За ролята и значението на КНР в процеса на развитието на глобалния свят, в контекста на решенията на провелия се 20-и конгрес на ККП, както и за българо-китайските отношения, разговаряме с проф. Васил Проданов, чл. кор. на БАН, преподавател в УНСС и Директор на Тракийския научен институт.
Въпрос: Проф. Проданов, каква е ролята и какво е значението на Китай за развитието на глобалния свят в контекста на решенията на 20-ия конгрес на ККП?
Проф.Проданов: За да разберем посоката, в която тръгна Китай след 20-ия конгрес на ККП трябва да имаме предвид особеностите на съвременната ситуация, която рязко усложнява процесите в различните общества, възможността за тяхната управляемост и увеличава рисковете от нестабилност и разпадни процеси. Това е свързано с ускоряването на развитието, с експоненциалността и подривността на новите технологии, с увеличаването на взаимосвързаността на всяка точка на планетата с други точки, а с това и на уязвимостта, защото всеки риск, всеки проблем в една точка на планетата може да доведе до рискове на хиляди километри от нея. Неслучайно още през 1986 година Улрих Бек написа своята знаменита работа „Рисковото общество“, в което говори за ускоряването на всички процеси и за непредвидени следствия от новите научни открития и технологии. С глобализацията след това навлязохме в много отношения в такова глобално рисково общество. То бе свързано с неравновесията и противоречията на глобалния неолиберализиран капитализъм, който доведе до гигантско нарастване на неравенствата и до ускорени промени в геополитическото съотношение на силите. В този контекст трябва да се видят и геополитическите условия, които определиха решенията на 20-ия конгрес на ККП и посоката на развитие на Китай.
От една страна имаме факта, че днес Китайската народна република е втората по големина икономика в света с брутен вътрешен продукт (БВП) от приблизително 17,7 трилиона щатски долара през 2021 г. От друга страна, глобалната криза на неолибералния капитализъм, усилена от ковид пандемията, инфлацията, енергийната криза и войната в Украйна навсякъде води до тенденции на засилване на ролята на държавата, деглобализационни тенденции, разпад на веригите на доставки, реофшоризация.
Имаме промени в поведението на САЩ като основен търговски партньор на Китай и досегашен глобален хегемон. Очакванията на САЩ, че Китай ще последва в развитието си СССР и ще се подчини на логиката на функциониране на американизирания неолиберален капитализъм не се реализираха. В приетата наскоро Стратегия за национална сигурност на САЩ се казва, че КНР „ е единственият конкурент с намерение на промени международния ред и с нарастваща икономическа, дипломатическа, военна и технологическа мощ да постигне тази цел“. И още: „КНР представлява най-сериозното геополитическо предизвикателство за Америка.... Нашата отбранителна стратегия трябва да поддържа и укрепва възпирането, като КНР е наше предизвикателство“. Тази стратегия обяснява започналата търговска, идеологическа, технологическа, информационна война срещу него още при президента Тръмп и продължена при Байдън. Администрацията на Байдън запази огромните търговски мита за Китай, наложени от Тръмп, и разшири своите технологични забрани, за да включи всички усъвършенствани полупроводници и оборудването, необходимо за тяхното производство, да оказва всякакви ограничения на китайските компании.
САЩ инициираха създаването на военния АУКУС пакт, заедно с Великобритания и Австралия, фокусиран върху Индо-тихоокеанския регион, където е и Китай. Имаме възход на китаефобията в САЩ и увеличаващото се количество насилие срещу китайци и азиатци.
Въпрос: Във връзка с всичко това, моля да коментирате някои акценти от словото на Си Дзинпин по време на конгреса?
Проф. Проданов: В своята реч на 20-ия конгрес на ККП Си Дзинпин подчерта, че Китай ще остане отворен към света, но и предупреди за необходимостта от навигация в „неспокойни води“ и „опасни бури“ в бъдещето на Китай. „Ню Йорк таймс“ отбеляза, че във встъпителната си реч пред партийния конгрес на 16 октомври Си споменава думата „сигурност“ шест пъти повече, отколкото думата „икономика“. И вярно е, че на конгреса като стратегия бе поставен много по-силен акцент върху националната сигурност и политическата сигурност като водещи, а след това и на икономическия растеж. Китай в никакъв случай няма намерение да постави политическата, националната, здравната, военната, енергийната, продоволствената, финансовата, дигиталната сигурност на второ място, тъй като е наясно, че без тях не е възможен и ефективен икономически растеж. Разпадът на СССР при перестройката на Горбачов доказа това. Си Дзинпин подчерта, че сигурността е предпоставка за икономическо развитие. Ясно е, че държавата трябва да се намеси активно в условия на криза на глобализираната неолиберална икономика и започнала нова студена война на САЩ. Трябва да съчетае ускореното развитие с устойчивостта, без да се отказва от своята идея за мирно развитие и взаимна изгода в международните отношения. САЩ са за запазване на своята глобална хегемония, докато Китай се придържа към идеята за мултиполярен в свят, в който държавите не се месят във вътрешните работи на останалите и действат за изграждането на споделено бъдеще на човечеството. В екологическата сфера Китай също въвежда ускорено стратегии за екологическа среда и производство. Хармоничното съжителство между човека и природата се разглежда като една от основните характеристики на модернизацията на китайския модел на социализма. Така например, ако вземем енергетиката, то само един от проектите в град Чаоджоу в провинция Гуандун е свързан с изграждане на офшорен вятърен парк с мощност 43,3 GW, което е приблизително колкото цялата енергийна система на Норвегия.
