„Споделени ползи, международно сътрудничество и мирно развитие, това са заложените идеи в мегапроекта „Един пояс, един път“, който бе предложен от китайския ръководител Си Дзинпин през 2013 г.“ С тези думи започва разговорът ни за КМГ с младия експерт по международни отношения г-жа Иолина Василева.
Г-жа Василева има две магистърски степени – по „Дипломация и международни отношения“ и по „Международна комуникация и превод на китайски и български език“ от СУ „Климент Охридски“. Преди това е следвала в университет в китайския град Ухан, където е изучавала китайски език. Наскоро тя сподели своето виждане и оценка за мегапроекта „Един пояс, един път“, в контекста на неговото значение за международните отношения в глобален мащаб.
Въпрос: Г-жо Василева, в момента се провежда 20-ия конгрес на ККП. Като експерт – международник, как бихте ли коментирали накратко това важно събитие?
И. Василева: На 16 октомври бе дадено началото на 20-ия конгрес на ККП, който се провежда на всеки пет години. Конгресът е събитие с изключителна важност и със значима представителна функция. В своето встъпително слово генералният секретар Си Дзинпин акцентира върху няколко основни въпроса. Част от застъпените ключови теми са свързани с модернизацията по китайски модел, която ще превърне Китай във могъща и модерна социалистическа страна, чрез поддържане и развитие на социализма с китайска специфика, насърчаване на хармонията между хората и природата, доизграждане на общността на споделена съдба, и превръщането на Китай в напълно отговаряща на очакванията модерна, просперираща, демократична и хармонична социалистическа държава. Си Дзинпин подчерта още, че Китай предлага политическа рамка за разрешаване на тайванския въпрос и се противопоставя твърдо на намесата на чужди сили и сепаратистки дейности. Лидерът на ККП коментира и мерките срещу пандемията, като подчерта, че „Китай поставя хората и живота им над всичко“ и същевременно изрази целите за превръщане на Китай във водеща страна в областта на образованието, сигурността, науката и технологиите, културата, спорта и здравеопазването.
Си Дзинпин потвърди съществуващото вече мнение, че прави много за развитието на КНР във всички области на живота като политически лидер в днешната нестабилна международна обстановка. Няма да забравя думите на Си Дзинпин в едно негово предишно изказване: „Историята ни учи, че бъдещето на всеки човек и неговата съдба са неразривно свързани с бъдещето на неговата държава и цялата нация. Само когато държавата и нацията са добре, всеки отделен човек ще е добре”. Си Дзинпин подчерта още, че ще бъдат оптимизирани правилата, регламентите, управлението и стандартите, така че Китай да остане силна търговска държава, която и занапред ще реализира инициативата „Един пояс, един път“ и ще поддържа диверсифицирана глобална търговска и икономическа структура.
Въпрос: Как се приема Инициативата „Един пояс, един път“ от другите страни-участнички в нея, в контекста на значението ѝ като част от плана за развитие на КНР през следващите десетилетия?
И. Василева: Обявената от китайския председател Си Дзинпин мегаинициатива е част от икономическия план за външната политика на Китай през следващите десетилетия и поставя страната и нейните партньори в качествено нова ситуация – трудна за прогнозиране като икономически потенциал и в същото време, плашеща с мащаба си при евентуален успех. През 2013 г. Си Дзинпин представя пред света визията си за „китайската мечта за велико национално възраждане“ чрез амбициозната цел да оформи нов тип глобализация, основана на свързаност между всички държави, с акцент върху развиващите се такива. Китай е убеден, че инициативата „Един пояс, един път“ принадлежи на целия свят, че тя носи в себе си мъдростта на миналото поколение и стремежите на бъдещото. Инициативата разглежда Евразийския регион като изключително важен за изграждането на успешни взаимоотношения между Запада и Изтока и лежи върху идеята за мирна глобализация и сътрудничество с общи ползи. Тя е възможност за създаване на супер-регион – евразийския, който включва жп. линии, автомагистрали, въздушни и морски маршрути, газопроводи, комуникационни възли, инфраструктура, производства на различни промишлености, енергетика, финанси, логистика, туризъм, формиращи един гигантски интегриран икономически коридор.
Тази нова линия на развитие на взаимоотношенията със западния свят представлява своеобразно възраждане на древния Път на коприната, в чието формиране Европа играе ключова роля със своите ресурси, пазари и огромен икономически потенциал. Въпреки събитията от последните няколко години, включващи ситуацията с бежанския поток от Близкия Изток, Брекзит, COVID-19, военния конфликт между Русия и Украйна, предстоящата финансова криза, потенциалът на проекта остава колосален.
Въпрос: През тази година се навършиха 10 години от стартирането на Механизма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ. Как оценявате ролята на „Един пояс, един път“, както за България, така и за останалите държави от Централна и Източна Европа?
И. Василева: България е неразривна част от Европа и Европейския съюз и отношенията между България и Китай са били винаги и продължават да са добронамерени, конструктивни, от взаимен интерес и с желание за взаимен растеж. През 2006 година в България е създаден първият Институт „Конфуций“ в ЦИЕ. През 2014 година в Букурещ се провежда Деветият Форум за агротърговия и икономическо сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа и тогава става ясно, че България ще бъде регионален център за сътрудничество в областта на земеделието. Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и ЦИЕ съществува от 2015 г. В София се намира и първият и единствен в страните от ЦИЕ Китайски културен център, който все повече набира скорост и показва различни нови възможности за обмен между страните в областта на културата и туризма. От 2015 година в град Ханджоу съществува български Павилион, който е тип платформа, демонстрираща български хранителни продукти, а от 2016 година подобен павилион функционира и в Шанхай. По време на посещението на китайския премиер Ли Къцян в София през 2018 година бяха подписани редица споразумения, като например Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на малките и средните предприятия, между Министерството на икономиката на Република България и Министерството на търговията на КНР; Споразумение между правителствата на България и Китай за сътрудничество в областта на науката и технологиите; Меморандум за разбирателство между Министерство на енергетиката на Република България и Китайската национална енергийна администрация за сътрудничество; Меморандум за разбирателство между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и Китайския център за развитие на информационната индустрия към Министерството на индустрията и информационните технологии на Китай.
Само преди дни отбелязахме 73-годишнината от създаването на КНР и от установяването на дипломатическите отношения между двете държави. През този дълъг период е създадена благоприятна основа за задълбочаване на партньорството между двата народа. А мегаинициативата „Един пояс, един път“ е добра база за бъдеща перспектива и възможности за контакти и обмен между всички страни, участнички в нея.
Въпрос: Какво е според Вас бъдещето на „Един пояс, един път”?
И. Василева: Китайската мегаинициатива на председателя Си Дзинпин може да се разглежда като стъпка напред в усилията на човечеството за откриване на нов модел на развитие, нова крачка, с цел обединяване на глобалните възможности за ефективна адаптация към новите ценности и реалности на XXI век, насърчаване на свободния поток на икономиката, ефективно разпределение на ресурсите и стимулация на пазарите за осъществяване на сътрудничество в балансирана, отворена и ползотворна среда за всички участващи страни. В бъдеще проектът неизбежно ще се сблъска с още рискове: геополитически, военни, организационни, технологически и др., като осъществяването му зависи изцяло от активността на участниците в него. Но Китай има визия за действията си – да преодолява потенциалните конфликти и бариери като опознава държавите по линията на Новия път на коприната и формира приятелски отношения посредством консултации, диалог и взаимопомощ.