Преди 15 години пожар отнема родителите на Фу Чаосиен, а самата тя получава 70% изгаряния. Това обаче, което настъпва след огнената стихия – икономически трудности, злословия и липсата на увереност във външния ѝ вид, я вкарва години наред в черна дупка.
Днес Фу Чаосиен е вече на 20 години, учи електронно инженерство в Университета за лека промишленост в град Джънджоу, и благодарение на своята упоритост, отличен успех и характер от миналата година е държавен стипендиант.
От комплекса за малоценност до днешната увереност в себе си, израствайки Фу Чаосиен осъзнава, че никой не е перфектен, а несъвършенствата са онова, което я мотивира да работи още по-усилено над себе си. Момичето не забравя също добротата, която е срещала в живота си и казва, че тя е тази, която малко по малко я е излекувала емоционално след семейната трагедия.
„След приемния изпит в университета казах на близките си, че никога няма да отида в Пекин. Но сега мисля, че този град все още ме привлича. Макар да имам неприятни спомени там, не мисля, че трябва просто да се откажа толкова лесно“, споделя тя.
Напоследък Фу Чаосиен учи упорито за приемния изпит за магистратура: „Все още искам да отида в столицата и се надявам да ме приемат в Пекинския технологичен университет“.
Фу Чаосиен е родена през 2001 г. в град Син'ян, провинция Хънан, но още като малка се мести заедно с родителите си в Пекин, където те работят. Баща ѝ се занимавал в строителството – инсталирал врати и решетки на за прозорци. Работата била достатъчно, а доходите добри, и семейството отворило малък гаражен магазин, в който продавала майка ѝ.
„Честно казано доходите ни бяха добри и не живеехме никак лошо по това време. Семейството ми имаше два автомобила, а баща ми искаше да купи багер. Разбирахме се добре“, спомня си Фу Чаосиен, чието хубаво детство обаче приключва, докато е на 6 години.
Една декемврийска вечер през 2007 г. семейството вечеряло, когато в дома им избухва пожар. От този ден Фу Чаосиен си спомня само страха, която я е обзел при вида на пламъците в стаята, и след това загубила съзнание.
По-късно разбрала, че пожарът е причинен от газова бутилка. По това време семейството живеело в малка къща и щом пожарът започнал, изходът се оказал блокиран и тримата били хванати в огнен капан.
„Баща ми почина от обгазяване, а майка ми и аз бяхме откарани в интензивно отделение. Имах 70% изгаряния, но все пак бях малко по-добре от майка ми. Тя прекара дълго време в интензивното без да се подобри. Роднините ни прецениха, че няма надежда и я върнаха в родния ѝ град, където на следващата година тя почина“, описва сполетялата я трагедия Фу Чаосиен.
След това момичето продължава да се лекува в Пекин. Заради неуспешна операция едната ѝ ръка се оказва напълно парализирана. Баба ѝ и дядо ѝ изхарчили всичките си спестявания и им се наложило дори да вземат още много пари на заем, но въпреки това не можели да си позволят скъпите разходи за болница в Пекин, така че взели решение да върнат и Фу Чаосиен в родния ѝ край, където да продължи лечението.
От пожара до изписването на момичето от болницата минават девет дълги месеца, а заради липсата на средства тя нямало как да продължи с поддържащо лечение, нито дори да ходи на контролни прегледи.
Най-лошото за нея обаче били белезите, които стигали до лицето ѝ. Когато се върнала на училище някои от съучениците ѝ се подигравали и се шегували с тях. Това отношение оставило дълбока психологическа травма у нея. „Все още се притеснявам, когато видя деца“, споделя Фу Чаосиен.
Това я накарало да се затвори в себе си и да страни от другите деца, нямала приятели. „Тогава учех добре. Знаех въпросите на всеки изпит, но просто не ги пишех. Разбрах и всички домашни, които учителите ни даваха, но не ги правех. Чувствах, че не мога да се сближа със съучениците си, а по-късно самата аз не исках“, спомня си Фу Чаосиен и добавя, че била много агресивна, тъй като мислела, че всички са враждебно настроени към нея.
След като влива в прогимназията, Фу Чаосиен постепенно започва да гледа на миналото си по-спокойно, приема го и това я прави по-весела и отворена.
„Когато бяхме в гимназията, имахме ток до 5:30 часа. Обикновено ставах в 5:10 ч. Когато имаше ток, вече бях в класната стая. Когато изгаснеше лампата през нощта, продължавах да уча тайно до след полунощ“.
Годините упорито учене се изплащат и Фу Чаосиен е приета във Факултета по компютърно и комуникационно инженерство при Университета за лека промишленост в град Джънджоу. Причината да избере тази специалност е, че тя има добри перспективи за работа и добри доходи. Най-голямата ѝ надежда е да печели достатъчно, за да промени своя и на баба си и дядо си живот. „Не искам баба и дядо да се занимават със земеделие. Искам да ги изведа навън, да видят повече неща и да им дам по-добър живот“.
В университета Фу Чаосиан става член на студентския комитет на факултета и отговаря за организирането на някои доброволчески мероприятия. Същевременно е и заместник-секретар на клуб по изкуства, като планира много културни и спортни дейности в университета.
В началото Фу Чаосиен казва, че била малко притеснена и смятала, че всички се взират в белезите ѝ, но скоро усетила приятелското отношение на хората около нея.
Тази година е последната на Фу Чаосиен в университета и тя е спечелила седем провинциални и повече от 30 университетски отличия. Казва, че причината да работи толкова усилено, е че иска да бъде все по-добра.
Миналото е зад гърба ми, и сега, когато мога да гледам напред в бъдещето, категорична е Фу Чаосиен, макар да признава, че дълго време се чувствала некомфортно от белезите си, когато се гледала в огледалото: „Нищо чудно, че всички се страхуваха, самата аз се страхувах от себе си“. „По-късно обаче, често се взирах в лицето си и усещах, че изглеждам много добре. Преди пожара си мислех, че съм хубаво момиченце. След пожара в началото може да съм била малко некрасива, но постепенно отново върнах увереността си в това как изглеждам“.
Оптимистичният характер е това, благодарение на което Фу Чаосиен бавно да излиза от черната дупка на негативните емоции. Сега, подобно на други млади момичета, тя обича да носи хубави дрехи, да се гримира, както и да си угажда, когато има възможност.
Досега Фу Чаосиен не се е влюбвала и смята, че това чувство трябва да дойде естествено. Тя иска първо да се отдаде на кариерата си, да постигне нещо и след това да мисли за личния живот. Като много други съвременни младежи. И казва, че независимо къде я отведе живота и какво ѝ се налага да прави, ще продължи да учи усърдно и няма да загуби добротата си. Сигурна е, че иска да използва силата си, за да са помага и се грижи за хора, които имат нужда от това.