Автор: Симеон Миланов
На 16.10.2022 година беше открит ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия. Това не е просто казионно вътрешнополитическо мероприятие, което да има само локално и национално значение. Става въпрос за ключов орган и процес на една от най-големите политически организации в човешката история, който приема посоките, по които ще се развива най-значимата икономика на Евразия (и не само) в следващите години.
Малко статистика: Конгресът има 2296 делегати, които представляват 4,9 милиона първични партийни организации, в чиито редици членуват цели 96 милиона китайски граждани (за сравнение, членският състав на ККП е по-голям от населението на Германия). Мащабният размер на ККП, впрочем, е сериозна индикация за широкото народно участие в партийното и държавно дело и строителство в Китай. Това само по себе си е достатъчен отговор на някои по-агресивни фактори в САЩ, които, например, обвиняват Китай, че не е демократична страна. Какво по-демократично от това 96,7 милиона души да членуват в една партия и да участват в процеса на политическо и държавно строителство?
В дневния ред на конгреса е поставена темата за промени в партийния устав, които отразяват нови концепции, идеи и стратегии на държавното управление, както и партийният опит от 19-ия конгрес насам (т.е. за последните 5 години). Фокусът е върху "модернизация на марксизма".
В отговор на въпроси на журналисти, говорителят Сун Йели обясни, че промените в Хартата на ККП по отношение на идеологията са предложени от регионални и ведомствени партийни организации, както и от ветерани-членове на ККП. С други думи, става въпрос за едно широко народно и партийно участие в новите промени, които ще касаят управляващата партия (широко участие на големи маси от обикновени партийни членове и граждани във вземането на важни партийни решения и посоки няма в нито една от двете основни партии на САЩ за сравнение).
Лидерът Си Дзинпин заяви в доклада си, че от своето основаване ККП е поела по един удивителен път и се е посветила на постигането на дълготрайно величие на китайската нация, отдавайки се на благородната кауза на мира и развитието за човечеството. Според него, отговорността на Комунистическата партия е несравнима в своето значение, а мисията на китайските комунисти е славна и велика отвъд всякакво сравнение. Поглеждайки успехите на Китай, който успя да извади 800 милиона души от условията на бедност, да създаде най-голямата средна класа в света, да се превърне в номер 1 държава в сферите на търговията и производството, както и в големите инфраструктурни проекти, няма как човек да не се съгласи със Си Дзинпин, че ККП е тръгнала по удивителен и славен път.
Друг важен акцент от неговия доклад е, че успехите на Китайската комунистическа партия се дължат на факта, че марксизмът беше адаптиран към китайския контекст и нуждите на епохата. Идеологията на Маркс, Енгелс и Мао успя в Китай, защото беше не просто социализъм, а социализъм с китайски характеристики, надскачащ всякаква догматика и адаптиращ се към нуждите на най-голямата нация на света. Ако направим исторически паралел, както редица историци и експерти казват, един от фундаменталните проблеми, например, на вече несъществуващата КПСС (Комунистическа партия на Съветския съюз) е, че се догматизира идеологически в епохата на късния социализъм, а идеите, излъчвани отгоре, се разминаваха с реалния живот, докато съветският елит пропускаше и заклеймяваше националните особености на социалистическото строителство. Историята показва, че ККП се оказа права да строи "социализъм с китайски характеристики", докато КПСС изчезна. Впрочем за нуждата от отчитане на националните особености на социализма, която китайските комунисти са разбрали, говори още В. И. Ленин през 1923 година.
Лидерът не пропусна и факта, че колелото на историята се завърта в посока на обединение и възраждане на китайската нация. Тук обаче е редно да се подчертае, че, както заяви представителят на конгреса Сун Йели, при обединението на Китай се дава предимство на мирните форми, а "немирните" средства представляват "последен избор при принудителни обстоятелства".
В този смисъл е особено важно, че Китайската комунистическа партия, като една от най-важните политически организации в света с огромна отговорност, се застъпва за мир и международно сътрудничество, а не за "игри с нулева сума" и геополитически конфронтации като някои други. Беше подчертано, че Китай подкрепя идеята за равноправно партньорство, която в ККП се разбира в рамките на концепцията за "общата съдба на човечеството". Китайските комунисти не вярват в "капана на Тукидит", според който военната конфронтация между различните велики държави е неизбежна и в този смисъл те призоваха САЩ да обърнат внимание на това, че двете страни имат повече общи интереси, отколкото различия. Според ККП САЩ не трябва да се стремят да сдържат всички свои предполагаеми конкуренти. Позицията за мир на Китай рязко контрастира с войнолюбивата и агресивна ястребова реторика, която понякога идва от Вашингтон.
На конгреса Си Дзинпин зададе и задачите, пред които ще се изправят партията и държавата в близките години, за да построят един модерен и социалистически Китай през следващите пет години, както и след това.
"От този ден нататък ключова задача на ККП ще бъде да води китайския народ от всички етнически групи в концентрирано усилие за реализацията на Втората десетилетна цел за превръщането на Китай във велика, модерна и социалистическа държава във всички аспекти, както и да напредва възраждането на китайската нация на всички фронтове чрез китайски път към модернизация", заяви председателят Си Дзинпин.
След като ККП успя да изведе милиони китайци от бедността и фактически да елиминира това тежко и ужасно явление, сега партията ще се фокусира върху превръщането на Китай в развита и напреднала страна от световна класа. За да онагледим в ретроспекция постиженията на Китай, ще кажем, че само за последното десетилетие, откакто Си Дзинпин е на власт, БВП на глава от населението се е увеличил двойно и сега достига около 12,000 долара.
Лидерът Си Дзинпин подчерта, че страната ще се придвижи и към изграждане на една модерна икономика, а също и към повишаване на фактора на продуктивността, създавайки по-устойчиви и силни индустриални и логистични вериги и насърчавайки интегрирано развитие на градовете и селата, за да се увеличи икономическото производство.
"Ще работим, за да може пазарът да играе ключова роля в разпределението на ресурсите, а правителството да играе своята роля по-добре", подчерта още Си Дзинпин.
Освен индустриализация и допълнително развитие в сфери като транспорта, кибертехнологиите, дигиталното развитие, продуктовото качество и и т.н., Китай ще продължи да слага акцент върху развитието на земеделието и селските райони, за да повишава стандарта на живот на хората в тях, както и да гарантира хранителната сигурност във всеки един смисъл.
С други думи, Китай го очаква един нов етап от развитието му, който ще е също толкова интересен, вдъхновяващ и динамичен, колкото и последните години. Това от своя страна ще окаже влияние не само на самата страна, но и на целия свят, имайки предвид глобалното значение на Китайската народна република, чиито международни икономически, търговски и инфраструктурни проекти свързват цяла Евразия и Африка, откривайки милиони работни места, повдигайки стотици хиляди хора от бедност и помагайки за междукултурния диалог, мира и търговията между нациите. Ето защо ХХ конгрес на ККП е толкова важен, както за китайската нация, така и за цялото човечество. Защото взетите на него решения могат да бъдат от полза за мирното развитие на цялата планета Земя и всички народи.