Самоукият художник Хан Ючън наскоро дари две от своите маслени картини на Националния музей на изкуствата в Пекин. На едната е изобразен тибетец от югозападната провинция Гансу, а на другата завладяваща гледка на терасираните полета. Дарението бе направено при откриването на самостоятелната изложба на Хан Ючън на тема „Преследване на мечтите с чисто сърце“.
В нея са представени десетки картини с маслени бои, в които художникът разказва за саможертвите, направени в преследване на мечтата му за изкуство в продължение на десетилетия, како и за китайските земеделци през последните 50 години.
Хан Ючън се влюбва в рисуването с маслени бои на 14 години. Той ходи на уроци за аматьори, където се учи на изкуство от преподаватели от Централната академия за изящни изкуства.
След 2009 г. пътува в югозападната и северозападна части на Китай, където рисува портрети на хора от етническите групи. В настоящата изложба художникът споделя любовта си към природата, хората и изкуството от тези места.
От земеделци в планината Тайхан от средата на 70-те години на миналия век, млади накъдрени жени от 80-те, до пастири, производители на чай и певци от отдалечени места, където живеят малцинствени етнически общности, които забогатяват в новата ера, Хан Ючън улавя тези оригинални образи на обикновените хора, отразявайки огромните промени в историята на Китай през последните 50 години.
Интересът му към рисуването е повлиян от семейната среда и той го харесва като хоби от дете. Хан Ючън израства в гр. Хандан, провинция Хъбей, и е по-голям късметлия от връстниците си по отношение на изкуството.
Град Хандан е стара революционна база, където са погребани костите на загиналите в битките борци от провинцията. Там се пазят много маслени картини за антияпонската война, които са изключителна рядкост в първите дни от основаването на КНР. Хан Ючън още от дете е очарован от тях и така в сърцето му покълват семената на изкуството.
През 1963 г., когато е на 9 години, започват да го наричат „малкия художник“, след като прерисува портрета на известния революционер Лей Фън от една дърворезба. През 1968 г. Хан Ючън за първи път се запознава с маслената живопис и това се оказва ключово събитие за бъдещето му.
След повече от три месеца обучение той вече е наясно със структурата на скиците и техниките за рисуване с маслени бои. Това се превръща и в основа за бъдещото самостоятелно трупане на умения и знания.
След като приключва с уроците по рисуване и се завръща в родния си град, Хан Ючън изглежда е намерил ключа за маслената живопис. Той използва почти цялото си време, за да скицира, да се упражнява, да се опитва да изобрази с маслени бои картини от живота. През почивните дни ходи в планината Тайхан, за да рисува пейзажи и старите земеделци.
С непрекъснатото усъвършенстване на уменията му за скициране постепенно изкристализира и мечтата му да стане художник.
Хан Ючън си спомня, че на кандидатстудентския изпит за Централната академия за изящни изкуства през 1976 г. той е с най-висок, но трябва да се откаже от следването, защото семейството му не е в състояние да покрие разходите за обучение. Той обаче е твърдо решен да продължи по пътя на изкуството и продължава да скицира. Благодарение на тази своя упоритост Хан Ючън успява да се превърне в това, което е днес.
Той прави скици не само в планината Тайхан и родния му град, но и в Тибет, Вътрешна Монголия, Синдзян и дори в районите с етнически малцинства, като Юннан, Гуейджоу, Хунан и др. Чрез различните ярки образи младият художник вниква дълбоко в навиците, личностните характеристики и духовно царство на тези хора, както и топографията и историческите промени на различните места. Той разпознава силата на духа на тибетците, която се отразява не само във външните особености, но и в характера им.
Постепенно Хан Ючън съзнателно разширява творбите си от портрети до огромни платна с много хора, както и пейзажни картини с размери от по-малко от 1 кв. м до 4 или 5 кв. м. Да се нарисува нещо толкова мащабно не е никак лесна задача и завършването му отнема по седем до осем дни работа на силна светлина на открито. Такива произведения са с по-богато съдържание и по-силно визуално въздействие, а самият художник калява волята си в процеса на работа.