Автор: Проф. дфн д-р ист. Нако Стефанов
Днес, когато говорим за ХХ конгрес на ККП и достиженията, постигнати от КНР през последните десетилетия, следва да започнем от това, откъде тръгва Китай и на тази база да се направи равносметка на направеното във времето. Трябва да припомним, че до началото на Първата Опиумна война (1840-1842 г.) Китай е най-голямата икономика в света. Именно с тази война започва т.нар. „Век на унижението на Китай“. След края на Втората Опиумна война (1856-60 г.) Поднебесната изпада в полуколониално състояние. Синхайската революция през 1911 г., освобождавайки страната от Цинската династия, не успява да формира условия за преодоляване на негативните тенденции в развитието на Китай. Точно обратното засилва се разпокъсването на територията. На практика отделят се редица региони – т.нар. „Външна Монголия“, Тану-Урянхай/т.е. съвременна Тува/, Тибет и днешният Синдзян-Уйгурски район. По места т.нар. „милитаристи“, т.е. генерали-губернатори на редица провинции водят напълно самостоятелна политика. През 1927 г. управляващата сила на Китайската република Гоминдан-ът, който е начело на властта след Синхайската революция, започва репресии срещу китайските комунисти. Така стартира Гражданската война, продължила след известно прекъсване в края на 30-те и първата половина на 40-те, до 1949 г. От 1931 г. Японската империя започва агресивни действия срещу Китай, които от 1937 г. се превръщат в пълно мащабна война, завършила едва с капитулацията на Япония на 15 август 1945 г.
В момента, когато след победата в тази Гражданска война на 1 октомври Мао Дзъдун обявява създаването на Китайската народна република, страната заедно с Индия и Етиопия, е сред трите най-бедни държави в света. Тръгва се по пътя на следвоенното възстановяване, след което се обявява курс на „Нова демокрация“. Въпреки че този преходен период се смята, че ще продължи десетилетие, той продължава само три години – 1949-1952 г. Междувременно в рамките на вече започналата „Студена война“ на Запада срещу световния „Червен проект“ започва „горещ сблъсък“ на Корейския полуостров, в който Народно-освободителната армия на Китай участва с 1 милион доброволци.
С първата петилетка – 1953-57 г. започва социалистическото строителство в КНР, което първоначално се ползва със значителна подкрепа от страна на СССР. Успехът на първата петилетка води до известно главозамайване от успехите, изразило се в т.нар. „Голям скок“(1958-1961 г.). Същият представлява стремеж да се надскочат обективните ограничения, налагани от изостаналостта на страната, като се използва ентусиазмът на трудовите маси. Тези „забягвания“ напред довеждат до силно незадоволителни резултати, които изискват да се тръгне към курс на т.нар. „регулиране на икономиката“ – 1961-1965 г.
Тук следва да се каже, че за основа на социалистическото строителство на КНР е взет на въоръжение съветският централизирано-планов модел на т.нар. „държавен социализъм“. Т.е. моделът на СССР - страната осъществила първа великата мечта на човечеството за равенство, справедливост и солидарност, т.нар. Велик Червен проект. По своята същност това е мобилизационен формат, при който държавата мобилизира обществото за ускорено развитие в случай на необходимост от излизане от състояние на изостаналост и осъществяване на „първично догонване“. Този модел демонстрира също оптимални резултати в случай на извънредна обстановка като война и други подобни. По своята същност „държавният социализъм“, преодолявайки едрата частна собственост, основавайки се на централизираната държавна собственост, управлявана по един планомерен начин, определено сдържа човешкият егоизъм и насочва развитието на обществото в посока на приоритетно удовлетворение на обществения интерес.
Но държавният социализъм като управленска структура се базира на вертикална йерархия, която във времето, започва да се конституира като специфичен, т.нар. „номенклатурен слой“. Последният започва да формира интереси, различаващи се от тези на обществото. Или казано с други думи, човешкият егоизъм, лишен от възможността да се проявява и доминира чрез частната собственост, намира начин за своята изява чрез номенклатурния „вертикал“. Именно този феномен позволява да
разберем контрареволюцията в бившия СССР и социалистическите страни от Източна Европа.
Дън Сяопин започна реформите като обяви, че Китайската революция е едва в своето начало. Това позволява в рамките на реформите Китайската народна република „да глътне“ капитализъм, да въведе многообразие на формите на собственост, да използва пазарни механизми, да привлече западни и източни капитали и инвестиции, да позволи чуждият капитал да извлича свръхпечалби. Но не в името на обогатяването на тесен компрадорски слой, който да съдейства на Запада да колонизира страната. А в името на използването на цивилизационните достижения на капитализма в областта на техниката и технологиите. За да се случи именно това, за него строго следи ККП, която осъществи дълбоки икономически, политически и даже социални компромиси. Но никога не направи идеен компромис. Тя не се превърна в социал-демократическа, нито в някаква друга „тути-кванти“ партия, а остана вярна на своето „Комунистическо верую“. И по този начин накара капитализма – свой и чужд, да работи за развитието на китайския социализъм.
