Симеон Миланов
На 31.10.2022 в 15:37 часа китайско време от базата Уънчан Китайската народна република изстреля лабораторния модул "Мънтиен" на ракетата "Чанджън-5B". С това "Мънтиен" се превърна във втория лабораторен модул на китайската космическа станция, представляващ работна кабина, кабина с въздушен шлюз и ресурсна кабина. Този модул ще се използва за научни експерименти и ще участва в управлението на космическата станция. Това фактически стана поредната малка, но важна брънка във веригата от китайски космически успехи и действия, превръщащи страната в пионер в космическите проучвания, от които зависи бъдещето на човечеството. Нека да направим обзор на китайското космическо развитие.
Миналата година на повърхността на Марс кацна безпилотен китайски космически апарат, а китайските "тайконавти", както се наричат, извършиха две "космически разходки". Пак миналата година Китай изпрати първите си космонавти на китайската космическа станция, а корабът "Шънджоу-12" успешно се съедини с основния модул на станцията.
Станцията към онази дата се състоеше от основен модул "Тиенхъ", товарен кораб "Тиенджоу-2" и пилотираният "Шънджоу-12". Тогава за тайконавтите беше разработена висококачествена и здравословна космическа диета, която има за цел да минимизира ефектите от престоя в космическа среда, която, разбира се, е опасна и сериозна.
Китайската народна република започва своите първи стъпки в космическите проучвания през далечната 1956 година, когато е създадена Пета академия на китайското Министерство на отбраната, което на онези години се занимава с разработки на ракети и не само. За изминалите десетилетия Китай постига редица блестящи успехи. През 1970 година страната изстрелва първия спътник "Дунфан Хун-1" и се превръща в петата космическа държава света и втора в Азия. През 2003 година страната извършва пилотирания полет на космическия кораб "Шънджоу-5", което е особено голям успех.
През 2007 година Китай изстрелва автоматичната междупланетна станция "Чанъе-1", която представялва първият изкуствен китайски спътник на Луната (другите две страни, които самостоятелно са изследвали спътника на Земята към онази дата, са само САЩ и СССР). През 2019 година китайците бяха и първите в света, които кацнаха на обратната страна на Луната, известна още като "тъмната страна" с лунохода "Юйту"-2.
На 16 април 2022 г. трима китайски тайконавти от "Шънджоу-13" успешно се завърнаха на Земята след половин година мисия на китайската космическа станция "Тянгун". Да имаш собствена станция е голямо постижение. Има само още две други многомодулни станции - това са "Мир"/"Салют-8", работеща в периода 1986-2001 и разбира се, Международната космическа станция, която се оперира от 15 държави с четири сектора на управление - на Русия, САЩ, Европейския съюз и Япония. От този факт можем да си направим извод за какво сериозно китайско постижение, постигнато с изключитерлно китайски усилия, става въпрос.
За разлика от някои страни като САЩ, които още от Студената война си поставят за цел (с програми като рейгъновите "Междузвездни войни") да превърнат космическите изследвания в оръжие и заплаха за геополитическите противници, Китай следва доста общовочовешки и хуманни цели: да разкрива и проучва открития космос; да използва космическото пространство за мирни цели; да насърчава цивилизацията и социалното развитие в полза на човечеството чрез тези проучвания; да решава проблемите на икономиката, научно-техническото развитие и социалното развитие; да повишава научната осведоменост и познания за природата и света на китайския народ и цялото човечество.
Към днешна дата Китайската народна република притежава третия по големина в света космически флот, както и цяла мрежа от наземни радарни станции.
Връщайки се към "Мънтиен", можем да кажем, че това е допълнителна брънка във венеца на космическите постижения на Китай, която утвърждава страната като един от най-важните играчи в космоса. За последните три десетилетия китайската космическа програма успя да напредне много, като навлезе в сериозни, опасни и нелеки сфери като пилотираното излитане в космоса и връщането на Земята, излизането в открития космос и подготовката за посрещане на модули на космическата станция.
Откакто Си Дзинпин е начело на Китай, са извършени 274 космически изстрелвания, с което Народната република се нарежда редом до другите водещи космически държави като САЩ и Русия. Тук е важно да се отбележи, че китайците не действат самоцелно и за сметка на другите, а напротив, стараят се да си сътрудничат с всички страни, в т.ч. Русия, Пакистан и редица европейски държави като Франция и Германия. И тук Китай залага на принципа на взаимната изгода и голямата китайска концепция за "споделена съдба на човечеството", като контрапункт на идеята на някои западни сили за "сдържане", космическа доминация и манталитет от Студената война.
В началото на 2022 година Китай прие и бял документ за плановете и приоритетите си за следващата петилетка при космическите проучвания.
"През следващите пет години Китай ще интегрира космическата наука, технология и приложения, докато преследва нова философия на развитие, създавайки нов модел на развитие и посрещайки изискванията за висококачествено развитие", се казва в документа, който е озаглавен "Китайската космическа програма: Перспектива от 2021".
"Той (Китай) ще започне ново пътешествие към това да се превърне в космическа сила", добавят авторите на текста, казвайки, че космическата индустрия ще допринесе повече за китайския растеж като цяло, както и за общите човешки усилия и разбирателство що се отнася до проучванията на открития космос в името на прогреса на човечеството.
И Китай, както вече неведнъж подчертахме, не седи пасивен в това начинание. От 2016 до 2021 страната е започнала 207 космически мисии. Това е изключително впечатляващо постижение и мащаб, който може да се каже, че не е виждан дори от САЩ и СССР по време на голямата им космическа надпревара.
"През следващите пет години Китай ще продължи да подобрява капацитета и изпълнението на космическата си транспортна система, както и да се придвижи бързо към надграждането на устройствата за изстрелване", казват още в белия документ.
През следващите пет години КНР също така ще проведе проучвания върху плана за кацане на тайконавти на Луната, както и развитието на ново поколение управлявани от хора космически кораби и апарати и ключови технологии за проучването на Луната. В този смисъл важно е и роботизираното проучване, което се очаква да бележи още повече успехи и напредък в идните пет години. С него Китай ще изучава дори комети отблизо, което ще бъде нов етап в космическите разработки.
Редица наблюдатели смятат, че покрай всичко това, САЩ изостават в космическите проучвания от Китай, макар че самата китайска страна винаги подчертава, че космическа надпревара няма, защото това е област на човешкото познание, която според Китай е важна за цялото човечество, и в която всички могат да си сътрудничат. Ето защо, от Пекин подчертаха, че тяхната космическа станция няма да се конкурира с Международната космическа станция. Китай многократно е подчертавал, че търси сътрудничество с други страни при космическите проучвания и в това направление има добри работни примери като сътрудничеството с Русия или например Пакистан и не само. Дори от Европейската космическа агенция и по-точно Карлб Бергкист, който е администратор на отдела й за международни отношения, подчертаха, че ЕСА не вижда причина да не работи заедно с Китай.
Някои експерти посочват, че конкуренция не е и нужна, тъй като след 2030 МКК излиза от употреба, което може да остави китайската станция единствената в околоземната орбита.
Така или иначе, китайските космически усилия ще продължат да се развиват и да напредват, което неминуемо ще постави въпроса за нуждата от сътрудничество на всички заинтересовани страни с Китай, тъй като има голяма вероятност един ден той да се превърне във водещата космическа държава. Китайските космически успехи са достатъчно впечатляващи и са показателни за напредъка на страната в науката. Напредък, който за щастие не е подчинен на манталитета на Студената война, като при някои други, а на общочовешки ценности и споделената ни съдба.