„На фона на сложната международна обстановка, като влиятелни страни в света, Китай и Германия трябва да си сътрудничат, за да допринесат за световния мир и развитие“, заяви китайският председател Си Дзинпин по време на срещата си с германски канцлер Олаф Шолц, който бе на посещение в Пекин.
Шолц посочи, че Германия е готова да укрепва взаимното разбирателство и доверие с Китай, както и да полага усилия за запазване на стабилното и по-нататъшно развитие на отношенията си с него.
През последните пет десетилетия икономическото и търговското сътрудничество е основата на двустранните отношения. Според статистиката, шест години поред Китай е най-големият търговски партньор на Германия, а 47 години поред Германия е най-големия търговски партньор на Китай. Според доклад, представени от Китайско-германската търговска камара, през миналата година 60% от германските компании в Китай са реализирали ръст, а над 70% заявяват, че ще увеличат инвестициите си в страната. При настоящото посещение на Шолц в делегацията бяха представители на 12 германски водещи компании в секторите за машиностроенето, химическата промишленост, медицината, хранителни продукти и други.
Преди посещението си канцлерът даде ясно да се разбере, че не желае „разделяне“ с Китай. В разговора си със Си Дзинпин той за пореден път заяви, че Германия подкрепя търговската либерализация и икономическата глобализация и е против „разделяне“ с Китай. Германия е готова да задълбочи икономическото и търговското сътрудничество с Пекин и подкрепя компании от двете страни да инвестират и работят на пазара на другата.
„Все по-сложна става ситуацията, все по-решителни трябва да са Китай и Европа да се придържат към взаимното зачитане и взаимноизгодното сътрудничество“, заяви Си Дзинпин по време на срещата с Шолц. „Китай винаги е разглеждал Европа като всестранен стратегически партньор, подкрепя стратегическата ѝ самостоятелност и се надява тя да има стабилност и просперитет“, заяви още китайският лидер. С това Си Дзинпин показа, че Китай е готов заедно с Германия да продължи тенденцията за развитие на двустранните отношения, да търси оптимални ползи от прагматичното сътрудничество, тъй като това е в интерес на двете страни, Европа и света.