Така въпреки мечтите на Запада, че чрез „откриването на Китай“ към чужди инвестиции, капитали, частна собственост и пазарни механизми ще могат след разгрома на европейския социализъм да ударят и по китайския социализъм, това не се получи. Точно обратното, САЩ си вярваха, че няма нищо страшно в това да „изпратят“ промишлеността си в Китай, нека китайците да работят за тях. Нали при тях остават иновациите и финансите. Но се оказа, че където отива промишлеността, там отиват и иновациите, а където са промишлеността и иновациите, натам отиват и финансите. И скоро се оказа, че КНР става основния държател на ценни книжа на САЩ.
А в крайна сметка още на етапа на реформите КНР успя да преодолее един от недостатъците на икономическите модели на „Държавния социализъм“, които в много области функционираха в режим на екстензивна, динамика. Докато в Китай се започна функциониране в режим на интензивна динамика.
Така социализмът с китайска специфика се оказа превъзхождащ модел на социално-икономическо динамика по отношение на доминиращия света неолиберален модел. При това не само спрямо неолиберализма в периферните и полупериферните страни на капитализма, но даже и спрямо неолибералната схема в центъра, т.е. в развитите страни на капитализма.
Тук ще добавим, че, започвайки с „татчеризма“ и „рейгъномиката“, неоконсервативният-неолиберален модел на капитализма в буквалния смисъл на думата „издуха“ всичките съществуващи дотогава схеми на капиталистическо функциониране – от моделите на „социал-демокрация без социализъм“ през тези на традиционен либерализъм със социални пазари с повече или по-малко кейнсиански привкус до класическите национал-консервативни такива. И тази доминация продължи до „Глобалната криза“ през 2008-2010 г., когато моделът на социализъм с китайска специфика доказа своето превъзходство.
ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия направи равносметка на последното десетилетие, когато начело на ККП и КНР е Си Дзинпин. Да, има с какво да се похвали партията и държавата. През 2014 г. КНР надмина по БВП/брутен вътрешен продукт/ по паритет на покупателна способност САЩ и стана първата икономика в света. През 2021 г. бе достигнато равнище на „сяокан“, т.е. средно равнище на благосъстояние. Бе ликвидирана абсолютната бедност. Покажете даже най-развита капиталистическа страна в света без „социално дъно“. Китай днес има най-голямата „средна класа“ в света, докато такава на Запад намалява с ускоряващи се темпове.
През 2012 г. Си Дзинпин обяви инициативата „Един пояс, един път“, най-голямата мирна социално-икономическа инициатива в света, следваща принципа на „взаимноизгодното развитие“ на всички участващи в тази инициатива. Фактически през последното десетилетие КНР се превърна в свръх-държава, осъществяваща „великото възраждане на китайската нация“.
На сегашния ХХ конгрес на ККП бяха издигнати редица много нови инициативи. Китай влиза в нова епоха. Същата може да бъде обяснена по следния начин: Досега динамиката на Китай се основаваше основно на производство със средно равнище на технологичност, при което външната търговия, т.е. външните пазари бяха локомотива на икономиката. Казано с други думи това бе етап на догонването.
Отсега нататък КНР тръгва към производство, базирано на високи технологии, а вътрешният пазар става локомотив на развитието. Накратко, Поднебесната влиза в етап на изпреварването, чийто цел е достигане на равнище на модерно социалистическо общество. Т.е. такова, което превъзхожда по своите материално-технически, културно-духовни и политически параметри развитите капиталистически държави.
В глобален план на ХХ конгрес Генералният секретар Си Дзинпин обяви, че Китай „ще продължи да насърчава създаването на общност с единна съдба за човечеството“, както и че Китай ще бъде една от основните опори на мира в съвременния свят.
На фона на всички тези нови инициативи и идеи, като че ли малко встрани от вниманието на различните анализатори и коментатори, остана един изключително важен момент. ХХ конгрес на ККП става начало на, нека да го наречем, глобално възраждане на Великия Червен проект.
С разпада на СССР и страните на източноевропейския социализъм Великият Червен проект на социалната солидарност, социалната справедливост и социалното равенство, бе буквално пратен в задния двор на историята. Както казваше американският кремлинолог Френсис Фукуяма /да, това е оригиналното му изследователско направление/ „Настъпи краят на историята“. Т.е. оттук нататък ще господства само парадигмата на неоконсерватизма-неолиберализма. И ХХI век ще бъде американски век. Но днес самият Фукуяма се отказа от тези свои прибързани прогнози.
Днес, когато неолибералният ред започна буквално да се „пука по шевовете“ стана ясно, че моделът, който предлага най-оптимистична съдба на човечеството е този на обновения Велик Червен проект. И както подсказва ХХ конгрес на ККП този обновен Червен проект ще бъде в различни цветове и характеристики – китайски, кубински, виетнамски, корейски, а защо не руски и даже американски… А може би и български, нали Читателю…!?