Д-р Румен Петков
В международните отношения се очертаха няколко подхода. Двата най-показателни са този на Китай, който е насочен към двустранно и многостранно взаимоизгодно сътрудничество, при което всяка страна е доволна, и този на някои западни страни, насочен към противопоставяне, "сдържане", протекционизъм и други проекции на менталността от Студената война. Ясна индикация за китайската политика е речта на генералния секретар на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин, който заяви, че Китай ще отвори дверите си за останалата част от света.
Китай, разбира се, е готов да защитава суверенитета и териториалния си интегритет, но, както каза Си Дзинпин на конгреса на ККП, задачата днес е да се направят още по-големи приноси към световния мир и развитие. Това е в противовес на реториката на политици от Вашингтон, които сякаш са застинали в периода на Карибската ядрена криза.
Връщайки се на думите на Си Дзинпин, той каза, че Китай ще бъде последователен в "задълбочаването на реформата" и "отварянето", както и в преследването на висококачествено развитие. Както заяви той, един проспериращ Китай ще създаде много възможности за света. Така ли е това? Нека да видим фактите. Да вземем, например, Африка, която е най-бедния континент, макар че се очертава да играе ключова роля в човешкото развитие през 21-и век, най-малкото защото ще удвои населението си. Докато някои страни, сред които САЩ и Франция, са заети с военни интервенции, преврати срещу африкански правителства и източване на ресурси, Китай инвестира в африканската инфраструктура и помага за бързата урбанизация на континента чрез директните си инвестиции.
Повече от 2200 китайски фирми са работили в Африка през 2013, а днес те са повече. През 2003 е имало едва 74 милиона долара инвестиции на Китай в Африка, през 2018 те са скочили вече на цели 5,4 милиарда долара, а днес се смята, че Китай е инвестирал над 23 милиарда в африканската инфраструктура. Един такъв пример е проекта за жп линия по крайбрежието на нигерия на стойност 12 милиарда долара, както и проект за икономическа зона и мегапристанище в Багамойо на стойност 11 милиарда долара. Покрай инфраструктурните инвестиции, Китай помага на "черния континент" да се справи с проблеми като бедността, неравенството, здравеопазването и хигиената. Така например КНР беше основнен донор на ваксини за Африка, за разлика от богатите страни, които бяха ангажирани с т.нар. "ваксинационен национализъм", запазвайки ваксините си само за себе си.
Големите китайски проекти като "Един път, Един пояс" по същество отварят Китай към света, но и също така отварят целия свят по принцип. "Един път, Един пояс" по-специално свързва цяла Евразия и Африка, създавайки пътно-транспортни, културни, икономически, търговски и политически връзки между десетки държави и милиарди жители на Земята. И е факт, че тези проекти и отношения се развиват на принципа на уважението към суверенитета на всяка страна, ненамесата във вътрешните работи, прозрачността и взаимната изгода.
От другата страна, е подхода на държави като Съединените щати, които за съжаление напоследък отстъпиха от ценности, които някога сами прокламираха като свободната търговия, международното право и прочее. Днес тези сили се опитват да разделят света чрез търговски и митнически войни, финансови и икономически санкции, политика на "сдържане", повишаване на военното напрежение и изграждане на военни съюзи, насочени срещу сигурността на други страни.
С всеки изминал ден обаче, се вижда, че китайският диалогичен, дипломатичен и отворен подход е по-печеливш. При това печеливш както за Китай, така и за цялото човечество, а не само за една част от хората, чиито управници са ги нарекли "златен милиард". Все повече държави избират да работят с Китай, с китайски фирми и инвеститори, да си сътрудничат с Пекин не само за търговия и инфраструктура, но и в области като здравеопазването, културата и образованието. И това е разбираемо, защото в Китай днес е популярна концепцията за "единната съдба на човечеството". От друга страна, сред някои кръгове във Вашингтон е популярна концепцията за "сдържане" и глобална хегемония. Повече от ясно е кое ще предпочетат повечето държави по света.