През последното десетилетие китайската икономика постигна бърз напредък в четирите области на т.нар. „нова трансформация“, която се превърна в основна движеща сила за насърчаване на растежа и подобряване качеството на развитие. По-специално, по отношение на трансформацията на потреблението, общите продажби на дребно нараснаха бързо, приносът на разходите за крайно потребление към растежа на БВП значително се увеличи, а надграждането на потреблението, движено от марките, качеството и цифровизацията, продължи да се задълбочава. Подобряването както на качеството, така и на количеството на потреблението в Китай предостави огромни бизнес възможности за местни компании и мултинационални корпорации, за големи, малки и средни фирми, в широк спектър от индустрии, казва в интервю за вестник Global Times Лян Гуоюн, старши икономист към Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD).
Същевременно, в периода след пандемията от COVID-19 световната икономика вероятно ще се характеризира с нисък растеж и висока волатилност, която ще се изрази основно във висока инфлация, повишени финансови, енергийни рискове и шокове в доставките. Въпреки че краткосрочното въздействие на пандемията намалява, дългосрочните ѝ ефекти ще продължат да възпрепятстват глобалната икономика, а конфликтът между Русия и Украйна ще влоши енергийната криза в някои региони и прави заплахата от инфлация по-сериозна, очаква Лян Гуоюн.
След началото на пандемията китайската икономика показа голяма устойчивост, като нейното възстановяване пое водеща роля на глобално ниво, а силното производство и износ подкрепиха световната икономика от страна на предлагането. Освен това китайското правителство избягва прекомерните стимули в икономическата си политика, оставяйки достатъчно място за бъдеща намеса. Въпреки това, влошаването на епидемичната ситуация в Китай напоследък засегна редица икономически дейности. Ако бъде постигнат по-добър баланс между противоепидемичните мерки и икономическото развитие, китайското стопанство ще съумее да освободи своя потенциал за растеж и да реализира възстановяване много по-бързо от средното за света, обяснява експертът на ООН.
Коментирайки действията на САЩ, насочени към икономическо и технологично „разделяне“ с Китай, експертът посочва, че Пекин е постигнал значителен напредък по отношение на вложените ресурси, размерът на разходите за научноизследователска и развойна дейност, делът им в БВП, продукцията, броят на научните статии и заявките за патенти, но въпреки това все още изостава сериозно от Вашингтон в областта на фундаменталните изследвания, което налага цялостната структура и ефективност на иновационната система да бъдат подобрени.
През последните няколко години ограничителните мерки на САЩ за „разделяне“ с Китай в областта на науката и технологиите до известна степен действително доведоха до „разделяне“ и това не е от полза както за двете страни, така и за световната икономика, смята Лян Гуоюн, добавяйки, че отвореността на китайската система за иновации търпи неблагоприятни последици, което неизбежно ще се отрази на нейните резултати. При затворени условия огромните инвестиции могат да донесат пробиви в ключови области, но ефективността им може да не е висока, посочва той.
В процеса на глобализация през последните десетилетия икономиките на Китай и САЩ формираха общ модел на тясно взаимодействие и взаимозависимост, в който в момента се наблюдават наистина признаци на постепенно „разделяне“ и това е видно най-вече в търговията, технологиите и финансите. За да се отговори на предизвикателствата, пред които е изправена глобалната икономика, включително рисковете и сътресенията по веригите за доставки, сътрудничеството на всички страни по света, особено на големите икономики, включително Китай и САЩ, е незаменимо. Очевидно е, че отслабването на връзките или дори „разделянето“ на китайската и американската икономики не е благоприятно за справяне с тези трудности, нито подкрепя глобалната стабилност и растеж, казва още в интервюто си Лян Гуоюн.