Китай пръв започва в такива огромни мащаби да използва големите данни за управление и контрол на процесите, за да може все по-сложната гигантска държава да реагира бързо на рискове и опасности и да се управлява по-ефективно. Той реагира най-активно на новопоявилия се световен здравен риск, въвеждайки нулева толерантност към опасностите от него, подготвяйки се превантивно и за евентуални биологически войни. Това се видя и при разликите в реакциите, контрола, организацията в битката срещу пандемията от Covid-19 в Китай и САЩ. В САЩ наблегнаха на икономиката, а не на човешкия живот и това доведе до смъртта от пандемията на 3 млн. 262 000 души или 3262 човека на 1 милион население. Това е около осем пъти повече от загиналите американци във Втората световна война – 418 500 човека. В Китай умряха 5226 човека, което е 4 души на 1 млн. население или около 880 пъти по-малко в сравнение със САЩ. Китай в този смисъл реагира 880 пъти по ефективно в защитата на здравната и биологичната сигурност на своето население в сравнение със САЩ. Китай защити човешкия живот и човешкия капитал, САЩ защитиха финансовия капитал, за сметка на човешкия живот. Китай дари стотици милиони ваксини на бедните и по-застрашени от смърт региони в Африка, Азия, Латинска Америка, спасявайки и там милиони човешки животи.
Стратегията на Си Дзинпин и на ККП е да превърнат Китай в „модерно социалистическо общество“ – тоест страна със среден доход – до 2035 г., която с висока вероятност ще се сбъдне.
Въпрос: Как виждате отношенията между България и Китай и какво смятате за тяхното бъдещо развитие?
Проф. Проданов: Бъдещето на отношенията ни с Китай трябва да се гледа в контекста на досегашните ни взаимовръзки. Добре известно е, че България е втората страна в света след СССР, признала Китайската народна република на 3 октомври 1949 г. След това между нашите страни започват активни взаимовръзки, прекъснати от конфликта на СССР с Китай, но постепенно възстановяващи се от 1970-те години насам, когато е подписано споразумение за развитието на научно-техническо сътрудничество. Когато през 1987 г. Тодор Живков посещава Китай, е много впечатлен от китайския модел на развитие и има идея да се опита да го въведе и у нас, правейки конвергентен модел на социализма във взаимодействие преди всичко с Германия. За това е остро критикуван от Горбачов и става една от причините за преврата срещу него. По негово време имаме спогодба в областта на културата и редица български студенти завършват образованието си в Китай. Тези отношения се разгръщат и след преврата срещу Тодор Живков и реставрацията на капитализма в България и превръщането й в периферия на капитализма от капиталистическия център, управлявана от компрадорски и клептократски политически елити. Колеги от Българската академия на науките имат съвместен проект с китайски учени. В български училища и университети се изучава китайски език. В Софийския и Великотърновския университети действа Институтът „Конфуций“. Имам колеги, които се специализират в областта на китаистиката. През 2015 г. на български бе издадена „Китайската мечта“ на Си Цзинпин и аз участвах в представянето й в китайското посолство. След 1989 г. имаше вълна на китайски мигранти към България, особено към София. И в блока, в който аз живея има и китайски семейства, а срещу него има китайски ресторант. Някъде прочетох, че в САЩ китайските ресторанти са повече на брой отколкото МакДоналдс. Бих могъл да кажа нещо подобно и за България. Само в София са десетки, предлагащи храна не само на място, но и за в къщи, включително и чрез поръчки онлайн и така китайската кухня всекидневно достига до хиляди българи.
През 2019 г. българският президент Радев посети Китай и се утвърди идеята за стратегическо партньорство между нашите страни. България се включи в инициативата „16+1”, която сега е Механизъм за сътрудничество между Китай и ЦИЕ. Има създадена Национална асоциация „Един пояс, един път“. По този повод у нас се проведе българо-китайска конференция и аз бях един от участниците в нея. На конференцията бяха изразени големи надежди за увеличаването на китайските инвестиции в страната ни, от които тя има нужда. За съжаление, българските правителства не проявиха достатъчно инициатива в тази област и съседни нам държави като Гърция и Сърбия се включиха много по-активно в нея. Има Българо-китайска търговско-промишлена палата, насърчаваща и подпомагаща българо-китайските търговско-икономически отношения. Разгърнаха се търговски отношения като през последните пет години търговията между нашите страни се удвои. Общо вносът и износът е между 3 и 4 млрд. долара, но при значителен търговски дефицит от страна на България, което е проблем, на който се търси решение. За съжаление честата смяна на българските правителства през последните години е фактор, който затруднява нашите отношения и е един от факторите за недостатъчна активност от българска страна в развитието на тези отношения.
В момента наблюдаваме изострящо се противопоставяне между Запада, от една страна, Русия и Китай от друга страна. В този контекст в България днес има засилена битка между русофили и русофоби, но това не води до противопоставяния засега по въпроса за връзките с Китай, нито за промени на нагласите към него от страна на българския народ, какво наблюдаваме например в САЩ.
В много отношения връзките между България и Китай са зависими от поведението на ЕС, който в момента е в тежка криза, резултат на действията му по отношение на Русия във връзка с войната в Украйна. През последните години започналата търговска, технологическа и идеологическа война на САЩ с Китай, стратегията на САЩ за разделяне на американската икономика от китайската и за завръщането на американските компании в САЩ или преместването им в други азиатски страни намери отражение и в поведението на ЕС, който започна да проявява сдържано отношение към разгръщането на отношенията с Китай и ратифицирането на голямото инвестиционно споразумение постигнато с него. За задържането в тази област допринесе и ковид пандемията, която се превърна във фактор за проблеми в глобалните стойностни вериги между Китай и ЕС. Надявам се, че започналата търговска и технологична война на САЩ с Китай, чието влияние се чувства и в ЕС няма да попречи на по-нататъшното развитие на българо-китайските отношения.