Когато младият Данзън Чънлай решава да напусне работа и да се върна в родния край, всички негови познати в окръг Гандзе са изненадани. „Как може след толкова години учене и на такава добра държавна служба в града да се връщаш?“, го питат те. Данзън обаче е стигнал до това решение съвсем целенасочено. Той иска да създаде свой бизнес и да работи заедно с хората от родното му място.
Данзън иска да възстанови производството на тибетски килими, които са сред най-известните в света наред с персийските и турските, а мястото, където е роден, се счита за тяхно родно. Според историческите сведения производството на килими в гр. Шигадзе, окръг Гандзе, е с над 1000-годишна история. От династия Юан те влизат в императорския дворец, след което славата им се разнася по целия свят. Уменията за тъкане на тибетски килими в Гандзе се предават от поколение на поколение и в момента повече от половината от жителите на окръга владеят това изкуство.
Данзън Чънлай е роден в семейство, в което знаят как се тъкат тибетски килими. Неговият дядо е бил известен майстор в района. Още като дете Дандзън е впечатлен от тибетските килими, особено от шарките, всяка от които крие някакъв специален символ.
В университета той следва архитектурен дизайн, което му дава възможност да научи повече за различните форми на изразяване на ниво визуална естетика. Дали ще се получи нов специален стил, ако към дизайна на тибетските килими се добави архитектурната естетика? В последствие Данзън открива, че трудностите, пред които е изправена индустрията в Гандзе, са много повече.
„Тъй като изработката е ръчна, тъкането отнема дълго време, а цената на тибетските килими е висока. Затова са застрашени от изчезване“, обяснява Данзън. „ Ако няма достатчно продажби, този знаят няма да се упражнява повече.“ Повечето от занаятчиите в родния му град търсят работа на други места, а компаниите, които се занимават с тъкането на тибетски килими, намаляват. „Наистина не мога да гледам как този уникален занаят замира.“
Затова през 2014 г. Данзън решава да се откаже от държавната служба и да се върне в Гандзе, за да възроди тъкането на тибетски килими. В началото се сблъсква с много неочаквани трудности. Родителите му не могат да разберат защо е изоставил сигурната и стабилна работа. По-голямо предизвикателство обаче е промяната на старомодния дизайн на тибетските килими. Данзън предлага да се използва 3D ефект при тъкането им, но не успява да преодолее техническите трудности.
„В усилията да запазим ръчната изработка и основните техники, променихме материалите, цветовете и шарките, за да постигнем визуален „3D“ ефект, с който променихме обичайното изравняване, груби линии и ниска прецизност, което внесе значителни подобрения." Данзън обяснява детайлите на технологията, но занаятчиите не са уверени, че е възможно да се реализира идеята му. "В миналото бе популярна резбата върху дърво, но сега предпочитан материал е стоманата. Същото е и с тибетските килими", уверен е той.
Повече от половин година Данзън Чънлай и целият му екип упорито изпробват новите продукти и създават метод, който комбинира компютърната графика с ръчното тъкане. Използвайки CAD чертежите, които науава в университета, Данзън и колегите му променят традиционните начини за изработване на тибетски килими, което значително подобрява ефективността и точността и предоставя подробни и тествани "инструкции" за ръчната работа.
Така Данзън не само улеснява производсвото, но и успява да реализира собствените си идеи. Сега клиентите имат възможност сами да създадат жеаланите от тях шарки, след което майсторите да ги изтъкат, следвайки снимките.
В момента тази технология кандидатства за национален патент за изобретение, а „3D тибетският килим“ получи международна награда за нововъведения през 2017 г. и за най-добър екологичен килим през 2018 г. „Продажбите ни се увелииха с 60%“, казва Данзън.
С по-добрите приходи увереността на всички към тази индустрия също расте. В момента в работилницата на Данзън Чънлай има 28 служители на възраст между 25-35 години. Занаятчиите се завърнаха в родния край и могат да са близко до дома и семействата, а доходите им се увечличиха с повече от 60 000 юана.
„Особено под влиянието на епидемията от COVID-19, много хора трябва да работят от вкъщи. Тази форма на заетост в най-близкото до дома място е много подходяща за националните занаяти. Тя изигра положителна роля в индустриалното развитие и осигуряването на работни места", обяснява Данзън Чънлай.
Въпреки че в тъкането на тибетски килими вече има доста подобрения, целите на Данзън са много по-високи. Той се надява те да станат част от ежедневието на повече хора и наистина да навлязат на местния и световни пазари.