Наскоро видеоклип на 17-годишно момче с аутизъм от Шънджън, което свири на пиано от 13 години и е спечелило много награди, се превърна в един от най-гледаните в китайския интернет.
Името му е Шу Хайфън и на 3 години е диагностициран с високофункционален аутизъм, умствено увреждане трета степен, с дефицит на вниманието и разстройства в неврологичното развитие на ръцете. От 4-годишна възраст той започва да свири на пиано, благодарение на упоритостта си печели множество награди, а през 2019 и 2020 г. изнася самостоятелни концерти в родния си Шънджън и Джухай.
„През тези години бях строг към себе си. Освен обичайните уроци и домашни за училище, упражнявах пиано от 4 до 6 часа всеки ден, 365 дни в годината. Не съм спирал никога, дори по празници или когато съм бил болен“, спомня си момчето.
През 2021 г. Шу Хайфън е избран за един от десетте „младежи за пример“ в област Наншан на град Шенджън. Той е единственият ученик и най-младият от тях.
„Харесва ми усещането да съм на сцена и в светлината на прожекторите, обичам да чувам аплодисментите на хората“, казва Шу, който като малък не изглеждал по-различен от другите деца, но баба му, която имала опит в предучилищното възпитание, забелязала, че не обичал да контактува с хора. „Когато играеше на улицата и някой го заговореше, той го игнорираше, извръщаше глава или просто тръгваше в друга посока“, разказва тя.
На 3 години Шу Хайфън е диагностициран с аутизъм. Майка му си спомня как един ден получила обаждане от лекар, чиито първи думи били: „Вашето дете страда от умерен аутизъм“. И почувствала как губи почва под краката си, когато лекарят ѝ обяснил, че болестта е практически нелечима и са нужни грижи през целия живот, така че семейството трябва да бъде подготвено психически.
По-късно става ясно, че Шу Хайфън страда от високофункционален аутизъм, хората с който имат по-висок коефициент на интелигентност обичайните пациенти, а понякога и далеч над този на нормалните хора.
Родителите му открили, че сина им често тича напред-назад у дома, отваря и затваря чекмеджета и плъзгащи се врати многократно и за дълго време, прави странни жестове с пръстите си. Затова решили да го подложат на терапия възможно най-скоро. По време на едногодишната рехабилитация Шу Хайфън преминал курсове по език и развитие на физиката и концентрацията. Според майка му, винаги срещал трудности при нанизването на мъниста, но благодарение на търпеливо ръководство стъпка по стъпка напредвал.
След известно време Шу Хайфън се подложил на тест за интелигентност. Изправен пред прост въпрос, той не можел да отговори от дълго време и си навлякъл на подигравките на околните. Това накарало родителите му да се откажат да сравняват сина си с другите, а само с това кой е бил преди. И така напредъкът станал очевиден.
На семейно събиране Шу Хайфън проявил любопитство и интерес към пианото на свой роднина. „Първоначално той беше неспокоен, но когато чу звука на пианото, утихна“, спомня си майка му. За да упражнява силата на пръстите си и концентрацията, семейството му решило да той за започне да учи пиано на 4-годишна възраст. „Отначало се занимаваше просто като хоби и нямах големи надежди“, казва майката, но скоро става ясно, че момчето има музикални заложби.
За дете с аутизъм да се научи да свири на пиано е изключително трудно. В началото Шу Хайфън бил много активен и не можел да седи тихо пред инструмента, уроците били сравнително кратки, трудно общувал с преподавателя. След час момчето не казва почти нищо и рядко комуникира с учителя. Разучавайки различи произведения, за Шу Хайфън е трудно да разбере значението на партитурата и емоцията на композитора. Освен това силата на ръцете на Шу е слаба. Когато свири, пръстите му са отпуснати върху клавишите и звукът няма сила.
След като влиза в началното училище, благодарение на по-професионални преподаватели, момчето успява да се научи да държи пръстите си стегнати и това води до сериозен напредък в умението му да свири.
Самият Шу Хайфън полага огромни усилия да преодолее тези трудности. Майка му си спомня как всеки ден след края на уроците той продължава да се упражнява още 4-5 часа без да пропусне дори един ден в годината.
Когато навършва 6 години, семейството на Шу отива на екскурзия до Гуейлин. Вечерта, когато се прибират от разходка макар да е вече 9 часа и време да си ляга, той настоява да се упражнява. След този случай му купуват портативно пиано, което е с Шу винаги, когато е извън дома си за по-дълго.
Шу Хайфън може да се похвали със сериозни постижения в пианото. През 2018 г. той е избран в майсторски клас на световноизвестния пианист Лан Лан, от чийто опит и умения има възможност да черпи лично . През 2019 г. е приет в международния клас на музикална гимназия „Синхай“. През последните години участва в редица големи представления и има солови концерти в Шънджън и Джухай.
В очите на майка му, пианото е променило живота на сина ѝ. „Очите му греят, когато излезе на сцената да свири. Излъчват твърдост и увереност, и вече не са блуждаещи и празни“, споделя тя.
„Харесва ми усещането да съм на сцената и в светлината на прожекторите, обичам да чувам аплодисментите на другите хора. Харесвам пианото и сърцето ми е в пълен покой, когато свиря“, обяснява Шу Хайфън и добавя, че мечтата му е да бъде пианист. „Да подарявам прекрасна музика на всички и да бъда полезен за обществото“, са думите, с които описва смисъла на живота си. И за тази цел работи неуморно всеки ден.
Шу Хайфън разказва, че веднъж, когато видял удостоверението си за инвалидност с думите върху него „умствено увреждане, трето ниво“, се разплакал, а майка му му вдъхнала кураж с думите: „Всичко е наред, всички те обичаме. Всичко е наред, дори и да имаш увреждане, ние ще ти помогнем да го преодолееш и пак можеш да бъдеш по-добра версия на себе си“.
От юли 2021 г. майката на Шу Хайфън започва да пуска видеоклипове на сина си, който учи пиано, в социалните мрежи и получава подкрепа от много хора. Особено вдъхновяваща и окуражаваща се оказва историята на Шу за родители, чиито деца също страдат от аутизъм. И мнозина от тях получават така нужната им надежда и кураж да помогнат на децата си да открият своето място и призвание в живота. Както и на обществото да обръща по-голямо внимание на хората с аутизъм и показва повече разбиране и грижа за тях.