатичните промени?
Проф. Бъчварова: Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН е сравнително нов, създаден преди 3 години за провеждане на интердисциплинарни и по-тясно насочени изследвания на важни елементи на околната среда – атмосфера и води. Всички въпроси, свързани с измененията на климата се базират на информацията от наблюдения с многообразна апаратура базирана на земната повърхност и в космоса и моделиране на процесите в тези среди. От достъпността на данните от измервания зависи колко учени ще имат възможност да приложат теоретичните си знания, за да се постигне по-дълбоко разбиране на физическите и химически процеси в атмосферата и хидросферата и оттам по-добро описание на тези процеси в моделите. Отделно, все по-важни са разбирането и описанието на процесите на взаимодействие между тези сфери/среди. Добре е да отбележим тук, че Общото събрание на ООН обяви 2022/2023 за Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие – това показва, че на световно ниво ролята на науката се цени. У нас тази година се отбелязва с редица събития от широк кръг научни организации, университети и професионални съюзи, като инициатор е Съюзът на физиците в България.
В тази линия на връзки трябва да отбележа, че именно фундаменталните науки изучават процесите на взаимодействие между атмосферата и земната повърхност в нейното огромно разнообразие (океани, морета, суша с нейните планини, гори, полета, пустини, градове, водни басейни, различни земеделски площи и др.) при особеностите внасяни от географското положение. Науките занимаващи се с тези проблеми са много, но основно физика и химия на атмосферата и особено на прилежащия да земната повърхност, така неречен атмосферен граничен слой. Ако благодарение на изследвания се намали грешката в описанието на обмена на влага и парникови газове между океана и атмосферата, то това ще се отрази директно върху прогнозите на климатичните модели за температурата на въздуха. С този пример искам да подчертая, че на първо място всички правителства трябва да подкрепят фундаменталната наука, която дава широка основа за всички специфични приложения. Както знаем, учените ангажирани в подготовката на докладите на Интерправителствения панел за климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change – IPCC) базират работата си на хиляди научни публикации насочени в много тесни области.
Докладите на Интерправителствения панел са предназначени за политици и са обсъждани на годишните срещи по въпросите за изменението на климата, станали популярни с названието COP, а също и на много други големи международни форуми като сесиите на Асамблеята на Обединации за околната среда.
В последните три десетилетия човечеството си дава сметка, че с дейността си вече влияе съществено на параметрите на околната среда – т.е. важно за оцеляването му е да намали своя отпечатък. Това включва не само спиране на екстензивното земеделие (унищожението на горите), прилагане на безотпадни и незамърсяващи атмосферата, хидросферата и литосферата технологии, но и нова култура на природосъобразно потребление. Именно към това са насочени мерките за борба с климатичните промени, обсъждани на световните политически срещи COP. Дали с такива мерки човечеството може да намали повишението на температурите – бъдещето ще покаже, но трябва да имаме предвид, че в историята на Земята има много периоди с по-топъл или по-студен от сегашния климат. В цялата си история на съществуване човечеството се е приспособявало към променящите се условия и към това са насочени усилията за адаптация. В съвременния свят е необходимо сътрудничество между страните и съвместно разглеждане на финансовата тежест , тъй като страните с развита икономика и висок стандарт на живот имат различни интереси от тези в процес на развитие. Но планетата е една, и ако Европа е „въглеродно неутрална“, а останалите континенти не намаляват емисиите си, то в постоянно движещата се атмосфера на Земята ефектът ще е малък. Именно тези четири елемента бяха и в основата на проведената COP27 в Египет.
Въпрос: На какво ниво е международното сътрудничество на института и имате ли контакти с колеги от Китай? Преди няколко дни се проведе 27-та конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за измененията на климата. Как оценявате представянето на китайската делегация?
Проф. Бъчварова: Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН осъществява и плодотворно международно сътрудничество в различни сфери. Например, през последните две години учените работят по проект от Трансграничната програма Дунав за изследване на процесите в заливните равнини на реките от Дунавския басейн. Тези територии имат огромно значение за запазване на биоразнообразието, за връзката на човека с природата, за намаляването на замърсяването на водите в реките и оттам в моретата и в подпочвените води, а в резултат от човешка дейност са значително намалени. Важно е да се посочва тяхното значение и да се разбере на местно ниво, че от тях би имало определени ползи, използвайки скоро установения термин – тези територии предлагат значителен брой „екосистемни услуги“.
За съжаление, тъй като институтът е създаден сравнително от скоро, все още нямаме сътрудничество с колеги от Китайски научни институти или университети. Бихме се радвали, ако можем да установим такова, още повече в момента има покана за съвместни проекти чрез Българска академия на науките.
В тази връзка, макар че лично аз не успях да взема участие на Срещата в Египет, внимателно проследих нейното провеждане и приетите проекти и документи, един от които е създаването на Фонд за загуби и щети, който да подпомага развиващите се и уязвими страни, засегнати от измененията на климата. Също така, трябва да отбележим, че много активно беше участието на Китай, като ръководителят на китайската делегация, който напомни, че тази година е първата, след окончателното финализиране на подробностите по прилагане на Парижкото споразумение, както и 30-годишнината от подписване на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата. Това е и една от причините страните-участнички да изразят единодушното си мнение, че всяка страна трябва да спазва своите ангажименти.
Важно е да се провеждат тези срещи, политиците да чуват мнението на учените, да дискутират и достигат до общи позиции. Мисля, че в резултат от тези срещи не може да има бърз видим напредък, но е важно човечеството да се грижи по-добре за природата на своята планета.