Автор: Симеон Миланов
Кога и как се зараждат българо-китайските отношения.
Този октомври се навършиха 73 години от установяването на дипломатически отношения между България и Китайската народна република. България, както е известно, е втората държава в света след СССР, която признава Китайската народна република. Българинът Георги Димитров, ръководител на Коминтерна оказва особено решителна роля за формирането на единен народен фронт в Китай срещу японската агресия през 30-те години на миналия век. Интересно е, че патриархът на българската литература Иван Вазов е популярен в Китай през 30-те години на ХХ век. Разбира се, връзката е скрепена и от факта, че Китай от 1937, а България от 1944 се борят срещу силите на фашистката Ос Берлин - Токио.
Но отношенията между китайци и българи могат да се проследят дори много по-назад във времето. Създателите на българската държава от династията Дуло, в която особено изпъкват имената на хан Кубрат, хан Аспарух и хан Тервел, извеждат родословието си от хунски владетели, сред които Атила и Ирник, а хуните от своя страна, както е добре известно, са живяли в Източна Азия, имали са отношения с империята Хан и дори за кратки периоди са владели отделни китайски територии като днешната провинция Гансу и въобще района на пустинята Гоби.
Интересен факт е, че древният български календар е свързан с китайския календар и това е доказателство за дълбоките и древни връзки между нашите древни народи. Още един интересен факт е, че миналата година учени секвенсираха ДНК на български първенец/боил от епохата на цар Симеон Велики (IX век), а резултатът показа някаква етногенетична близост с хората, които са живял в Северен Китай, Монголия и други райони на Източна Азия.
Как се развиват отношенията между двете страни и на каква база?
През есента на 1950 година КНР и НРБ си разменят посланици и двустранните отношения се развиват пълномащабно през почти цялото десетилетие. Подписани са договори за сътрудничество в културата, науката, технологиите, земеделието и търговията. Приятелските контакти между двете страни зачестяват, а през 1952 година е подписан и първият търговски договор.
Също така е важно да се отбележи, че през 1950 започва студентски обмен между Китайската народна република и Народна република България.
Този позитивен период в двустранните отношения за съжаление намалява като интензитет и всеобхватност през 60-те години, когато под въшно влияние българо-китайското сътрудничество отслабва. За щастие през 1970-те години се връща частично динамиката в сфери като търговията, културата и мореплаването. В края на 80-те години и по-точно през 1987 година генералният секретар и ръководител на България Тодор Живков посещава КНР, което бележи нов етап на развитие на двустранните връзки.
Обобщено може да се каже, че въпреки геополитическите трудности, особено през 1960-те, двете страни успяват да установят едни позитивни и продуктивни отношения, което в не малка степен се дължи и на идеологическата близост. Въпреки всички трудности, НРБ и КНР успяват да създадат една дълготрайна връзка във всички обществени сфери от търговията до културата и образованието.
Какво беше направено през последните десетилетия за българо-китайските отношения?
Българо-китайската дружба продължи да се развива и през новото хилядолетие, като търговските, културни и политически контакти станаха по-интензивни, въпреки че България беше инкорпорирана в геополитическите структури на САЩ и сфера на влияние, а Китай се насочи към изграждане на това, което в страната наричат "обща съдба на човечеството". България все пак е част от инициативата "Един пояс, Един път", както и механизма за сътрудничество "Китай - Централна и Източна Европа 17+1".
Страната ни твърдо седи зад принципа за единен Китай и признава едно-единствено легитимно китайско правителство, а именно това в Пекин, в което ръководна роля има Китайската комунистическа партия. От своя страна Китай никога не си е позволявал, за разлика от други велики сили, да се намесва във вътрешните работи на България или да коментира геополитическите избори на българските политически елити, дори когато те се разминават с българските и китайските национални интереси, както и желанието на българската нация.
Според Китайската митническа администрация, през 2004 търговският обмен между двете страни е бил 410 милиона долара. Само две години по-късно той е 1,8 милиарда долара, а през 2014 вече е 2,17 милиарда долара. Към днешна дата цифрата е още по-голяма. България изнася за далекоизточния гигант медни катоди, сребърна и златна руда, царевица и други суровини, а внася всичко - от соларни панели през автомобили и електроника до текстилни изделия. За китайския пазар интерес представляват и български земеделски продукти, вино, козметика и прочее.
В България имаше производство на китайски автомобили, а освен това има филиал на Хуауей и Джунсин, както и филиал на Китайската банка за развитие и други. През 2019 е постигнато съгласие за създаването на "Световен партньорски център 17+1" в София, който да подкрепя консултантски услуги на институции и предприятия от механизма 17+1.
В културната сфера също има напредък. В СУ "Св. Климент Охридски" има секретариат на Консорциума на институциите за висше образование на Китай и държавите от Централна и Източна Европа от 2014 година. В България оперира институт "Конфуций" и китайски културен център. Все повече са българските ученици и студенти, които избират да учат китайски език, а някои дори и да следват в Китайската народна република, както впрочем има и обратен процес - китайски студенти учат в България.
Перспективи
Азбучна истина е, че ХХI век е векът на Азия, а на този континент най-значимо място заема Китай, където живеят 18 % от цялото човечество. В този смисъл идеята за политика на разделението и конфронтацията, подплатена с манталитет от Студената война, каквито развиват някои геополитически фактори, е безумие. Нима Европа може да се конфронтира с почти една пета от човечеството? Световният мир и просперитетът в Евразия през този век ще зависят до голяма степен между взаимодействието и развиването на връзките между Европа и Китай. В този смисъл пред българо-китайските отношения се откриват големи перспективи, тъй като България може да се каже, е врата на Запада към Изтока, и на Изтока към Запада. Ние сме най-източната страна на Запада, и в известен смисъл най-западната врата на Изтока.
Пет от десетте европейски транспортни коридора пресичат България. Страната има излаз на Черно море с две важни пристанища - Варна и Бургас, а също така и пристанища на река Дунав, които я свързват с Централна Европа. България граничи и с Турция, съответно и с Близкия изток, но в същото време е член на ЕС. Въпреки временните геополитически конюктури, България има традиционни отношения и с Русия. Така страната е своебразен кръстопът между Запада, Близкия изток и Русия, което я превръща в интересна и важна за Китай.
Българското стратегическо положение, както и нашите традиции в различни сфери на земеделието, науката, електрониката и прочее, могат да се съчетаят успешно с големите китайски научно-технически, инфраструктурни, търговски, културни и политически инициативи, за да гарантират мира, стабилността и просперитета в Балканите като малка, но важна част от Евразия. Разбира се, някои, които все още живеят в Студената война и с манталитет на противопоставянето, ще се опитват да повлияят на България и да й попречат да развива връзките си с Китай, които смея да твърдя, най-големият шанс на страната ни за просперитет. Но това не бива да спира България и Китай!