На 2 ноември френският президент Еманюел Макрон завърши тридневното си посещение в САЩ, но не можа да постигне целта си да освободи европейските предприятия от Закона за намаляване на инфлацията на САЩ.
През август Джо Байдън подписа Закона за намаляване на инфлацията, който позволява на американското правителство да предостави голяма сума субсидии на компаниите, с цел да привлече зелени технологии, като производството на електрически превозни средства и други, на територията на САЩ. Европейските страни обаче са на мнение, че законът съдържа протекционистки политики, нарушава правилата на СТО, ще доведе до свиване на европейската промишленост и ще принуди европейските компании да прехвърлят производствените си линии в САЩ.
Преди да отпътува за Вашингтон френският президент се опита да убеди европейските компании да останат в Европа. По време на срещата с Джо Байдън той остро критикува Закона за намаляване на инфлацията, определяйки го като „изключително агресивен“ към европейските предприятия. Според френския държавен глава САЩ решават проблемите си по начин, който вреди на европейските интереси.
В отговор на критиките на Макрон, Байдън каза, че може да направи „малки корекции“ в политиката си, но не даде подробности. Германски медии посочиха, че САЩ винаги поставят собствените си интереси на първо място. Последният пример е, че след избухването на конфликта между Русия и Украйна, Европа последва САЩ в налагането на множество кръгове санкции срещу Москва, което обаче доведе до тежка енергийна криза на Стария континент. Въпреки това американски компании продават на Европа природен газ на цена четири пъти по-висока от тази в САЩ. Фактите многократно доказват, че в очите на Вашингтон Европа не е негов съюзник, а просто защитна стена при кризи.
Още преди визитата на Макрон в САЩ американското списание „Политико“ прогнозира, че ако САЩ и ЕС не постигнат компромис, трансатлантическата търговска война ще бъде неизбежна. От фактите европейските политици трябва да видят истинските намерения на Вашингтон и да са наясно, че е необходимо Европа да се стреми към стратегическа автономия.