Китайската народна република връща своето историческо и законно място в Организацията на обединените нации на 25 октомври, 1971 година. До 1971 година САЩ и съюзниците им подкрепят сепаратистките власти на остров Тайван, които представляват фактическа дясна военна хунта, заела тази китайска територия, за "Република Китай". Това се променя в резултат на едно ползотворно за международните отношения разведряване в китайско-американските отношения.
Някогашното поколение американски политици и дипломати като Ричард Никсън и Хенри Кисинджър осъзнават, че няма как да отрекат правото на стотици милиони китайци, живеещи в континентален Китай, на представителство в ООН. Още повече, че Китайската народна република е страна-победител във Втората световна война, която допринася изключително много за победата във войната срещу милитаристка Япония. Разбира се, САЩ искат да използват това признаване за своите цели и в противоборството си със СССР, но така или иначе, резултатът е, че КНР връща легитимното си място в ООН.
Всъщност, признаването на КНР за представител на китайския народ в ООН е широко подкрепяна международна стъпка. Така резолюция A/L 630 от 25 септември, 1971 година е прокарана от цели 23 държави. Тези държави се застъпват за "възстановяването на всички права на Китайската народна република и прогонване на представителите на Чан Кай Ши" (военният диктатор на националистическата хунта, която заема територията на Тайван след 1949). Това иде да покаже, че не става въпрос за ограничено явление, постигнато в резултат на американско-китайски договорки, а за голяма международна подкрепа за връщане на правата на Китайската народна република.
В крайна сметка КНР е приета в ООН със 76 гласа "за". Това показва, че има сериозен международен консенсус по това време за значението на КНР на международната сцена и като единствен легитимен представител на китайския народ.
По този повод бившият генерален секретар на ООН Бан Ки-мун казва, че с връщането на Китай на законното му място "Организацията на обединените нации стана универсална организация от гледна точка на размера и съдържанието си".
Оттогава насам почти целият свят признава Китайската народна република за легитимен представител на китайския народ в ООН. Всъщност, КНР е един от най-важните членове на организацията, бидейки постоянен член на Съвета за сигурност. За тези 51 години КНР последователно следва политика, която насърчава международния мир, деескалация на напрежението, диалогичност и разум. Много пъти именно правото на вето на КНР спасява света от сериозна конфронтация и злоупотреба с позицията в ООН на някои други велики държави.
От 1990 насам Китайската народна република е изпратила 50,000 миротворци в близо 30 мироопазващи мисии на ООН. Китай, по данни от 2021 година, е вторият най-голям донор на средства за мироопазващите мисии на ООН, който е допринесъл с повече миротворци, отколкото която и да било друга членка на Съвета за сигурност.
Към 2019 КНР е вторият най-голям донор на финансови средства за ООН, давайки цели 367,9 милиона долара. Но може би най-голямото постижение на Китай е, че допринесе за целите за устойчиво развитие на ООН, като намали абсолютната бедност на своята собствена територия на първо място. Става въпрос за уникалното постижение на Китай при изваждането на стотици милиони хора от бедността.
Освен това, следвайки курса на международно сътрудничество, президентът Си Дзинпин създаде инициативата "Един път, Един пояс", която е най-голямата платформа за международна кооперация в човешката история, спомагаща за увеличаване на международната търговия, културен диалог, инвестиции и научно-технически обмен. Заради тази инициатива стотици хиляди хора са намерили работа и също са стъпили на краката си.
Китай като член на ООН е активен и в други важни битки, като тази срещу климатичните промени, като страната се ангажира да достигне въглероден пик преди 2030 година и въглеродна неутралност преди 2060 година. Темповете, с които Китай постига набелязаните цели в това отношение, изненадаха целия свят, дори и някои държави, които се отнасят не толкова доброжелателно към Китай, не успяха да скрият този факт.
Ковид-19 също показа, че светът не може да бъде сигурно, спокойно и надеждно място без активната роля на Китайската народна република, която се постара да помогне по време на пандемията на бедните страни от Третия свят, като например тези в Африка, за разлика от някои богати държави, които заложиха на т.нар. "ваксинационен национализъм", задържайки ваксини и помощни средства за себе си, вместо за най-нуждаещите се страни.
И така, изводът е, че за времето, след като Китай си връща законното място в ООН, ролята му на международната сцена е повече от позитивна и практически незаменима, както ще свидетелстват редица държави от Третия свят и не само, които са получавали помощ от КНР или са си сътрудничели с нея по една или друга тема.