Д-р Румен Петков
На 01.12.2022 президентът на Европейския съвет Шарл Мишел посети Китайската народна република, което стана първата знакова среща на европейски и китайски представители след историческия ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия. Едва ли е случайност, че високопоставеният европейски гост посети Китай само месец след като това направи и германският канцлер Олаф Шолц. Въпреки геополитическите трудности и интригите на трети страни, очевидно Китай и Европа осъзнават, че взаимните интереси и отговорността им пред света, са по-големи от всичко друго.
Според китайския лидер Си Дзинпин, колкото по-турбулентна и превратна става международната ситуация, толкова по-голямо ще бъде значението на европейско-китайските отношения. Пекин се надява, че ЕС ще вземе дейно участие в споделянето на всички огромни възможности, които се предлагат от китайския необятен пазар и институционално отваряне.
От своя страна Шарл Мишел подчерта, че Европейският съюз е готов да бъде надежден и предвидим партньор на Китай. На фона на неотдавнашното напрежение около визитата на Нанси Пелоси в Тайван, беше знаково, че Мишел подчерта, че ЕС седи зад политиката за един Китай и уважава териториалния му интегритет. Според Мишел ЕС ще се стреми да се постигне европейско-китайско инвестиционно споразумение, по-стабилни вериги за доставки и сътрудничество във всички области.
Това своебразно затопляне и интензификацията на комуникациите на високо ниво между ЕС и Китай са естествени, защото Народната република е най-големият търговски партньор на Европа, а двете заедно са основните гаранти за мира, стабилността и взаимосвързаността в Евразия. Стокооборотът между ЕС и КНР е достигнал космическите 711,4 милиарда долара, което е увеличение с цели 6,3 процентни пункта.
Исторически Европа и Китай са най-големите, развити и ключови цивилизационни центрове и ако днес двете сили работят заедно, от това ще имат огромна полза, както гражданите им, така и целият свят. Но има все още препятствия пред това, защото мнозина политици в Европа се водят не от интересите на гражданите и страните си, а от манталитета от Студената война, който се насажда от трети страни (САЩ), преследващи политика на "сдържане" на Китай. Някои във Вашингтон използват лостовете си на влияние над отделни европейски страни, за да ги подтикват към влошаване на отношенията с Китай, което е контрапродуктивно и не отговаря на никакви европейски интереси.
Бъдещето на ЕС в 21-и век ще зависи от способността му да придобие стратегическа автономия в условията на зараждащия се многополюсен световен ред. И важен елемент от нея ще бъде самостоятелният европейски подход, независим от САЩ, при формиране на европейската китайска политика. Такъв адекватен курс ще умножи не само търговията и благосъстоянието на гражданите, но и стабилността на два континента. Европа няма никакви причини да се кара с Китай. И посещенията на Олаф Шолц и Шарл Мишел в страната са доказателство, че разумът и диалогът могат да надделеят над геополитическите интереси на трети страни, които се опитват да повлияят негативно на европейско-китайските отношения.